Защо и качествени медии не говорят сериозно за най-важната политика в последните години и вървят с презумпция “пак крадат”
САНИРАНЕТО на сградите е една от най-важните национални политики от последните години. Най-малкото, защото за нея са гласувани досега 2 милиарда лева, но и по ред други причини. За програмата трябва да се говори сериозно. За съжаление, дори и качествените медии и коментатори предпочитат да започват от презумпцията “пак крадат”.
Дали крадат, или не, има начини да се разбере, нека да направят разследване, нека да разкрият злоупотреби. Предстои и доклад на Сметната палата, на която аз имам доверие. Без съмнение, прогрaмата може да бъде подобрeна, какъвто е и случаят с всяко човешко, а и божествено творение.
Т.нар. саниране би трябвало да се разглежда по много по-различен начин. Преди всичко трябва си дадем сметка, че българинът, гражданин на Европа, през ХХI век живее в скотски условия. Не само бедният българин, но и голяма част от средната класа. Университетски преподаватели, държавни служители, публикувани писатели живеят през зимата в 1/3 от жилището си, което е много вероятно да е влажно и в него да има мухъл.
Твърдението, че пазарната икономика ще оправи този въпрос, е нелепо. Няма да я оправи. Твърдението, че като се качат доходите на хората и те сами ще си свършат работата, е също нелепо, освен ако някой не въведе високодоходен комунизъм, в който всички в блока ще получават по много пари и ще бъдат задължени да правят едни и същи неща (гласувайте за БСП!).
Това обаче няма как да стане. Забогатяващите се изнасят от блоковете и отиват да живеят в жилищни молове - затворените малки комплекси. Да не говорим, че условията, в които живее българската средна образована класа и всичко надолу, не са резултат от нейната нескопосаност и неумение да си управлява парите. Тези жилищни условия са наследени от комунизма, а после допълнително са станали жертва на липса на поддръжка и слаба икономика.
Така че не винете учителите, че не са си купили по-хубаво жилище. Отделно санирането не е дар за едни за сметка на други. Приличното саниране намалява разходите за енергия, то е най-добрият начин за справяне с енергийната бедност (най-висока в България), един от начините да се подобри качеството на въздуха (не утре сутрин, но в рамките на няколкогодишен период и с обхващане на по-широк спектър от сгради), има значителен принос към енергийната сигурност на страната, увеличава жилищната площ (с тия неотопляеми през зимата стаи), подобрява здравето на хората (и съответно намалява разходите за здравеопазване и дните отсъствие от работа), създава работни места и местна индустрия, формира местни общности, които се грижат за средата си, и носи много други изчислими и неизчислими ползи за обществото, конкретното общество, Тачъровия тип общество, обществото на семействата и данъкоплатците.
Ако някой има друго реалистично, изпълнимо, осезаемо, а не песенно идеологическо решение на тези проблеми, нека го предложи. Да, програмата може да се подобри. Грантовата част може да се намали, част от средствата може да се насочат към безлихвени заеми, може да се експериментира с поетапно саниране, частично подпомагане и други подходи, но това е в рубриката “да подобряваме започнатото”, а не “няма как да не крадат”.
(От фейсбук. Заглавието е на “24 часа”)