Професор Богдан Богданов: И в моите заплетени теоретични положения са скрити едрини, които зависят от един крив живот

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5699333 Професор Богдан Богданов: И в моите заплетени теоретични положения са скрити едрини, които зависят от един крив живот Професор Богдан Богданов: И в моите заплетени теоретични положения са скрити едрини, които зависят от един крив живот www.24chasa.bg
Проф. Богдан Богданов

На 5 август 2016 година почина професор Богдан Богданов, основател на Нов български университет, класически филолог, оригинален мислител и философ.
Няколко пъти уговаряхме с проф. Богданов това интервю - то е за неговото приятелство с големия български учен и писател Вера Мутафчиева. Разговорът ще бъде публикуван на сайта на Вера Мутафчиева veramutafchieva.net.
Сайтът, който се появи на бял свят в Нов български университет и го има най-вече заради Богдан Богданов. Благодарна съм му за неговата съпричастност.
Десницата на Професора, както го наричахме с голямо уважение, беше все така крепка, когато се ръкувахме. Беше март 2016 г.
В този разговор той говори за приятелството си с Мутафчиева, но препраща към отговорите и на други въпроси. За това кой и какви оценки може да дава на един или друг творец, какъв е приносът му за обществото и дали този принос днес е различен от онзи, вчерашния.
“Никой няма право да каже кое е правилно и кое - не” - така проф. Богданов отговори по своя си начин на онези, които го упрекваха и му търсиха сметка, когато излезе съобщението за неговото досие от ДС. Както направиха и с Вера Мутафчиева, за която информацията за досие в ДС излезе 2 години по-рано, през юни 2008 г.
Богдан Богданов е космополит и ерудит, един от последните, които има съвременна България. По този повод проф. Богданов казва в този разговор: Всеки сам си произвежда нужния смисъл. Никой няма нужда от целия смисъл, поради което не се котира особено всеобхватността.

----------------

Вера Мутафчиева при удостояването с “доктор хонорис кауза” на Нов български университет през 2000 г., придружена от Иванка Апостолова (тогава ректор на НБУ) и Богдан Богданов.

Вера Мутафчиева
можеше в образи
и фабули да каже
неща, които у нас,
общо взето,
не се казват

- На 80-ата годишнина на Вера Мутафчиева, която чествахме в Нов български университет на 7 април 2009 година, когато ви гледах вас и Вера Мутафчиева, как я подкрепяхте на път към аулата, си казах, че тя е благословена с тази ваша “мила приятелска връзка”, както вие самият я наричате. Заради начина, по който успяхте да я въведете в живота на Нов български университет.

- Тя и бързо влезе, понеже разбира от тези неща. Високоинтелигентен тълкувател - това е, което рядко се случва. Не само веднага схванa какъв е дизайнът на този университет, но и по човешки разбра за какво дава възможност - щом се появи нещо неочаквно, веднага да бъде привлечено.

Тя и така беше посрещната тук - като

особено

интелектуално

явление

в България

Това е и голямата сила на нейното романно и есеистично творчество, пък и на научните ѝ изследвания - широкото разработване на темата за вплитането на османското в българското.

Ние сме склонни да приключваме подобни важни въпроси с генерални заключения, които лесно обслужват повърхностния патриотизъм, но и буквалното отричане на чуждото. Но, така или иначе, турското е дълбоко настанено в българската страна - поради съседството, поради това, че самият език е станал роден за много хора. Това обаче е свързано и с пренос на определени ценности, които при нас липсват. Като много добре познаваща турската страна с всички нейни исторически прояви, Вера можеше в образи и фабули да каже неща, които у нас, общо взето, не се казват.

- И не се посрещат добре...

- И не се посрещат добре, защото този обикновен човек (той няма да стане друг), си служи с ясни твърдения, опрян на възгледа, че истината е нещо просто, което е и просто изречение. Затова и твърдението “турско е” няма да се промени.

Но Вера беше майсторка в поставянето под въпрос на такива твърдения. В това беше и силата на нейната стилистика. Затова и всичко, до което се допреше, тя го превръщаше в проблем. Разбира се, това превръщане беше и

началото на

решаването на

проблема

Особено в това бяха проявени нейното човешко присъствие и особеният ѝ интелект. Което, надявам се, няма да бъде забравено.

- Имаше ли някакъв компенсаторен момент в присъствието ѝ в Нов български университет заради това, че навремето на Мутафчиева не е било разрешено да преподава в университет?

- Тя самата се дърпаше от това да бъде преподавател. Цялата ѝ човешка постановка беше свързана с друг тип реч, а не с говоренето ex cathedra. Освен това Вера е имала у дома силен човек ex cathedra, когото е последвала, обичала и представяла.

Разбира се, нейният почерк, който поставя всичко под въпрос, личеше и в това представяне. И в този случай тя не беше настроена ex cathedra. Разбира се, Нов български университет ѝ даде възможност да каже много неща, но самият университет като университет е свързан с друго слово. При нея това, което беше особено силно, беше, че тя разбираше пълно и дълбоко редовия човек, но че, от друга страна, с почти същото красноречие, с което го приемаше, и искрено се отегчаваше от него. Това двойно окръглено ориентиране беше характерно за нея.

Такъв беше и нейният говорен стил. Тя задаваше въпроси, отговаряше пряко и отривисто, когато я питаха, а и бранеше правото си да не отговаря, когато я питаха неуместно. Единственото, което не правеше, е да се разпростира.

Вера беше силен критически дух с ярко поведение,

каквито духове и

поведения не

поникват често в

българската среда

- И тя, и вие имате някаква особена близост по отношение на вашите бащи. И нейният баща Петър Мутафчиев, и вашият баща Иван Богданов по някакъв начин са били репресирани след 9 септември 1944 г. Макар вие да сте от по-младо поколение след Мутафчиева, това сближаваше ли ви по някакъв начин?

- Разбира се, че ни сближаваше. Моят баща, както и нейният са били типични изследователи, готови за това, което изследват, да дадат всичко. И моят баща се пъхаше в неразработени теми и области и не се успокояваше, докато не направи, каквото е решил. Но има и разлика между моето поведение и поведението на моя баща и нейното поведение и поведението на нейния баща.

Тезите, които нейният баща разви с такава сила в една тогава съвсем идеологическа историография, породи в нея освен дъщерната ѝ почит и друга позиция - на ценене на обикновеното в живота, което не се съгласува с голямото и строгото.

Тя осъзнаваше разнобоя между едното и другото и можеше да го представя. Дали като жена, или като писател Вера имаше усет за онова универсално, което никне в непосредствения живот. За което обаче българската среда е, общо взето, без усет.

При нас е пълно с

патриоти, и то

с големи патриоти,

но те така и не тълкуват универсалното в обикновеното. Във Вера имаше първична нагласа към това обикновено, което не привличаше особено интелектуалците и писателите от поколението на нейния баща.

- В разговорите ви присъстваха ли вашите бащи, обсъждали ли сте това, което всеки от вас е получил от тях, макар Вера да е била доста малка, когато баща ѝ умира?

- Ние с родителите си имаме връзки, независимо от това колко време сме били с тях. Има и вътрешно, което е налице. Вера имаше в своя характер тази решителност и обхватност, която личи и в написаното от нейния баща.

- Споделяте, че Вера Мутафчиева се е трудила, за да има определен кръг от приятели. Какво беше за нея приятелството?

- За Вера Мутафчиева

приятелството беше

силна категория

Тя живееше с такива приятелства, макар че беше типичен скептик, който винаги има от какво да е незадоволен. Вера беше пряк човек, по-пряк, отколкото е обичайно. Това личеше в речта ѝ. Тя нямаше трудност да разкрие каквото и да било и с повече думи, но беше майстор в намирането и на малката дума - ругателна, похвална или иронична. Така че нейните приятелства бяха ясни и преки, тя живееше с тях, но в същото време пазеше и своето собствено пространство. Беше човек със силен живот в себе си, който лесно приключва каквото и да е. Та както имаше много близки приятели, имаше и немалко преустановени приятелства, а и приятели, на които казваше остри думи.

- Казвате, че “правенето и разговарянето” са двете страни на вашите “мили приятелски опити”. Какво правехте заедно?

- Бързо обсъждахме неща, които с други хора се обсъждат мъчно. Това е и голямото привличане, което имах към нея. Тя моментално схващаше за какво става дума и веднага развиваше позиция. Това е нещо рядко. Вера не изпитваше трудност нито да нарече бързо и точно, нито веднага да влезе в действие.

- Смятате ли, че Вера Мутафчиева получи достойна оценка за направеното от нея за българското общество?

- Не смятам, че е получила такава оценка, но и не мисля, че беше огорчена от това.

Защото беше мъдър човек и разбираше колко е трудно да се схване точно какво прави една личност. Освен това и равнищата на живот са постоянно различни. Един прави нещо на едно равнище, на друго равнище животът тече по различен начин. Тя разбираше колко сложно нещо е живата ситуация.

- Това ще се променя ли във времето, или съвременността е доста безпощадна в това отношение?

- Съвременността няма как да бъде друга.

Живеем в едно все

по-голямо и

по-голямо отваряне

Нормално е да бъде така. Днешното човешко същество, което търси идеали, ги намира на други места и в други форми и не се нуждае особено от тази силна памет, която мъкне цялото минало.

Миналото на моя баща и нейното минало са отминали. А и в моите заплетени теоретични положения са скрити едрини, характерни за наистина бедното социалистическо време.

Те зависят от един

крив живот

Без значение е, че съм по-млад от Вера и като че ли с единия си крак в сегашното. Сега онова, което един човек може да направи сам, става все по-рядко. Все се по-често нещата се вършат модулно и екипно и този, който отнася похвалата, е по-скоро някой друг.

Нашето време не е на творци, които могат да се изолират и

в самота да създадат

нещо обхватно. Това

беше нейната сила

То е по някакъв начин и силата на онова, което са направили и нейният, и моят баща. Виждате сега какво правят хората - пътуват, ходят другаде и търсят вълнуващи моменти. Вълнуващите моменти са тук и там, както се случи. Това е съвременният свят.

- А смисълът?

- Всеки си произвежда нужния смисъл. Никой няма нужда от целия смисъл, поради което не се котира особено всеобхватността. Така или иначе, всеки си урежда своето собствено битие, естествено, както го разбира. И нищо чудно няма, че и тя успоредно със своята обхватност, осъществена в нейните романи и изследвания, е уреждала своето семейство. И го е уреждала добре, бидейки смел и предприемчив човек. В това отношение Вера беше много повече мъж от който и да е мъж. Което пораждаше и нейните мисли и образи, но също и нейното място в тогавашния елит, който живееше относително по-сносно.

- Но ако в онова общество човек не живееше прилично, той трудно би могъл и да произвежда и нещо прилично...

- Същото по някакъв начин, макар че личността е абсолютно различна, трябва да кажа за Георги Марков. Голям писател. Стигат само тези есета, които той написа по-късно.

Страхотно перо. Убиха

го. Но какво е търсел

Георги Марков

в тази среда и в

компанията на

Тодор Живков?

Е, отишъл е. Иначе нямаше да го убият. Но е и там, затова е могъл да отиде, иначе нямаше да може. Отишъл е с връзки.

Ще спомена и друг показателен случай - Светлин Русев. Знаменит колекционер. Не само колекционер, а и голям художник. Това, че той се промъкна до Людмила Живкова, позволи на българската живопис на ХХ век да стане голяма. Ние нямаме литература на ХХ век, имаме обаче живопис, благодарение и на него.

- Но кой ще е този, който ще каже - това поведение е правилно, а другото - не?

- Никой няма право да каже.

- А и да бъде съдник.

- Няма, затова и тези хора не ги съдят. Но връзката е налице. Така че, когато говорим за един човек или за такава личност като Вера, няма как външното и вътрешното да се съгласуват.

Онова, което остава,

е постигнатото Голямата сила при Вера е този неин и говорен, и писмен стил, който всичко поставя под въпрос. Това е крайният резултат на нейното битие. Е, в него наистина има и външни позитиви като грижата с оставането на нейния обичан брат във Франция да не доведе до разриви и напрежения.

- Да, но човек живее при тези обстоятелства - те са даденост...

- Не става въпрос да се намери извинение. Същественото е, че тук в тази естествено сложна ситуация се разви и нейният сложен и особен талант. Големият резултат са нейните книги. Друг е въпросът дали те са били съответно похвалени и отличени в миналото и дали им предстоят още похвали и отличия.

Същественото е, че те са налице заедно с възможността да им се случва каквото би им съответствало, но и каквото не би било по ранга им. Не се знае какво би се получило при други обстоятелства. Но, така или иначе, не са много хората, допринесли за дълбинното развитие на съвременния български език, а Вера допринесе за това.

Нейното писано слово е с много висока стойност. То има и историческа стойност. Затова и харесвам казаното от Албена Хранова за творчеството на Вера, защото тя го помества в самото българско слово и неговата история.

- Кои са приликите и разликите в начина, по който вие с Вера гледахте към света?

- Разликата беше, че тя гледаше набързо и наедро в разговорите, не така, както пише, докато аз бях такъв,

какъвто съм си и

сега - склонен да

раздипля

Но не мога да кажа, че тя винаги оценяваше това високо. Не, понякога не го оценяваше високо, но това няма значение за мен. И аз съм по природа така направен, и тя е по природа така направена - ние се събирахме като хора, които могат да си кажат един на друг, но които също по определен начин търсят в другия слушател и публика.

- И то каква публика...

- На висота.

- Прагматичният поглед на Мутафчиева към света - как ще го определите?

- Тя действително в своя говор беше силно прагматична. Казваше, че определени неща могат да бъдат казани кратко и ясно и няма защо да се завираме в тях прекалено. Такава беше. Но не беше същата в онова, което пишеше, защото една нейна цяла история я заставяше този прагматизъм и тази рязкост на възгледите да потекат по по-сложен начин. Това е естествено. А аз обратно - когато пиша, съм склонен да насека и да направя по-прости положения онези, които иначе ми идва да изкажа по-сложно. Затова и смятам, че за да разбереш човека, особено близкия човек, не можеш да вървиш само по един път. Всеки има поне два начина на изразяване, които събира в себе си.

София,

9 март 2016 година

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Райна Кабаиванска: Днес искат главната героиня в “Травиата” да е слаба, за да я съблекат по бикини на сцената

Още не съм видяла случай консерватория да създаде готов певец, казва оперната прима - Госпожо Кабаиванска, позволете първо да ви честитя наградата “Мария Калас”, която ви връчиха наскоро в Италия. - Благодаря. Хубава награда, защото става дума за един връх в оперното изкуство, какъвто беше Калас. - Но вие сте в момента единствената българска

Андрей Иванов: С Бойко Борисов спряхме заменките в София през 2007 г.

Още акценти от интервюто с общинския съветник на ГЕРБ в София: В листите за съветници трябва да има баланс между нови и утвърдени имена Няма място за обиди - ГЕРБ ще реши кого да подкрепи  От 2010 г. правят кампании срещу мен - десетки данъчни и прокурорски проверки отхвърлиха обвиненията - Г-н Иванов

Волен Сидеров: Ще бъда принуден, по-скоро призован, да се кандидатирам за кмет на София

Още акценти от интервюто: Комитет предлага да изляза за столицата, за да се справя с подигравката с традиционните ценности И Каракачанов, и Симеонов години ми завиждаха, че пробих и се задържах, след като 10 пъти ме погребваха Как да ви кажа дали подкрепям властта, като аз не съществувам? Аз съм фантом, изтрит от Искрен

Тодор Попов: За последните 4 години в Пазарджик са разкрити 4218 нови работни места

Имаме модерно сметище, изграждаме компостираща и сепарираща инсталация, в края на месеца ще изберем изпълнител за рекултивацията на старото сметище, казва кметът на града - Г-н Попов, на финала сте на третия ви пореден мандат сте като кмет на община Пазарджик. С каква равносметка го завършвате? Изпълнихте ли ангажиментите,

Проф. д-р Мария Иванова: Ваксина против африканска чума можем да изработим, трябва финансиране

Фризерът не унищожава вируса в месо от болно прасе През 1990 г. заради липса на пари унищожихме единствената генна банка на редки породи български свине Трудно ще се справим с тази зараза - разпространява се чрезфураж, вода, контакти, въздух, птици, от движението на човека Човек не може да се зарази от африканска чума - този вирус е специфичен за

Искрен Веселинов: Минималната пенсия трябва да се изравни с прага на бедност - 340 лева

Пенсионерите ще получават повече, отколкото сега, с ново социално плащане Още акценти от интервюто: Разликата от 100 лева трябва да се покрива от държавата, това би струвало 1 млрд. лв. годишно Не очаквам в края на мандата минималната пенсия да бъде повече от 250-260 лв., защото не сме сами в управлението В случаите на тежки убийства и телесни

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Кинорежисьорът Милко Лазаров: Ако бизнесът ни подкрепи, “Ага” може и да се пребори за “Оскар”

Успехът зависи от скъпа рекламна кампания - Честита българска номинация за “Оскар”, г-н Лазаров! Има ли “Ага” шансове да вземе наградата за чуждестранен филм, след като спечели толкова много награди на кинофестивали по цял свят - Оскарите са обратно на фестивалите. На фестивалите искат премиери, филмът да не е показван никъде

Симеон Пешов: Не сме лакоми да изяждаме печалбата, инвестираме в компанията

Спартански съм възпитавал децата си. Минали са от ниските нива до управлението на компанията, казва президентът на "Главболгарстрой" 32 г. работя в тази компания, в 29 от тях съм неин ръководител. Главното в целия ми период на управление е грижа за хората и за младите  - Г-н Пешов, казвали сте, че сте благословен с двама синове и с дъщеря

Десислава Кръстева: Първолак стоя под чина цял срок, във втория се научи да сяда

Педагози, родители и деца трябва да са един екип, казва учителката вдъхновителка - Гостопожо Кръстева, родители ви определят като педагог вдъхновител. Какви по-различни методи от колегите си използвате, за да запалите интереса на децата към училище? - Всеки един учител е вдъхновител и може да изгради собствена система за работа с децата

Калоян Паргов: Подкрепа за Мая като граждански кандидат дава шанс за първия от 30 г. пробив на БСП в София

Още акценти от интервюто с лидера на БСП - София: Целта ни е да сме решаващ фактор в следващото управление на столицата Този път надпреварата в столицата ще е доста оспорвана - между едни от най-рейтинговите политици в държавата, каквито са и Манолова, и Фандъкова Декларацията на МВнР и  шпионският скандал хвърлят петно върху отношенията ни с

Бетина Жотева: Онлайн медиите ще бъдат регулирани от 2020 г., тогава влиза в сила и европейска директива

Сайтът на “24 часа” е по-добър от БТА Брюксел ще даде алгоритъм за наблюдението в интернет през ноември Когато сайт пуска порнографски снимки, това е въпрос на морал. Няма регулация за това Явно лобитата на телевизията и на радиото са много силни, за да не може сайтовете до този момент да получават евросредства - Г-жо Жотева

Д-р Иван Иванов: С 43 млн. лв. инвестиции променихме Севлиево за 8 г. и това се усеща

Всички училища и детски градини са ремонтирани. Инвестираме в младите, казва кметът на града Общината е без задължения и с рекорден бюджет Имаме 1200 компании, които влагат средства в производствата си и в градската среда - Д-р Иванов, на финала на втория управленски мандат какво отчитате като най-сериозен успех за Севлиево

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber