2017 г. - гибелна и кървава като 1917-а?

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5941795 2017 г. - гибелна и кървава като 1917-а? 2017 г. - гибелна и кървава като 1917-а? www.24chasa.bg

Каква ще бъде 2017 г.? С наближаването на новата година се появяват нови и нови прогнози каква ще е тя - за България и за света.

Интересно сравнение направи известният политолог Иван Кръстев - “2017 г. по потенциала и важността си вероятно ще прилича на 1917 г., когато започва разпадането на трите големи империи - Руската, Отоманската и Австро-унгарската.

Става дума за три избора - в Холандия, но основно във Франция и Германия, които до голяма степен ще определят бъдещето на ЕС”, каза Кръстев по Би Ти Ви.

Защо 1917 г. бе изключително важна за целия XX в., какво всъщност се случи тогава - ето обяснението на историка проф. Драгомир Драганов.

- Преди 100 г. се сринаха четири империи и либералната епоха

- От руините се надигнаха болшевизмът и фашизмът

- Роди се поколение с малко задръжки, податливо на крайности

- Заложена бе бомбата на нова световна касапница

В масовото съзнание обикновено 1917 година се свързва с т.нар. Велика октомврийска социалистическа революция (ВОСР).

Да, но не е така. С всичките си последици, причинени не само на Азия и Европа, но и на други континенти, ВОСР е само един от аспектите на онова, което се случва на света през 1914 – 1918 година.

Това е периодът на Голямата война (така поне са наричали Първата световна до декември 1941 г., когато с нападението на Япония над САЩ при Пърл Харбър реално започва Втората).

Другите аспекти на Голямата обаче не са по-малко важни.

Войната носи гибел на четири големи империи – Османската, Руската, Австро-унгарската и Германската. Заедно с тях от огромни части на Европа и Азия

изчезва завинаги

и монархическият

институт,

отстъпвайки място на републикански режими. Още по-важното е, че с три от тях (без бъдещия СССР) изчезват и изкуствено създадените и не по-малко изкуствено поддържани мултинационални агломерации.

На тяхно място на картата на Европа отново

се появяват

девет независими

държави

Четири от тях – Финландия, Литва, Латвия и Естония, успяват да се спасят, пък макар и само временно за последните три, от перспективата за живот в условията на тоталитарен режим.

Полша е “съшита” от парчета руско, германско и австрийско наследство. Място сред европейските демокрации заема и Чехословакия, “сглобена” от части от бившата Австро-унгарска империя, която също се превръща в две отделни държави. Към независимите Сърбия и Черна гора на Балканите се присъединяват други техни части, за да се влеят в Сърбо-Хърватско-Словенското кралство.

С други думи, Голямата война води до радикални промени не само в географската, но и в политическата карта на стария континент. Някои от тях се оказват истински

бомби със

закъснител,

които ще гръмнат през 1938 (Австрия), 1939 (Чехословакия и Полша), 1940 години (Литва, Латвия и Естония), за да доведат в последна сметка до избухване на европейската, а после и на

втората световна

касапница

И стигам сега до двете най-важни последици.

До 1914 г., т.е. до началото на Голямата война, в световната икономика господства либералната концепция за “по-малко държава”. Казано на съвременен език, това са принципите на “дивия капитализъм”, на обезправения наемен труд, изцяло зависим от произвола и своеволията на едрите частни собственици.

Но огромните военни усилия през 1914 – 1918 г., а в не по-малка степен и изискванията на реконверсията (прехода от военновременни към мирни релси в икономиките) натоварват правителствата с все по-голяма намеса в определянето на границите на цени и работни заплати, както и в планирането на производството по отрасли. Това в последна сметка води до постепенен преход от свободно към разновидности на планово и дори (за ужас на съвременните либерални души) централизирано стопанство.

Това пък на свой ред предизвиква и необходимостта от по-стриктно уреждане на взаимоотношенията между труда и капитала, също при активното участие на държавата. Появяват се, особено в демократичните държави, сериозни армии от наемни работници, добре платени, добре защитени в правото си на упражняване на професията, добре организирани синдикално и политически. (Именно след Първата световна война става възможно например дори и в такава традиционна държава като Великобритания безспорната дотогава съставка на двупартийната система – либералната партия, да бъде трайно изместена от лейбъристите.)

Появяват се и наченките на т.нар. социална държава, която поне за седем десетилетия измества либералната. С което фактически настъпва и нейната първа смърт.

Впрочем това се оказва гибелно и за цялата дотогавашна либерална система. Още повече че войната и нейните социални и икономически последици внасят съществени промени и в обществения живот.

Преминало и през месомелачката на Голямата война,

тогавашното “ново”

следвоенно поколение

е много по-различно

от предходното, с много по-малко задръжки, със значително по-нисък морал, особено в бързо увеличаващите се големи градски агломерации, където анонимността му е гарантирана. Скъсало с естествената си дребнобуржоазна среда от провинциално-еснафски тип, то освен това става и значително по-податливо на влиянията на крайни идеологии.

Там, където демократичните традиции са по-устойчиви, обикновено те нямат сериозни успехи. Другаде обаче се появяват нови идеологически и политически движения, разчитащи чрез радикална или екстремистка терминология да увлекат след себе си огромни маси. Така в Европа постепенно

набират сила

и влияние

болшевизмът

(ленинският вариант на комунизма), фашизмът и националсоциализмът.

Ами ето това, а не само някаква “революция” в една отделно взета държава, се случва в света преди около сто години. А за немалко изследователи сега той изживява дълбока криза и на “втората либерална система”, наложила се като “модерна” през 80-те и 90-те години на миналия век концепция не само за десните, но, уви, и за левите политически сили.

Което пък на свой ред обяснява и бумът на онова, в което под сумарното понятие “популизъм” някои се опитват да прикрият факта на масовото и

все по-нарастващо

недоволство от т.нар.

партии на статуквото

Въпросът е дали ако преди 100 години Голямата война и нейните последици не отбелязаха, наред с гибелта на първата либерална система, и края на епохата на модерната история и не поставиха началото на тази на съвременността, сега светът не навлиза в качествено нов етап от развитието си?

Маркирана този път от краха на втората либерална система?

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Днес Кристин. А вчера Виктория, Мирослава, Вероника... Още колко убийци ще помилваме?

Ако започна да пиша с какви глупости се занимават българските депутати, това със сигурност ще е най-дългият и забавен текст в живота ми. Любимото ми е как приемат някакъв закон и после го поправят 50 пъти, като първият поправителен идва месец-два след като са го гласували в пленарната зала. Разбира се, няма да крия, фаворит ми е изборният закон

Матео Салвини - лидерът на италианските суверенисти е повален, но още е в играта

С лозунга си "Италианците на първо място" и тирадите си срещу "нелегалните", които не спира да повтаря в туитове и видеоматериали във Фейсбук, Матео Салвини, ръководителят на крайнодясната "Лига", възнамеряваше да вземе властта в Италия, като взриви управляващата правителствена коалиция. Изглежда обаче, че той загуби

Как можех да направя един измамник политически герой

Технологията на разбунване на либералните духове във фейсбук Представете си малка павирана уличка в широкия център на София в късния следобед, тишина, коли минават все по-рядко, няколко жени пушат и бърборят пред фризьорски салон и козметично студио. По тротоара точно срещу нашия вход върви отблъскваща фигура - двуметров мъж с огромен корем,

Защо коренякът софиянец хем е антикомунист, хем има носталгия по комунизма

Страда дълбоко, без да си признава, по онова време, което покрай жителството го даряваше с признание за неговата “изключителност” Коренякът софиянец, обикновено с корен, не по-дълбок от този на хортензия или мъх, има един особен и тежък шизофренен комплекс - скрита много по-дълбоко от корена му носталгия по комунизма,

Убийството на Кристин: след две присъди - още по-голяма жестокост

Как затворът да променя насилниците, не да ги ожесточава Според прокуратурата заподозреният за убийство Мартин Трифонов е направил пълни самопризнания за изнасилването и убийството по особено жесток и мъчителен начин на Кристин. Което заедно с другите известни обстоятелства в досъдебното производство прави Мартин почти сигурен извършител.

Тръмп размахва чука на санкциите, експерти се чудят до какво ще доведе това

Да я наречем дипломация на принудата. Администрацията на Тръмп агресивно прилага икономически санкции като първостепенен инструмент във външната политика до степен, невиждана от десетилетия, или дори може би никога досега. Мнозина изказват съмнения за резултатите, макар че чиновниците настояват, че наказанията постигат целите си.

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Анализи

Коментар на седмицата №1: Мощен износ + автомобилен завод - дали ставаме една нова Словакия?

Трябва ново гориво, за да стане българският експорт солиден двигател на икономиката Износът за полугодието нараства с 6,3% спрямо година по-рано и надхвърли 27,8 млрд. лева, макар през юни да се отчита спад. Данните заслужават поне пет коментара: 1. Износът достигна 27,8 млрд. лева и ако динамиката се запази до края на годината, през 2019 г.

Коментар на седмицата №2: Какво е да си беден в САЩ и в България

Чиновници ползват статистиките за бедност за политики, които водят до повече бедност Понятието бедност е по-скоро чувство, отколкото обективен измерител. Ако сложите американец с 500 000 долара годишна заплата и 3 милиона долара спестявания в Бел Еър, Лос Анджелис, много е вероятно той да ви каже не просто че не се чувства богат и финансово

Коментар на седмицата №3: Стари коли = смърт на пътя

Статистиката продължава да е безмилостна и доказва с всеки изминал месец, че колкото по-стари и неподържани са автомобилите, толкова повече е смъртта на пътя. Близо 1 млн. са автомобилите над 20 г. у нас, показва редовният анализ на Евростат. В същото време над 3000 тежки катастрофи с 328 загинали са станали в страната за първите седем месеца на

Грета, климатът и новата 1968-а

Младите днес се борят точно за обратното, към което се стремяха родителите им. Те искат ограничения, регулации и правила Тези дни западното човечество празнува 50 години от знаменития Уудсток. Фестивалът, който се е превърнал в символ на едно цяло поколение. Поколението на 1968 г. Онова, което въстана срещу родителите си, войната,

Срещу $ 5 фенът на марихуаната Кевин Буут завъртя филм - обиден за българите с памет

В 2 часа се забърква тюрлюгювеч, в който КГБ ни завещава през 1989 г. 9-годишния тогава Пеевски да управлява мафията у нас, а румънката Моника Маковей дава интервю, мислейки си, че е отвлечена През 2015 г. новият американски мъж на Цеци Красимирова води в София режисьора, за когото всичко е голяма конспирация Лентата неочаквано свърза емоционално

Новите хора и техните понятия

Свръхактивните деца преди бяха невъзпитани, а на #Metoo им викаха “доячки” Естествено е светът да се променя, за да върви напред, но напоследък нещата неусетно се объркват, вместо да става по-прост, той се усложнява. Има например едни деца, които крещят, правят сцени, зъбят се, раздават ритници, най-нагло лъжат,

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber