Под 20% от завършилите туризъм се реализират на позиция за висшист, а туристическата индустрия има глад за кадри със средно образование, казва изпълнителният директор на институт "Отворено общество"-София и участник в изработването на рейтинга на висшите училища в България
И още:
Изборът на специалност е най-важен, определя доходите
Търсят висшисти според университета, който са завършили
Всички индикатори, които измерват реализацията на завършилите, се подобряват
- Г-н Стойчев, представен бе шестият рейтинг на университетите в България. Кое е новото и важното за системата на висшето образование, което се вижда в данните?
- Това, което наблюдаваме, са известни крехки положителни тенденции по отношение на приближаване на структурата на висшето образование към нуждите на пазара на труда. Всички индикатори, които измерват реализацията на завършилите, се подобряват.
Повишават се
доходите на
завършилите, намалява безработицата сред тях, повишава се делът на тези, които работят на позиция, за която се изисква висше образование, както и на тези, които имат принос в осигурителната система на страната, т.е. активно участват в рамките на българската икономика.
Има и втора позитивна тенденция - увеличава се броят на студентите, които се обучават в направления и специалности, от които пазарът на труда има нужда, като медицина, стоматология, здравни грижи, информатика и компютърни науки. В същото време намаляват студентите в
направления,
в които през
последните
години
наблюдавахме
свръхмасовизация, като икономика, администрация и управление и право.
Резултатът е, че структурата на висшето образование като разпределение на студенти по направления се рационализира и се доближава в по-голяма степен до нуждите на работодателите.
- Кои са нещата, които един кандидат-студент трябва да има предвид, когато чете рейтинговата система, за да се ориентира добре за диплома, която ще му помогне за добра реализация?
- Не може да се даде универсален съвет, защото различните кандидат-студенти търсят различни неща във висшето образование. Някои се интересуват да получат добра реализация на пазара на труда, други - от възможност да направят успешна научна кариера, трети - колко са добри социално-битовите условия, които предлага дадено висше училище. От тази гледна точка всеки кандидат-студент може да направи своя собствена класация в рейтинговата система според собствените си критерии и интереси.
За да могат кандидат-студентите да се ориентират по-добре какво да гледат, когато избират какво и къде да учат с оглед бъдеща професионална реализация, е важно да се каже, че има основно три типа професионални направления. Има такива, при които изборът на направление предрешава шансовете за професионална реализация, независимо кое точно висше училище ще завършите. Такива са медицина, стоматология, фармация, военно дело, отчасти педагогика. Това са, общо взето, направления, които подготвят кадри за обществения сектор.
Има други професионални направления, при които шансовете за реализация на пазара на труда
драматично
зависят от това
кое точно висше
училище ще
завършите
Такива са най-масовите направления като “Икономика” и “Администрация и управление”, “Информатика и компютърни науки”, “Комуникационна и компютърна техника”, изобщо почти всички инженерни направления и тези, които подготвят кадри предимно за частния сектор и реалната икономика. Там наблюдаваме огромни разлики - много често в пъти, а не в проценти - между доходите на завършилите различните висши училища, въпреки че са изучавали една и съща специалност и са се обучавали в едно и също направление. Подобни разлики има по отношение дела на безработицата и на шансовете да се реализират на позиция, изискваща висше образование.
Третият тип направления са тези, в които професионалният път на завършилите в много голяма степен зависи от това каква специалност избират.
- Дайте пример.
- Типичен пример е направлението “Архитектура, строителство и геодезия”. В него има огромно разнообразие от специалности, които предвещават напълно различни траектории на професионална реализация. Тук влиза както специалността “Архитектура”, така и специалността “Пожарна и аварийна безопасност”. Очевидно
ако станете
архитект, ще
имате един
професионален
път,
ако станете пожарникар, ви очаква друг тип професионална реализация, а ако се занимавате с геодезия, ще имате трети. Друго подобно направление е “Транспорт, корабоплаване и авиация”. Въпреки че в него са събрани само специалности, свързани с транспорта, едно е да се обучавате за пилот, друго - за машинист. Изборът на специалност е това, което ще предопредали вашата по-нататъшна кариера, а не просто изборът на училище или професионално направление.
- Какво ще кажете за наблюдението, че направленията, които са с доста нисък процент реализация на позиция, изискваща висше образование, са точно тези, за които има голям недостиг на кадри със средно професионално образование.
- В направление “Туризъм” под 20% от завършилите се реализират на позиция, изискваша висше образование, докато в същото време туристическата индустрия твърди, че изпитва нужда от кадри, но не с висше, а със средно образование. В този смисъл, когато имате голямо количество студенти, които пет години са се обучавали, за да станат висшисти, но след това не работят на позиция, която изисква висше образование, на практика отлагате с няколко години влизането на тази група младежи на пазара на труда, без самото висше образование да има добавена стойност за шансовете за тяхната реализация.
CV
l 47-годишен
l Завършил е философия в Софийския университет “Св. Климент Охридски”
l Професионалната му кариера като журналист започва през 1992 г. в БНТ като рекдактор и водещ на новините
l Работил е като редактор и директор на радио “Свободна Европа” в Прага
l От 2005 г. е изпълнителен директор на Институт “Отворено общество” София
l Женен, с 4 деца