4:1 реформи в средното спрямо висшето образование е миксът, за да продължи това развитие
"Файненшъл таймс” написа, че България иска да се превърне в технологичния център на Балканите. Всъщност България вече в известна степен се е превърнала в такъв център по няколко причини.
Ако погледнем развитието на сектора в последните 10 г., само със създаването на софтуер и IT услуги заетостта в този бранш в България нараства над 4 пъти. Малко повече - 4,5 пъти, нараства заетостта в изнесените бизнесуслуги.
Същевременно, ако сравним България с Чехия, Полша, Румъния и балтийските републики, ще видим, че при нас се отчита най-бърз ръст на заетостта в трите сектора, които сме свикнали да обобщаваме като IT и аутсорсинг - над 4,2 пъти за това десетилетие. Докато в Румъния е малко над 2,3 пъти за същия период, за Полша - около 2,7 пъти.
Нека припомня, че дори само през последната година експортът и приходите от продажби за износ на тези услуги нараства с 20%, а в рамките на десетилетие
приходите
са нараснали
десетократно
Това е впечатляващ резултат! Дължи се вероятно на изсветляване на сектора и също на това, че става по-производителен.
Ако погледнем дела на заетите в тези браншове като дял от заетите в икономиката общо,
единствено
Естония ни
изпреварва
Разбира се, при нас този вид услуги и бизнес е вече относително голям. В този смисъл тези тенденции вече са налице в последните 10 години. Това обаче не означава, че няма шансове за много по-голямо развитие.
В някакъв смисъл румънците могат да се гордеят с Клуж - град извън Букурещ, известен напоследък като IT клъстър. Ние пък можем да кажем, че
Пловдив е
българският
Клуж
Това вече е предпоставка да смятаме, че като цяло и други университети освен столичните, и други градове и региони привличат и инвестиции, и качествена работна сила.
Трябва да си зададем въпроса какво е нужно за следващото десетилетие. Вероятно най-важното е запазване и продължаване на подобряването на данъчната система, а останалото е микс между реформи във висшето и средното образование, като вероятното съотношение е 4:1 в полза на средното образование. Т.е. подобряването на качеството на средното образование на този етап е доста по-важно дори от това на висшето образование, ако искаме след 10 или 15 години да имаме повече подготвени кадри.
В много голяма степен изнесените бизнесуслуги - обработка на документи, колцентрове, всякакъв вид съпорт услуги и други подобни процеси, не изискват чак толкова високи познания по информационни технологии и математика. Те обират заетостта, привличат хората от сектори, които не се развиват с толкова бързи темпове.
Може би е плюс, че в последните години има по-малко заети в строителството, в търговията, в посредническите услуги, в търговията с недвижими имоти - секторите, които пострадаха от кризата, които трябваше да се свият по естествени причини и в които през последните 5-6 години не назначаваха хора.
Аутсорсингът
обра тъкмо този
човешки ресурс
и го насочи към дейности, които се развиват добре, носят приходи и имат бъдещ потенциал за развитие.
България освен в престижен IT хъб на Балканите би могла да бъде и технологичен и иновационен фактор от световна величина. За да го постигне обаче, не е достатъчно да има много хора, които да създават услуги и да пишат софтуер по поръчка, а да има иновации, нови идеи.
И същевременно да има механизъм тези идеи да се комерсиализират, да стигат до глобалния пазар. Това означава да има критична маса хора, които, първо, да генерират идеи, второ, да знаят как да ги реализират и трето - да има институционална рамка, чрез която идеите да стигат бързо до финансиране, а после и до пазара, и то до глобалния. Това са далече по-големи предизвикателства, които ще изискват доста по-големи промени в българската среда, за да може тя да стане нещо повече от просто място, където се извършват много услуги и доста хора извършват тези дейности.
Разбира се, това означава и промяна в университетите - те в много по-голяма степен трябва да са на полето с изследователска и развойна дейност, а не просто да са място със зали за лекции.
Второто условие България да се превърне във фактор от световна величина е да осмисли, че новите технологии, включително и информационните, не са просто апликации за таблети и смартфони.
3Че вече са вплетени в нашия живот в различни други дейности и продукти, включително и в обслужване на традиционни производства като например машиностроенето и индустрията - от разтоварването на материалите до опаковката.
Ако българските компании осъзнаят това и го осъществят на практика, ще има голям мултиплициращ ефект.