Страната трудно
може да е пример
за подражание -
икономиката ѝ е
изложена на рискове
МАЛКО за икономиката на Турция, към която отново се насочиха любопитство и интерес, и почти винаги - с грешни факти и оценки.
За последната година износът на стоки е едва 2/3 от вноса; за последните 10 години дефицитът по текущата сметка (отчитайки и туризма) е средно между 5 и 6% от БВП.
Износът на стоки за миналата година е 20% от БВП - толкова за голямата роля на индустрията (за сравнение в България е 50%).
Износът на услуги за 2015 г. е 6,3% от БВП, от тях туризмът носи 26 млрд. долара, или 3,6% от БВП.
На какво се
крепи
цялата
кула от карти?
На поток от външен капитал, при това - кредити.
От 2006 г. до момента външният дълг на Турция е нараснал с 230 млрд. и вече е 411 млрд. долара.
Същевременно банковият сектор увеличава активите си 16 (шестнадесет) пъти за десетилетието (в местна валута). Вътрешното потребление расте “назаем”.
Турция нито е “икономически тигър”, нито е успешна експортна и/или индустриална икономика през последното десетилетие.
Тя трудно може да е пример за подражание - по-скоро е икономика, силно изложена на макроикономически рискове. При 16-кратно нарастване на активите на банките и 8-кратно нарастване на потребителските кредити и съответния приток на 230 млрд. долара заеми
не е толкова
учудващо, че
икономиката
расте
Въпросите са основно два: а) устойчиво ли е това като тенденция в дългосрочен план, и б) защо считаме Турция за икономика, базирана на износа на индустриални стоки и туристически услуги?
(От фейсбук)