Време е да признае превъзходството на Запада
АРАБСКО-ИСЛЯМСКАТА цивилизация навлезе в ХХI век, но все още е в плен на отминали генерации.
Голяма част от духовните ѝ водачи, живели преди много векове, все още определят насоката на мислене и светогледа на арабина и мюсюлманина.
Все още ислямската риторика обединява философията и религията и заличава различието между дух и материя. Тя все още свежда всичките явления до един принцип и първопричина – независимо дали става дума за социални, или за природни феномени.
Мюсюлманите се уповават на предците и наследството, като дори второстепенни сакрални текстове се превръщат в първоизточници с огромно въздействие върху живота.
Те отхвърлят всякакви дискусии и пренебрегват историческата дистанция, възвеличавайки славното минало и златния век на ислямския халифат.
Това е същият
онзи халифат,
който Абу Бакр ал Багдади – лидерът на “Ислямска държава”, претендира да възроди!
За съжаление, подобна тенденция заличава различията и между онова, което наричаме “умерен” ислям, с радикалния му вариант.
Проблемът е в това, че религиозният дискурс на официозните религиозни институции – джамии, медресета, както и в публичното пространство като цяло, съвпада с този на екстремистките групировки.
Отровната
пропаганда
на “ДАЕШ”,
с която днес живеем, е още по-опасна поради това, че се корени в нашата култура. Затова е жизнено необходимо да ѝ се противопоставим с всички сили, за да я изтръгнем от нашия живот.
Първата стъпка е да признаем, че този деструктивен фанатизъм е в основата на нашия културен, политически, социален и религиозен живот.
Той пронизва образователната ни система в училищата и университетите, той звучи и от религиозните постановления (фетви) на ислямските предводители и мюфтии, той е завладял умовете на милиони хора.
Всички те – сунити и шиити, сляпо вярват на своите религиозни предводители, което превръща живота им в заложник на шериата, “ДАЕШ” и другите джихадистки организации.
Привържениците на екстремизма в арабските и другите мюсюлмански държави, и дори в рамките на мюсюлманските малцинства по света, имат възможността спокойно да развиват своята дейност, която не се подчинява на законите, рекрутирайки ислямисти за подривна дейност.
Отхвърлянето на уроците на историята и на днешната реалност на свой ред
поставя
мюсюлманите
извън същата
тази история
Когато в своята съвкупност арабите отричат превъзходството на Запада, техните аргументи – политически или морални, нямат връзка с реалностите на цивилизованото развитие. Арабите се гордеят със своята цивилизация, която е доминирала света до края на ХIII век, но какво се случва след това?
Историческите факти са категорични – арабско-ислямската цивилизация е изчерпана, докато западната цивилизация е поела щафетата и е извела човечеството до върхови постижения. Мюсюлманите не могат да приемат, че
историята им е
погодила такъв
“номер”
Те не могат да се помирят с факта, че апогеят на тяхната култура е преди ХIV век, а не след него.
Симптомите на този залез са очевидни: закостеняла религиозна мисъл, сектантство, трайбализъм, архаични форми на управление, неразвитост на научното мислене.
Несъмнено, периодът на западна колонизация на арабско-мюсюлманския свят е наложил отпечатък и е сред причините за това изоставане, но това
не може да е
решаващият
фактор
Неспособността да се признае превъзходството на Запада е слаба защита от страна на привържениците на другите култури.
Подобна нагласа е още по-несъстоятелна, като имаме предвид тоталното превъзходство на западната цивилизация: изкуства, литература, политическа мисъл, социални науки, философия, върховенството на закона, независимостта на съдебната власт, конституционни свободи, представителна власт, както и принципа, че онези, които управляват, служат на обществото, а не обратното.
Никой не може да отрече, че западната цивилизация постигна безпрецедентен прогрес в администрацията, образованието, строителството, инженерните науки, здравеопазването, технологиите, правните науки, физиката и промишлеността. Признаването на превъзходството на тази цивилизация ще е първата стъпка за осъзнаване състоянието, в което се намира арабско-ислямската цивилизация. Идеите за равнопоставеност на различните култури, както и за конкуренцията помежду им, не бива да се превръщат в илюзорна реалност, която на свой ред да ни тласка към екстремизъм и насилствени действия срещу представителите на превъзхождащата ни цивилизация.