Защо Полша?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6112820 Защо Полша? Защо Полша? www.24chasa.bg
Дейвид Харис

И по какви причини Американският еврейски комитет открива офис във Варшава

Израснал съм в дом, който далеч не е про-полски. На Полша се гледа като на страна, в която антисемитизмът е исторически широко разпространен, а понякога и смъртоносен.

Как стигнах от такъв дом до ръководител на водеща глобална еврейска организация, която е в челните редици на написването на нова глава в полско-еврейските отношения? И как би се почувствало семейство ми относно факта, че в края на март повече от 100 лидери на Американския еврейски комитет (АЕК) от САЩ ще се съберат, за да отпразнуват откриването на най-новия ни офис - АЕК Централна Европа - в столицата на Полша?

Като се опитам да разбера собствената си еволюция, откривам 4 фактора, които оформят пренасочената ми ангажираност спрямо Полша. Първият е Втората световна война. Въпреки че съм роден след нея, до днес войната силно оформя погледа ми върху живота както поради факта, че цялото ми семейство беше погълнато от нея, така и защото тя се превърна в универсална морална приказка, където се сблъскваха категоричните различия между силите на доброто и злото, с безкрайните типологии помежду си.

И как би могъл човек да разбере този катаклизъм, без да се захване с централното място на Полша по време на тези съдбоносни години 1939-1945? Колкото повече изучавах войната, толкова повече започвах да оценявам, че, макар и печално превъзхождана от нацистките германски сили, Полша се бори храбро срещу агресора, далеч повече, отколкото много други европейски народи. Научих също, че дори и след поражението и окупацията полската съпротива, впечатляващо детайлизирана в “Тайната държава” на Ян Карски, няма равна в Европа по организация и ефективност.

И говорейки за Ян Карски, боготворя този герой от войната за усилията му да предупреди до голяма степен безразличния свят за съдбата на европейските евреи в ръцете на Третия райх.

С готовност признавам, че като по-млад не бих могъл съвсем да схвана разликата между формулировките “нацистки лагери на смъртта в Полша” и “полски лагери на смъртта” може би заради тази ранна детска асоциация на Полша с антисемитизма. При първото ми посещение в лагер на смъртта обаче разликата стана пределно ясна.

Не мога да кажа, че съм изгубил следите на антисемитизма, който се спотайва в някои полски квартали по време и дори след войната, ставайки част от по-голяма и по-сложна картина, както е засвидетелствано в могъщия разказ на Ян Грос за трагедията в Йедвабне.

Второ, майка ми и семейството ѝ бяха бежанци от Съветския съюз. Нашият дом беше яростно антикомунистически. И Ялта се превърна в символ на западната капитулация пред съветските проекти в Източна Европа, започвайки с Полша.

Израснал съм с възхищение от полския дух, особено след като полският папа Йоан Павел II умело се противопостави на Кремъл и поддържаше жив полския копнеж за свобода и вяра, до появата на полска почва на “Солидарност” и Комитета за защита на работниците (КОР), раздвижвайки опозиция на тоталитарното управление и постилайки пътя за съдбовните събития от 1989-1991 г.

Трето, вкъщи научих какъв дар е демокрацията - нещо, което би могло да бъде разбрано само от онези, на които е била отказана тази благословия. С излизането на Полша от мрака на съветския контрол от цялото си сърце желаех успеха им като нация, която най-накрая да може да начертае своята собствена съдба, затвърждавайки първенството на индивидуалното, свързвайки се отново със своите европейски и трансатлантически стимули и преоткривайки своето еврейско минало.

И Полша бързо се превърна в история на успеха. Не, преходът не беше лесен и в някои отношения той продължава и до днес, както и в други посткомунистически страни. Да се отървеш от десетилетия на контролирана от държавата икономика, тайна полиция, ширеща се корупция и програмирани умове, отнема години, ако не и поколения, но Полша се прояви по толкова много начини като впечатляващ лидер при очертаването на пътя напред.

И накрая, за моя изненада, се отъждествявам като евреин с нещо доста неуловимо относно Полша.

За много евреи това може да звучи странно. Най-малкото моят дом не беше единственият, който се колебаеше за цялостното място на Полша в еврейската история. И все пак, както успях да открия, има нещо в духа на полската нация, което ми е доста познато. Може би това е най-добре изразено във формирането на две суверенни държави - Полша и Израел, които днес се радват на стратегическо партньорство.

Полша изчезва от картата на света за 123 години - от 1795 до 1918 г., но полският народ никога не губи своя копнеж за държавност, както и политическите, литературните и военните символи на това изгарящо желание.

Полша живее в постоянна тревожност, която не е само абстрактна или теоретична, а исторически базирана поради страх от по-големите си съседи и техните амбиции. Подялби, атаки, окупации и тайни сделки - всичко това е твърде болезнена част от полското миналото.

Полша смята, че нейните интереси може по всяко време да бъдат пожертвани от хищни сили, както се е случвало преди, върху олтара на политическа целесъобразност. И затова поляците схващат по-дълбоко несигурността на живота, значението на държавността и капризите на човешкото поведение. Честно казано, същото може да се каже за Израел и еврейския народ. Всички ние също имаме докторски степени по история - не непременно от големи университети, а по-скоро от опита на самия живот и това, което той ни е подготвил. Ние знаем, че сигурността на Израел е гарантирана само ако приемаме заплахите сериозно и не страдаме от липса на въображение. Знаем, че вечната бдителност е цената за свободата и независимостта.

Затова с очакване и вълнение АЕК открива най-новия си офис именно във Варшава в края на март. В този разхвърлян наш свят, с толкова много заложено на карта, ние разширяваме нашето сътрудничество с народите от Централна Европа - Полша, трите балтийски държави, Чехия, Унгария и Словакия.

А може би най-важното от всичко за мен е това, че моето семейство днес разбира защо пускаме корени в Полша. Това е една нова ера, която прегръщаме. Вместо да позволим да бъдем пленници на историята с нейните паралитични ефекти, ние предпочитаме да се стремим да бъдем автори с освободителни възможности.

*Дейвид Харис, изпълнителен директор на Американския еврейски комитет, в чиято централа във Варшава работеше Елена Поптодорова преди скандала на летище “Шопен”, пред “Жечпосполита”, “Хъфингтън пост” и “Таймс ъв Израел”

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Ще има ли австрийският скандал ударна вълна в Европа

Дали целта на видеото е да се отреже достъпът на популистите до информациите на разузнаването, или е по-голяма: да се повлияе на европейските избори Само седмица преди европейските избори и очакваната “крайнодясна революция”, с която популистки партии от всички страни членки да заемат рекорден брой места в Европарламента,

Цак, цак, цак... Прецакана седмица

Идват тежки дни с матури, празници и избори. Valar morghulis* Тази седмица така или иначе почва прецакано. Най-вече за правителството във Виена и за феновете на сериала “Игра на тронове” (Game of Thrones). След едно видео, в което австрийският вицеканцлер Ханс-Кристиан Щрахе обяснява с “цак, цак, цак” как евентуални руски пари биха могли да се

Коментар на седмицата №1: Поредната убита жена е жертва на всички нас

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №1 и е събрал над 133 хил. прочитания. Обидно е, че като общество не само не се учим от грешките си, а ги повтаряме до безкрай Още една жена бе убита от своя бивш партньор. Милена от Костенец е била тормозена и преследвана дълго време от него след раздялата им,

Коментар на седмицата №3: "Русия не е пожарна команда". Защо Путин отказа на Тръмп?

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №3 и е събрал близо 40 хил. прочитания. Ситуацията в Персийския залив се изостря; според експерти може да избухне гореща война между САЩ и Иран. Политолозите Евгений Сатановски и Борис Межуев обясняват защо това не е грижа на Русия.

Чавдарчето поне беше примерно дете (Видео)

Прости хора възпитават още по-прости хора, спешно ни трябва Национална стратегия за родителите Някои неща пробиват по-бавно в България, отколкото други. Националната стратегия за детето катастрофира челно в мащабна родителска параноя, но пък брадите и татуировките навлязоха от раз, без разгорещени дебати.

Икономиката - ремонт на стария двигател или слагаме нов?

Как в България да влизат не само бизнеси за по 20-30 милиона, а и за милиард Българската икономика расте по-бързо от тази на Европейския съюз през последните над 20 г. България догонва страните от европейското семейство, но проблемът е, че тръгна от много ниска база. Затова още сме на 50% от средното за ЕС.

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

Гласувайте - има значение

Европа служи на вас, а не обратното. Участието ви във вота е гаранцията за това убеден е председателят на Европейската комисия в коментар специално за “24 часа” След седмица европейците ще се отправят към избирателните урни в най-голямата транснационална проява на демокрация в света. 427 милиона души в 28 държави ще гласуват за членовете на

Четвъртият от четвъртите в света начело на националния

На 25 март тази година “24 часа” написа една истина - че Петър Хубчев ще напусне националния отбор след европейската квалификация срещу Косово същата вечер, а негов наследник ще е Красимир Балъков. Дали защото главните действащи лица бяха изненадани от излизането на новината, дали защото се бяха надявали това да се запази в тайна,

Кой ще се натъжи от гладната стачка на Миню Стайков?

Като чух, че Миню Стайков обявява гладна стачка в ареста, се притесних много, но не толкова за физическото, колкото за психическото му състояние. Когато човек предприема застрашаващи живота му крайни действия, дори и поставен в ситуация на силна безизходица, обикновено е обмислил добре възможните варианти и последствия.

Пътеводител за изборите за Европарламент: как функционират и какво може да се случи

Около 400 милиона европейци от 28 страни ще се отправят към избирателните секции в дните от 23 до 26 май, за да изберат законодатели, които да ги представляват в Европейския парламент през следващите пет години. Следва справка за това мащабно проявление на демокрацията - многонационалното гласуване за единствената демократично избрана институция

Злите и добрите офшорки

В България не си заслужава да имаш офшорна фирма, за да пестиш данъци. Има 5 други причини По света отдавна имат яснота спрямо офшорните фирми – ако човек си плаща данъците и си декларира фирмите, проблеми няма. Поради това офшорните зони се делят на 2 типа – където данъчните власти дават информация за тях и където не дават.

Манфред Вебер се надява да излезе от политическите сенки и да стане Г-н Европа

Надпреварата за председател на Европейската комисия има ясен фаворит: германския политик Манфред Вебер. *** Германският политик Манфред Вебер, който оглавява кампанията на консерваторите за европейските избори през май, се слави като доста приятна и дискретна фигура в често доста напрегнатия политически свят на Брюксел.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber