2017 г. - гибелна и кървава като 1917-а?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5941795 2017 г. - гибелна и кървава като 1917-а? 2017 г. - гибелна и кървава като 1917-а? www.24chasa.bg

Каква ще бъде 2017 г.? С наближаването на новата година се появяват нови и нови прогнози каква ще е тя - за България и за света.

Интересно сравнение направи известният политолог Иван Кръстев - “2017 г. по потенциала и важността си вероятно ще прилича на 1917 г., когато започва разпадането на трите големи империи - Руската, Отоманската и Австро-унгарската.

Става дума за три избора - в Холандия, но основно във Франция и Германия, които до голяма степен ще определят бъдещето на ЕС”, каза Кръстев по Би Ти Ви.

Защо 1917 г. бе изключително важна за целия XX в., какво всъщност се случи тогава - ето обяснението на историка проф. Драгомир Драганов.

- Преди 100 г. се сринаха четири империи и либералната епоха

- От руините се надигнаха болшевизмът и фашизмът

- Роди се поколение с малко задръжки, податливо на крайности

- Заложена бе бомбата на нова световна касапница

В масовото съзнание обикновено 1917 година се свързва с т.нар. Велика октомврийска социалистическа революция (ВОСР).

Да, но не е така. С всичките си последици, причинени не само на Азия и Европа, но и на други континенти, ВОСР е само един от аспектите на онова, което се случва на света през 1914 – 1918 година.

Това е периодът на Голямата война (така поне са наричали Първата световна до декември 1941 г., когато с нападението на Япония над САЩ при Пърл Харбър реално започва Втората).

Другите аспекти на Голямата обаче не са по-малко важни.

Войната носи гибел на четири големи империи – Османската, Руската, Австро-унгарската и Германската. Заедно с тях от огромни части на Европа и Азия

изчезва завинаги

и монархическият

институт,

отстъпвайки място на републикански режими. Още по-важното е, че с три от тях (без бъдещия СССР) изчезват и изкуствено създадените и не по-малко изкуствено поддържани мултинационални агломерации.

На тяхно място на картата на Европа отново

се появяват

девет независими

държави

Четири от тях – Финландия, Литва, Латвия и Естония, успяват да се спасят, пък макар и само временно за последните три, от перспективата за живот в условията на тоталитарен режим.

Полша е “съшита” от парчета руско, германско и австрийско наследство. Място сред европейските демокрации заема и Чехословакия, “сглобена” от части от бившата Австро-унгарска империя, която също се превръща в две отделни държави. Към независимите Сърбия и Черна гора на Балканите се присъединяват други техни части, за да се влеят в Сърбо-Хърватско-Словенското кралство.

С други думи, Голямата война води до радикални промени не само в географската, но и в политическата карта на стария континент. Някои от тях се оказват истински

бомби със

закъснител,

които ще гръмнат през 1938 (Австрия), 1939 (Чехословакия и Полша), 1940 години (Литва, Латвия и Естония), за да доведат в последна сметка до избухване на европейската, а после и на

втората световна

касапница

И стигам сега до двете най-важни последици.

До 1914 г., т.е. до началото на Голямата война, в световната икономика господства либералната концепция за “по-малко държава”. Казано на съвременен език, това са принципите на “дивия капитализъм”, на обезправения наемен труд, изцяло зависим от произвола и своеволията на едрите частни собственици.

Но огромните военни усилия през 1914 – 1918 г., а в не по-малка степен и изискванията на реконверсията (прехода от военновременни към мирни релси в икономиките) натоварват правителствата с все по-голяма намеса в определянето на границите на цени и работни заплати, както и в планирането на производството по отрасли. Това в последна сметка води до постепенен преход от свободно към разновидности на планово и дори (за ужас на съвременните либерални души) централизирано стопанство.

Това пък на свой ред предизвиква и необходимостта от по-стриктно уреждане на взаимоотношенията между труда и капитала, също при активното участие на държавата. Появяват се, особено в демократичните държави, сериозни армии от наемни работници, добре платени, добре защитени в правото си на упражняване на професията, добре организирани синдикално и политически. (Именно след Първата световна война става възможно например дори и в такава традиционна държава като Великобритания безспорната дотогава съставка на двупартийната система – либералната партия, да бъде трайно изместена от лейбъристите.)

Появяват се и наченките на т.нар. социална държава, която поне за седем десетилетия измества либералната. С което фактически настъпва и нейната първа смърт.

Впрочем това се оказва гибелно и за цялата дотогавашна либерална система. Още повече че войната и нейните социални и икономически последици внасят съществени промени и в обществения живот.

Преминало и през месомелачката на Голямата война,

тогавашното “ново”

следвоенно поколение

е много по-различно

от предходното, с много по-малко задръжки, със значително по-нисък морал, особено в бързо увеличаващите се големи градски агломерации, където анонимността му е гарантирана. Скъсало с естествената си дребнобуржоазна среда от провинциално-еснафски тип, то освен това става и значително по-податливо на влиянията на крайни идеологии.

Там, където демократичните традиции са по-устойчиви, обикновено те нямат сериозни успехи. Другаде обаче се появяват нови идеологически и политически движения, разчитащи чрез радикална или екстремистка терминология да увлекат след себе си огромни маси. Така в Европа постепенно

набират сила

и влияние

болшевизмът

(ленинският вариант на комунизма), фашизмът и националсоциализмът.

Ами ето това, а не само някаква “революция” в една отделно взета държава, се случва в света преди около сто години. А за немалко изследователи сега той изживява дълбока криза и на “втората либерална система”, наложила се като “модерна” през 80-те и 90-те години на миналия век концепция не само за десните, но, уви, и за левите политически сили.

Което пък на свой ред обяснява и бумът на онова, в което под сумарното понятие “популизъм” някои се опитват да прикрият факта на масовото и

все по-нарастващо

недоволство от т.нар.

партии на статуквото

Въпросът е дали ако преди 100 години Голямата война и нейните последици не отбелязаха, наред с гибелта на първата либерална система, и края на епохата на модерната история и не поставиха началото на тази на съвременността, сега светът не навлиза в качествено нов етап от развитието си?

Маркирана този път от краха на втората либерална система?

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Британците били излъгани? А плува ли корабче?

Това е истинска демокрация и тя не прави стратегически грешки Човек трябва да е ударен с паве по главата, за да се изказва пренебрежително за британските политици и политика. Не виждам някой от “експертите” по телевизиите да има травма на черепа, но защо тогава от устата им текат потоци от ирония,

Защо учителката, която не вярва, че на Луната са ходили хора, още не е уволнена

Не искам като данъкоплатец да плащам заплата на обсебени от конспиративни теории лелки That's one small step for man, one giant leap for mankind. Това е знаменитият цитат на Нийл Армстронг, който той произнася след първите стъпки, които прави на лунната повърхност. Учениците от 3-и клас в едно централно столично училище не знаят за тях,

Коментар на седмицата №2 Как Самуил, цар на българите, излиза от прокрустовото ложе на измислиците

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал близо 73 хил. прочитания. В България нямаме нужда да си измисляме история, но ако някой се съмнява, да си зададе въпроса: срещу кого е воювал византийският император Василий II Българоубиец В края на 2018 г.

Как да говорим за политика, без да разбираме

Едно време международната политика беше скучна за широката публика. Спомням си времената, в които снимка на Клаудия Шифър с кратък текст за времето в Дортмунд във вестника събираше повече четения от осем статии за американския Конгрес. За да привлечеш вниманието на аудиторията към някоя важна световна новина,

Еврогаранция да има за колите 2-а ръка

6 месеца или 5000 километра - толкова да покриват автокъщите след продажбата Очевидно е, че както в България, така и в много други държави в Европа колите втора употреба са най-достъпният начин семействата да имат собствен автомобил. Ето защо за мен е изключително важно тези коли на пазара да бъдат в максимална степен годни и безопасни за хората.

Доналд Тръмп - шоу и хаос в Белия дом

"Сам съм (горкият аз) в Белия дом". Този изпълнен с ирония туит, написан на 24 декември от Доналд Тръмп, след като се отказа от ваканция в луксозния си частен клуб Мар-а-Лаго във Флорида, резюмира изолацията, но също чувството на неудовлетвореност на един излизащ извън всякакви категории президент на САЩ.

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

Време е кралицата или гражданите да се намесят за Брекзит

Великобритания има опит в създаването на национално правителство Нещата с излизането на Великобритания от Евросъюза не вървят добре. Трябва нещо много радикално да се случи, за да може страната да се спаси от политическото блато, в което се набута, и да открие работещо решение за Брекзит. Колкото ситуацията да изглежда обречена,

Спас Русев пред "24 часа": Преговарям с Дойче телеком за всичките им балкански дружества

- Г-н Русев, преди часове бе обявено, че сте избран за купувач на албанския мобилен оператор. Какво оттук нататък? - Когато преди време се срещнах със СЕО-то на Дойче Телеком започнахме разговор да придобия всичките им балкански дружества - Албания, Румъния и Гърция. В Румъния те имат две - бившият държавен телеком и отделно мобилен оператор и

Защо нямаме простак на годината? Ощетяваме толкова много българи

Малко преди Коледа в студиото на Дарик радио, където си говорихме за списание “Космос”, на финала водещият Кирил Вълчев ме попита кого бих посочил за политик на годината. Бил съм в много радио - и телевизионни студиа по много теми. Разпитван съм многократно и в полицията, в следствието, в прокуратурата, във военната прокуратура,

Защо Световната банка е важна за Тръмп и може ли дъщеря му да я оглави

Името на Иванка Тръмп беше подхвърлено тия дни като евентуална приемничка на Джим Йон Ким начело на Световната банка. Дъщерята на американския президент имаше пряка роля през 2017 г. в задействането на фонд на Световната банка за насърчаване на предприемачеството сред жените в страните в процес на развитие.

Тръмп губи Сирия. Ще загуби ли и целия регион?

След като комунистите начело с Мао Цзедун спечелиха тяхната революция, републиканците във Вашингтон нададоха вой: "Кой загуби Китай?" Сега, толкова години по-късно, републиканците задават същия въпрос за Сирия. И техният отговор е: Барак Обама. Моят отговор е, че и двамата - бившият президент Барак Обама и президентът Тръмп - споделят вината,

Макрон 2.0: чрез национален дебат се опитва да даде ново начало

За съюзниците му писмото на Еманюел Макрон до французите, с което се започва дебат за националната политика, бе смело упражнение по демокрация. За неговите критици неделното послание беше кух, многословен жест на надменния "крал Макрон", решен да запази основните икономически реформи. Каквато и да беше първоначалната им реакция,

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber