Бранимир Ботев: Българинът иска строги присъди и Темида без намеса на политици

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6038895 Бранимир Ботев: Българинът иска строги присъди и Темида без намеса на политици Бранимир Ботев: Българинът иска строги присъди и Темида без намеса на политици www.24chasa.bg

Мечтаем за правораздаване като на кино, липсва ни юридическа информираност

Ако министър, висш полицай или друг отговорен фактор получи присъда да възстанови парите, за които България е била осъдена в Страсбург, това ще има оздравителен ефект

- Бяхте зам.- министър на икономиката и енергетиката с ресор туризъм в три поредни правителства, какво ви върна към социологията, г-н Ботев?

- Всъщност никога не съм прекъсвал връзка със социологията. Ще припомня само, че екипът, който ръководих като зам.-министър, създаде стратегията за устойчиво развитие на туризма до 2035 г., която почиваше на социологически корелационен анализ и сериозна снтатистика. И се превърна в нормативен документ, приет от МС, след като бе одобрен от браншовите организации, световната организация по туризъм и от ЕК. Нещо повече - за мен е странно, че след като напуснах управлението, никой не започна да я прилага и да надгражда.

- Преди дни оповестихте данни от представително проучване за съдебната система. Един от големите изводи от него е, че правната информираност на българина е много слаба - едва 4% познават в детайли работата на българската Темида. В същото време обаче 90% от всички са убедени, че политици се месят в нея. Как да тълкуваме тези резултати?

- Делът на познаващите в детайли работата на Темида съвпада с процента на хората, които твърдят, че в последните няколко години са имали директна среща с Темида в съдебната зала. Но не само тези данни, а и други проучвания по темата показват, че трябват мерки и ангажимент за повишаването на правната информираност на българина. Най-малкото за

да осъзнае и

отстоява правата

си като

гражданин

- Попитах ви неслучайно. Защото покрай правното си невежество може да се окаже, че повече се доверяваме на слухове, отколкото на факти, че склонността ни да се съмняваме във всичко произвежда конспиративни теории.

- Има истина и в това. Често българинът замества неинформираността си и липса на конкретни правни знания с усещане, с интуиция.

- И май с подозрения...

- Да, и те често съвпадат до голяма степен с мнението на журналистите, на нас, анализаторите, ако щете и с това на правни експерти. Усещане за свръхполитизиране и свръхпартизиране на живота се появява и в отговорите на други въпроси в проучването - да се търси прозрачност, да се избягва намесата на политици в съдебната система. Според мнозинството българи тя трябва да бъде реформирана от експерти, познавачи, кадри отвътре - съдии, прокурори, главния прокурор.

- 60 на сто у нас харесват модели на правораздаване в подредени държави като Германия, Великобритания и САЩ, гледайки кино и тв филми. Дали е укоримо?

- Не, но право като във Великобритания и САЩ е неприложимо у нас. Тук, в България се прилага континенталното право, каквото е в Германия, Франция и почти цяла Европа. Българинът обаче пренася своето очакване и представа за добре уредена дъжава, в която Темида си върши работата и всеки престъпник си получава заслуженото от медийните образи, получени от киното и телевизията. Нещо повече - екстраполира ги и в представата си за България. Казва си:

“Защо пък и тук да

не бъде така?”

Не го вълнува, че филмите представят понякога опростенчески и идеалистично работата на съдии по различни юридически казуси. Най-малкото за да бъдат разбрани от масовата публика.

- Какво според вас очакват хората?

- Бърз, прозрачен и справедлив съдебен процес. 84% твърдят, че съдебните дела са бавни, че често се отлагат, също толкова (84%) - че съдиите са обвързани с приятелски кръгове и адвокати, а 77% - че делата се разпределят непрозрачно. И това трябва да се промени.

- Медиите обаче са пълни със случаи на измамени, окрадени, бити, убити граждани, виновниците за което или не получават възмездие, или не биват открити. Нужно ли е да си от едната или от другата страна на съдебната скамейка, за да си наясно, че нещо спъва работата на Темида?

- Вътрешните хора, естествено, имат по-задълбочен поглед как работи системата, но сякаш страдат от синдрома на художника пред картината. Когато си много близо до нея, не можеш да я обхванеш цялата. И хората чувстват това с кожата си.

Впрочем паралелно с това изследване проведохме и друго, което не претендира за представителност. Чрез него изследвахме как се отразяват новините за съдебната система и какво хората очакват от нея. И какво се оказа? Че при изследвани над 240 случая, които вървят по всички български тв канали - за грабежи, измами, убийства, побои, ало измами, издевателства над възрастни хора и т.н.,

едва 6% са

свързани със

стигане до

съдебна зала, заведено съдебно дело или осъдителна присъда. Т.е. информацията, която хората получават от тв екрана, създава представата, че у нас непрекъснато се извършват престъпления и същевременно почти няма възмездие за престъпниците. Така е, защото различните случаи не се следят докрай. Естествено, те не съвпадат със статистиките на МВР и правосъдната система. Там нещата са далече “ по-бодри” и ако питаме тях, вървят към оправяне.

- Над 4/5 от попитаните във вашето проучване искат специализиран контрол върху съдиите и прокурорите. Защото паралелно с тази линия тече и друга - за ненамеса на партии, политици и власт в делата на правосъдната система. И трета - за корупция и обвързаност на съдии с приятелски кръгове и адвокати.

- Независимо от слабата си юридическа подготовка българинът проявява здрав усет и реализъм по някои проблеми. Например на въпроса дали съдии и прокурори да се избират пряко, хората масово отговарят с “не”, защото не се чувстват компетентни. Затова предпочитат професионален орган като Висшия съдебен съвет да върши тази работа. Препоръките са той да работи по-прозрачно, по-ефикасно, да ограничи влиянието на приятелските кръгове.

- Мнозина твърдят, че отсъства прозрачна и постоянно действаща система за оценка на работата на съдии и прокурори, понятна за обикновените хора.

- У нас правото изхожда от принципа по-добре всеки подозиран в недоказано престъпление да е извън затвора, отколкото невинен да е зад решетките. Неслучайно заради това имаме триинстанционно производство, което би трябвало да гарантира справедливостта на присъдата. Тук обаче могат да се получат и редица изкривявания: забавяне на делата, необсъждане на доказателствата. Съдебната практика изобилства със случаи, когато деца на хора от системата или на политици, или политици, са нарушили закона, но минават между капките. Тъкмо този двоен аршин в правораздаването у нас накърнява чувството за справедливост на българина. Впрочем резултатите от този сондаж обсъдихме с хора от правосъдната система. И се очертаха много интересни изводи и предложения.

- Какви?

- Например в случаите, когато българската държава или конкретна нейна институция бъде осъдена в Страсбург (отказ от издаване на определени разрешения и блокиране на бизнес по административен път, или превишаване на правата от МВР при задържане на човек), с посочени конкретни лица на високи и отговорни длъжности, до момента държавата ни нито веднъж не се е възползвала от правото си да приложи докрай правото и да заведе т.нар. регресен иск срещу човека, чиито безобразия и закононарушения ние, данъкоплатците, плащаме. Допуска се България да бъде осъдена, всяка година се плащат от нашия джоб стотици хиляди евро по такива дела, а държавата не реагира ответно. Оздравителен ефект ще има, ако най-сетне осъди някой министър или висш полицай, или друг отговорен фактор да възстанови парите, за които България е била осъдена.

- Акт на отчаяние или на надежда е подкрепата на мнозинството анкетирани за по-репресивни мерки и максимално строги присъди, за да има справедливост?

- По-скоро надежда. Мнозинството български граждани са убедени, че намесата на политиците и политическите партии е основна пречка пред съдебната система. Именно затова са готови да подкрепят максимално строги присъди от страна на съдиите и допълнителни права за прокуратурата и полицията, ако това би гарантирало бързи, прозрачни и справедливи присъди на най-високо ниво, особено за политици.

CV

l Роден през 1958 г. в Карлово

l Завършва 9-а френска гимназия в София

l Магистър по социология в СУ

l Специализирал маркетинг и мениджмънт във Франция

l Зам.-министър на икономиката и енергетиката с ресор туризъм в три последователни правителства

l От ноември 2016 г. е изпълнителен директор на Европейския институт за стратегии и анализи

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Яне Раколайнен: “Патрия” предлага българско производство на бойна машина за армията

Ефектът от местното производство е много по-голям от цената на сделката и ще е за поне 50 години напред, казва в интервю вицепрезидентът на финландската компания Patria Land System - България настоява 20% от новите бронирани машини за Сухопътни войски да се произвеждат в страната, което за повечето потенциални участници се оказва проблем.

Александър Ваклин: В СРС-тата се чува как Дюлгеров казва на Иванчева, че е вложил целия си потенциал да ме убеди да дам парите

Надявам се думите на бившия вътрешен министър Емануил Йорданов, че ако Иванчева и Петрова ме бяха убили, щяха да получат по-ниски присъди, да са нелепа шега, казва в интервю бизнесменът - Г-н Ваклин, как ще коментирате присъдите на бившата кметица на “Младост” Десислава Иванчева, заместничката ѝ Биляна Петрова и Петко Дюлгеров, както и това,

Васил Велев: Задължителна матура по математика - сега някои студенти не могат да делят

Половината скъпоплатени професии изискват математически умения, казва председателят на УС на Асоциацията на индустриалния капитал в България - Г-н Велев, защо настоявате за задължителна матура по математика? - Повече от половината скъпоплатени незаети места са базирани на математиката, като 1/3 от тях са в IT сектора.

Георги Свиленски: В БСП няма как да има еднолично управление - и Борисов да дойде, няма да му се получат нещата

Още акценти от интервюто с председателя на червения предизборен щаб: Включването на Иво Христов в листата ни е знак за отваряне на партията към по-широк кръг избиратели и хора, които подкрепят борбата за смяна на модела ГЕРБ Резултатът от пленума не е бламиране на лидера - 95% от листата, предложена от Нинова,

Румяна Коларова: Нито една партия в момента няма ресурс да откъсне парче от електората на ГЕРБ

Станишев не е в евролистата на БСП - това ще разколебае част от избирателите на социалистите Още акценти: Не е неморално да имаш луксозно жилище. Основното е да се докаже произходът на парите, с които то е купено Ще издържи ли БСП, ако изведнъж се извадят необяснимите придобивки на нейни водещи фигури Изборите не се измерват единствено със

Драгомир Шолев: Как да спасим Прасето в българското училище

Темата за насилието, агресията и липсата на разбиране е много актуална. Филмът е за драмата на едно наранено човешко същество - Вашият филм “Прасето” спечели 3 отличия на 23-ия ”София филм фест”: специалната награда на журито, приза за най-добър български филм и наградата на ФИПРЕССИ. Как го преживяхте, г-н Шолев? - Честно казано, не съм очаквал.

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Красимир Каракачанов: “Обединени патриоти” сме като ЕС - единни в многообразието

Още акценти от интервюто: За да има респект, полицията и без повод да вика контингента на профилактични разговори Работата на кмета е да не допуска самонастаняване, а да викне ДНСК, енерго, полиция, пожарна Против съм да има извънсъдебно споразумение след побой “Обединени патриоти” сме като ЕС - единни в многообразието.

Д-р Иван Маджаров: Милиони без ясна методика за заплатите няма да решат проблемите в здравеопазването

153 млн. лв. стана незаплатената надлимитна дейност на болниците. Това доведе до сегашната ситуация, казва председателят на Българския лекарски съюз - Д-р Маджаров, какво очаквате от методиката за формиране на заплатите, която здравният министър Кирил Ананиев ще представи през май? Тя ще обхваща и лекарите.

Георги Марков: Българските държавници в колиби ли да живеят? Или в наколни жилища? Тече нарочна акция

Още акценти от интервюто: Нещата вече са комични и затова да върнем Закона за собствеността на гражданите от 1973 г. - едно жилище на семейство и развод, ако вече имат две Аз съм буржоазно момче и наследих два апартамента в София от времето на Царска България - не ми се е налагало да купувам при комунизма и демокрацията Хората се притесняват да

Иван Кръстев: В България корупция - това са другите

"Апартаментгейт" е онази точка, в която се пресичат малката и голямата корупция. И вече няма да бъдат толерирани неща, които хората доскоро приемаха. Това ми се вижда много важно развитие, казва политологът Иван Кръстев. Защо скандалът с недвижимите имоти в България вдигна такава огромна вълна от недоволство, дискусии и критики?

В София-област имаме 64 дела за кражби на ток за първите 3 месеца

Най-много са в Ботевград - 41, казва директорът на ОД на МВР - София, старши комисар Николай Спасов - Г-н Спасов, приключва туристическия сезон в Боровец. Как мина той? - Без сериозни нарушения на обществения ред или други инциденти, застрашаващи сигурността на туристите и работещите в курорта. Това е и благодарение на допълнителния ресурс от

Добромир Ганев: При покупката на апартамент, цената му се договаря доброволно

За да докажеш, че някой е вписал данъчната оценка в нотариалния акт, трябва да знаеш коя е истинската стойност. Никой в държавата няма достоверна информация за цените на имотите, макар че Агенцията по вписванията притежава софтуер, който позволява привсяка сделка да се вписва материалният интерес, казва председателят на Националното сдружение

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber