Седем тона човечност

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5965313 Седем тона човечност Седем тона човечност www.24chasa.bg

Мадан помогна на Хитрино - ръка протяга този, който може да разбере дереджето ти

НОВАТА година вече изтупва снега от обувките си на прага ни и погледите на всички са вперени в нея. Очакваме да е по-добра, по-успешна, по-милостива от предишната. Както всеки път. Ние така сме си устроени - да чакаме светлото бъдеще, докато загърбваме миналото, а настоящето ни подритва лекичко или ни мачка с тежките си обувки. Защото точно това настояще върви към бъдното ден след ден, на него трябва да наблягаме, а не да стоим прехласнати пред сияйните хоризонти, дето няма как да ги стигнеш, хеле пък с мечтателни погледи и ожидания.

2016-а не беше ласкава нито за света, нито за България. Повечето от нас я изпращат с облекчение и с надежда да отнесе лошото със себе си. Но следите остават. И последиците също. В природата е така - нищо не се губи, само преминава от един вид в друг.

По тази логика трагедията, връхлетяла Хитрино и опустошила живота, домовете и душите на неговите жители, рефлектира върху жителите на Мадан. За Мадан знаете. Едно от най-обеднелите населени места. Но населено с човеци. Умишлено

употребявам тази

дума вместо

стандартната

“хора”

Има защо. Тези човеци, разтърсени от случилото се на другия край на България, трогнати от съдбата на пострадалите, решили да им помогнат. Ама естествено, цялата държава ръгна да помага - с есемеси, с пратки, с отпуснати средства. А маданци с какво, с какво - с картофи. Това имат, това дават. Късат от залъка си, за да го споделят с ближния. Разбира се, че не го казвам в най-буквалния смисъл, просто всеки дал, колкото можал. Картоф по картоф събрали цяла камара човещина.

Жестовете на добрина винаги ме впечатляват. Тези картофи не са били в излишък на ръцете, дето са ги садили, окопавали, плевили, торили, загърляли или отгърляли, знам ли как точно се гледат картофи, аз ги купувам от магазина, ама гледам да са български, а не египетски, вадили са ги от земята, складирали са си ги. Да има какво да ядат, да има какво да продадат, а те пък с левчетата да си купят каквото друго им трябва, ей за такива неща става дума, непоетични, неепични, дето баш без тях не може.

Сто на сто ще се намерят хора, дето ще нарекат това дребнотемие. Вероятно за себе си ще са прави. Няма да ги питам изпратили ли са есемес на поредния благотворителен номер, замислили ли са се поне какво е да останеш без къщата, дето е започнал да гради дядо ти, баща ти я е довършил, а ти си я потягаш и поддържаш, доколкото можеш. Без дворчето, в което напролет си бодвал леха пипер, леха домати и леха картофи. Каквото Бог дал да има на масата после.

За това какво е да останеш без родител или без дете няма да питам. Не искам и да си го помислям, да не би случайно мисълта ми да се преплете с някоя друга, към друг човек насочена.

Станалото е станало, нали помните, че започнах с това, дето всичко отива в миналото. Защо е станало - надявам се да се разбере, за да не се повтаря.

Животът на хората от Хитрино също не можеш да върнеш в старото русло. Дано да съумеят да си изградят нов и по-добър върху развалините. Един камион картофи понякога е по-голяма помощ от помпозни съболезнователни и окуражителни изказвания, от лозунги и селфита, от щедри обещания за сияйни хоризонти. Защото е пристигнал точно навреме. Защото в празничната новогодишна нощ на масата ще вдигат гореща пара парченцата от чуждото усилие, превърнало се в твое упование, че

доброто е

неизтребимо.

Че не е заспало

сън дълбок,

че не лежи на хълбок, а се труди. На ползу роду. С мисъл за ближния. Най-бедните към най-пострадалите. Защото ситият на гладния не вярва. Ръка протяга този, който може да разбере дереджето ти.

Преди да се насмеете и надсмеете над думите ми, замислете се кога за последен път сте подали на комшийското дете ябълка или банан (ах, банане наш, символ на просперитета ни демократичен!) от пазарската си чанта. Ей така, без повод. Честно казано, аз скоро не съм го правила. И ме е срам, като го констатирах. Но това е мой проблем, със срама. Измива го отчасти камионът с картофи, тръгнал като шейната на един добър приказен старец от Мадан за Хитрино. Един картоф, два картофа... Това не е само заглавието на много стар филм, който едва ли някой си спомня. Това е мярката, която слагаме в другото блюдо на кантара, за да не излети човешкото у нас към пустите сияйни хоризонти и да се изгуби зад тях.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Лично мнение

Защо арабите - 5% от населението на света, са половината от бежанците

Петродоларовите икономики вече не изглеждат толкова впечатляващи РЕДИЦА промени настъпиха в арабския регион през изминалите десетилетия, за съжаление, не с положителен знак. Днес петродоларовите икономики, които доскоро се къпеха в златен дъжд, заделяйки огромни средства за инфраструктурни проекти, не изглеждат вече така впечатляващи.

Децата ни - оковани от Златний телец

Ако си млад човек на минимална заплата - излизаш на квартира, но как плащаш сметките? ИЗЛЕЗЕ поредното проучване за младите хора в България. В края на годината, като равносметка, като статистика, като я да видим докъде сме я докарали. До под кривата круша, дотам. Четох вкратце информацията, може да си я намерите, няма да я преразказвам.

Европа мисли до 2021 г. за блокчейн вот

Има срив в доверието към гласуването на избори по нови технологии ДОКАТО у нас дебатирахме как да гласуваме, по света големият ентусиазъм за електронното гласуване от 2015-а изчезна. Факт е, че в момента в Европа машинно гласуване няма, а дистанционно електронно гласуване има на две места - в Република Естония и в Конфедерация Швейцария за три

Властелинът на професорите

Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,

Колко струва човешкият живот

Трябва методика за определяне на имуществените вреди и издръжката на децата на загиналия да е гарантирана МАКСИМАЛЕН размер за неимуществени вреди е добре да има само ако се създаде методика за определяне на имуществените вреди и застрахователят да ги покрива до определен размер, гарантиращ издръжката на децата на загиналия.

Речта на вицепремиера

Протестът е справедлив, но състраданието е интересно за технолозите на възмущението КАКВА е целта на комуникацията? Освен да обменим информация, да научим нещо, което досега не сме знаели, нейната цел е да се разберем помежду си, да опитаме да живеем заедно, в крайна сметка в сърцата ни да останат повече любов и доброта.

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Лично мнение

За майките и за смисъла

В пакета закони има недомислени неща, като задължителните квоти за инвалиди. Ако се приемат, утре майките ще са пак на улицата ВТОРНИК,7,50 ч сутринта. Карам детето на училище и слушам радио. Там една жена, която каза, че е социолог, и един мъж, който каза, че е Нидал Алгафари, настойчиво ме питат дали съм на страната на майките,

Хроники на политическия цинизъм

Отмъщението за нечие високомерие и алчност е на по-голяма почит, отколкото подкрепата за добрите идеи “МАЛЪК, дребничък, наплашен, без самочувствие, физически недостоен малък мушмул, който с абсолютно изпотени кунки се докосва до големите величия.” Не, това не е цитат от сборника със злодейски публични изявления на Валери Симеонов.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber