Как да разкажем “ерата на комунизма”

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5925397 Как да разкажем “ерата на комунизма” Как да разкажем “ерата на комунизма” www.24chasa.bg

Ако захлупим учениците само с петолъчки, сърпове и чукове, рискуваме да ги осакатим

ВЕЧЕ едва ли има българин, който да не е убеден в законотворческото невежество на депутатите ни. Бедата обаче е, че и у нас все още действа римското правило “Лош закон, но закон”. Сиреч, колкото и да е нефелен, ако един закон бъде приет, трябва и да се прилага. Но ще ми е силно любопитно как, ако мине и на второ четене, би бил приложен примерно този за периода 1944-1989 г. А като гледам, алчни платестърски аналфабети вече са се наточили да го вкарат и в учебните програми за десети и (дори!) за седми клас.

Въпросът е какво биха написали? Че като се започне от 9 септември 1944-а и се свърши с 10 ноември 1989-а в България е имало само петолъчки, сърпове, чукове и концлагери? Да, имало е и такива неща. Науката история обаче никога не би си позволила да “замрази” един изключително динамичен почти половинвековен период в една-единствена дефиниция.

Нещо повече, науката история би разделила “ерата на комунизма” поне на три отделни (и съществено различаващи се помежду си) етапа.

Първият - 1945-1947 г., е на т.нар. демократично интермецо

Да сме наясно поне с три неща. А) Сталин решително не е демократ. Б) Сталин знае, че и България остава в съветската сфера на влияние. В) Сталин е твърдо решен да наложи в тази сфера (Румъния, България, Югославия, Албания, Унгария, Чехословакия и Полша) болшевишката политическа и икономическа система.

Но Сталин трябва да се преструва на демократ поне докато не приключи Парижката конференция, на която се подписват мирните договори между държавите - победителки във Втората световна война, и бившите съюзници на Хитлерова Германия. И едва когато това става, Сталин спира да се преструва в “неговите” си територии. С което пък те – и България в частност, навлизат във

втория етап на “комунизма” (1947-1956 г.) – този на “вносния” азиатски болшевизъм.

Това са десет наистина страшни години. Национализации, насилствено коопериране, концлагери, лилаво мастило и петобална система в училище, култ към личността, лов на “врагове с партиен билет” – и въобще може да добавите тук всичко, което се сетите за уродливите черти на сталинизма (а да не забравяме – и на ленинизма) като ляв тоталитаризъм.

След 1956 г. обаче цялата “съветска сфера на влияние” навлиза в поредния,

трети етап от развитието си – на т. нар. национални социализми,

а иначе казано – на лични диктаторски режими от авторитарен тип. У нас този етап от историята на “комунизма” се свързва с името на Тодор Живков.

Само че той е прекалено дълъг и на свой ред също търпи вътрешни еволюции. Иначе казано, следва класическата динамика на всички авторитарни режими, независимо дали от южноевропейски, или от латиноамерикански тип.

А тя е проста. Първоначално бъдещият диктатор трябва да утвърди властта си. В държавата – чрез нови репресии срещу “външните” врагове. В партията – чрез разчистване на сметки с евентуалните конкуренти.

У нас този процес приключва към 1962 г. Затворени са и последните лагери (Белене, Слънчев ден, Скравена) и са натирени и последните вътрешни опоненти (Червенков, Югов и др.) А с идеята “България – 16-а република на СССР”, срещу която никой не смее дори и да гъкне, Живков наистина се превръща в едноличен авторитарен лидер.

После идва следващият подетап – на т.нар. класически авторитаризъм. В продължение на близо две десетилетия Живков е всьо и вся – става само това, което той каже.

Брежнев (защото това е вече неговото време) поставя на всички социалистически диктатори само едно условие – правете в страните си каквото ви хрумне, само не си и помисляйте да напускате моята сфера на влияние. Това е известно в историята като “доктрината на ограничения суверенитет”. И който я спазва – а

Живков тук е

пръв сред равни,

- си живее добре като едноличен и пълновластен национален лидер.

Няма обаче безкрайно щастие. И с идването на Горбачов (1985 г.) режимът на Живков навлиза в третия си (и последен) подетап – на авторитаризма с изявен либерален уклон. Характерното за него е, че народът вече не иска да бъде управляван постарому, а и властта вече не може да бъде упражнявана постарому.

Ето така започва подготовката на прехода към демокрация. Русенски комитет, Клуб за гласност и преустройство, “Подкрепа” и т.н. са само първите лястовички на предстоящите промени.

Вторите обаче са далеч по-сериозни. Става дума за вътрешнопартийната опозиция, подкрепяна от Москва. И на 10 ноември 1989 г. идва и краят на този трети подетап от личния авторитарен режим на Живков.

Извинявам се за тази разходка из историята на “комунизма” в България от 1945 до 1989 г. Видно е обаче, че като период той е доста по-сложен и динамичен от една окрупняваща го дефиниция.

А иначе един урок в седми клас е максимум страница – страница и половина. Хайде, в десети да е двойно повече. Но и те едва ли биха стигнали.

И ако захлупим

учащите се само

с петолъчки,

сърпове и чукове,

вместо да им разкажем как са живели техните предци, рискуваме просто да ги осакатим.

За тях демокрацията е в правото да избират между два мола, а петолъчките май отдавна са заменили с айпади и таблети.

Да, историята трябва да се знае. Но едва ли един чугуномитодиевски закон допринася за това.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Лично мнение

Европа мисли до 2021 г. за блокчейн вот

Има срив в доверието към гласуването на избори по нови технологии ДОКАТО у нас дебатирахме как да гласуваме, по света големият ентусиазъм за електронното гласуване от 2015-а изчезна. Факт е, че в момента в Европа машинно гласуване няма, а дистанционно електронно гласуване има на две места - в Република Естония и в Конфедерация Швейцария за три

Властелинът на професорите

Последните научни открития на Иво Христов от БСП за подмолната информационна война на Холивуд срещу Русия ТРЯБВА ли задължително да си луд, или надрусан, за да откриваш закодирани послания на световната конспирация в класически произведения и филми? В “От местопрестъплението” все дават сюжети с мрачни, лабилни индивиди,

Колко струва човешкият живот

Трябва методика за определяне на имуществените вреди и издръжката на децата на загиналия да е гарантирана МАКСИМАЛЕН размер за неимуществени вреди е добре да има само ако се създаде методика за определяне на имуществените вреди и застрахователят да ги покрива до определен размер, гарантиращ издръжката на децата на загиналия.

Краят на едно голямо плюскане

Публичното развенчаване на героите му, които обичат да размахват високомерието и кича си БИ БИЛО по-достоверно, ако Баневи, Арабаджиеви и тям подобни останат в народната памет като сапунен сериал, иначе на бъдещите поколения ще им е трудно да си ги представят като реални личности, на които бутафорията им идва отвътре, а не по сценарий.

Речта на вицепремиера

Протестът е справедлив, но състраданието е интересно за технолозите на възмущението КАКВА е целта на комуникацията? Освен да обменим информация, да научим нещо, което досега не сме знаели, нейната цел е да се разберем помежду си, да опитаме да живеем заедно, в крайна сметка в сърцата ни да останат повече любов и доброта.

Хроники на политическия цинизъм

Отмъщението за нечие високомерие и алчност е на по-голяма почит, отколкото подкрепата за добрите идеи “МАЛЪК, дребничък, наплашен, без самочувствие, физически недостоен малък мушмул, който с абсолютно изпотени кунки се докосва до големите величия.” Не, това не е цитат от сборника със злодейски публични изявления на Валери Симеонов.

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Лично мнение

Време е да спрат гаврите с разследващата журналистика

Който е решил да влиза в политиката - да го направи. Но не стъпвайки по телата на колегите си. За близо 30 години в журналистиката, от които поне 20 с основно занимание разследвания, си мислех че съм видял и търпял много. Няма, като някои съвременни "герои", да изброявам колко пъти съм съден, малтретиран, заплашван и т.н.

Дойде ли време да спрем да местим стрелките?

Двойното време е нелогичен анахронизъм ЛЯТНОТО часово време като организация на светлата част от денонощието, е въведено исторически като мярка за икономия на електрическа енергия за осветление. По-късно, набрало инерция, то се мотивира и като мярка за повишаване на качеството на живота. Приключи обществената консултация на Европейската комисия,

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber