Чл.-кор. проф. д.изк.н. Аксиния Джурова: Българите зазиждали ръкописи в църквите за темел и здравина

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5680678 Чл.-кор. проф. д.изк.н. Аксиния Джурова: Българите зазиждали ръкописи в църквите за темел и здравина Чл.-кор. проф. д.изк.н. Аксиния Джурова: Българите зазиждали ръкописи в църквите за темел и здравина www.24chasa.bg

Книгата ще живее паралелно с новите технологии - тя е нетленна

- Променя ли се статутът на книгата във века на новите технологии, г-жо Джурова? Защото днес това е голяма тревога...

- Такава тревога е имало и когато Гутенберг е измислил печатната машина. И всички много са се страхували, че писаната на ръка книга и паметта, която се вкарва в нея, ще изчезне. Но не се е случило. Да не забравяме, че на Балканите ние сме известни с прогресивния си консерватизъм и до ХХ век преписваме книги на ръка... Защо? Защото писаната на ръка книга е свещена - тя е

домът на Божието

слово и има

харизматична

стойност

Така че и тогава е имало големи страхове, че книгата ще изчезне, но не се е случило.

Вярно, нейният статут през вековете се променя - първо писаното слово се нанася на папирус, после върху пергамент, после върху хартия, после печатната машина прехвърля тази памет, а след нея - новите технологии. Затова, ако под “статут” разбирате промяната в материала, върху който се пренася словото - промяна има, но няма съществена промяна в отношението към словото, към книгата.

Помня как навремето, през 1976 г., докато редихме изложбата в криптата, ни донесоха псалтир колкото дланта ми, намерен при реконструкцията на Боянската църква, докато сваляли част от дървената конструкция. Бил е зазидан в стената - за темел, за здравина.

Както се е вписвала

сянката на красива

жена

(затова не са давали на момичета да минават покрай църквата), така са зазиждали книги в темелите на църквите. Защото красотата и словото са нетленни. Ето затова вярвам, че книгата ще продължи да съществува паралелно с новите технологии.

- Наскоро подредихте 14 витрини със славянски, османо-турски, еврейски и гръцки ръкописи, съживени и съхранени в Центъра за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев”, в изложба в Софийския университет. Какво послание носят?

- Ние на Балканите сме по принцип бедни, но за мен това е привилегия. Много съм работила по чужди книгохранилища. Знаете ли колко оригинални подвързии имат например във Ватикана, където се съхраняват над 30 000 ръкописа? Нямат и 90. А при нас оригиналните подвързии са към 300 при общо 700 ръкописа.

- Каква е ценността на подвързията?

- В миналото, когато старата книга се износи, са използвали отново старата подвързия, за да се преподвърже един ръкопис. Докато на Запад, например във Ватикана, често с поемането на престола от новия папа се е сменяла и подвързията и се е полагал на нея съответният герб, а старата подвързия не се е пазела. С този проблем се сблъсках, когато правих каталога на ръкописите там. Затова казах, че привилегията да си беден невинаги е нещо лошо. У нас има много градове, села, манастири, църкви, чиито книжни сбирки въобще не са описани. Както стана със Самоков - там нямаше каталог на славянските ръкописи във всички църкви и частни лица. Ние ги описахме. Същото сторихме и в Троянския манастир. Сега оттам ни повериха нови 6 ръкописа, които ще дигитализираме, а после ще им върнем. Това е огромно доверие!

- Как стигат ръкописите до вас? Няма ли опасност да са нещо откраднато?

- За нас е важно да пазим и съхраняваме нашата стара книжнина. И честно казано, за мен няма особено значение откъде е дошла. Защото попадайки в антиквариати и чужди аукционни къщи, често те се разпродават на чуждестранни ценители и изчезват от държавата. Затова моето послание е: да се събере по мазета, тавани и стари къщи това, което е останало като

ценна стара книжнина

и да се предаде

на държавните

книгохранилища

Ние трябва да си запазим паметта. Ние сме държавен институт, приемаме и съхраняваме всичко, което е ценно. Вместо тези неща да напуснат пределите на държавата, по-добре да дойдат тук и да станат част от паметта на Университетската библиотека, чийто филиал сме.

- Вие ли издирвате дарителите, или те сами идват при вас?

- Повечето ръкописи в Център “Дуйчев” са от дарители. Част от тях познаваме лично. Наскоро в мое познато семейство ми показаха три листа, богато украсени с миниатюри и орнаменти. Мъжът, адвокатът Тенчо Попов, който е любител на старината и колекционер, ги закупил от антиквариат. Оказаха се част от 23-те липсващи листа на Ловчанския дамаскин. Те са включени в изложбата в библиотеката на Софийския университет, която центърът организира преди дни.

- Кой е първият български издател?

- Нарича се Яков Крайков, родом е от Кюстендил. Имал е книжарница в Скопие. От 1566 до 1572 г. е владеел печатницата на братята Божидар и Винченцо Вукович, които печатат първите славянски книги във Венеция. Тъкмо там наред с още няколко книги той отпечатва и своя сборник “Различни потреби или книга за пътника”.

- С него ли започва родословието на първата българска книга?

- Това е първото “масово” четиво, предназначено за широка публика, което се издава. Четиво, което се е използвало за лична употреба. Странно е, че у нас нямаше нито един запазен екземпляр.

В Народната библиотека от XVI в., когато е издадена книгата, са запазени 80 издания, като от тях 20 са венециански. В Европа от 219 издадени на кирилица книги през втората половина на XVI в. са съхранени 3710 екземпляра. И на фона на тази запазена старопечатна книжнина е невероятно, че от сборника на първия български печатар, издател и книжар Яков Крайков - “Различни потреби или книга за пътника”, в света са известни само 4 екземпляра. Единият от тях се пази в Лайден, Холандия, другият - в Санкт Петербург. Няколко листа са останали в Белград след бомбардировките през 1941 г., когато голяма част от библиотеката изгаря.

През 2006 г. бях поканена да чета лекции в италианския град Варезе. Използвах възможността да работя в Библиотека Амброзиана в Милано. Там направих и описа на славянските книги в библиотеката, а после с колегата Красимир Станчев описахме и старопечатните книги. Тъкмо там се оказаха двата най-пълни екземпляра на сборника на Яков Крайков. През 2009 г. създадохме славянски клас към Академия Амброзиана, в който бяхме избрани за академик-учредители. След това ми дадоха правата да преиздам тази книга. Така преди две години първият български печатар и книжар

Яков Крайков се

завърна в България

благодарение на

столичния кмет г-жа

Йорданка Фандъкова

и на кмета на град Кюстендил г-н Петър Паунов, които платиха това издание.

- Какъв е смисълът, който през Средновековието са влагали в книгите, и този сега?

- Единствената истина през Средновековието е Божието слово. То е било свещено, неприкосновено, непроменимо, онова, което дава цялата истина за света. Това се е влагало в книгата.

Докато днес не можем да абсолютизираме словото като свещено, особено с новите технологии и медии. В недалечното ни минало, за да издадеш стойностна книга, тя минаваше през серия “цедки” - редактор, коректор, стилист, художник. А сега влизаш в интернет, кликваш и вадиш информация, за която не си сигурен истина ли е, или не, и я умножаваш милион пъти...

Всъщност голямата промяна е в това какво носи словото. И ако средновековните хора са смятали, че то е носител на абсолютната истина, ние, днешните хора, продължаваме да

вярваме често на

грешна, невярна и

спекулативна

информация

в мрежата. Няма го корективът. Но рано или късно ще се наложи да го има.

- “24 часа” е съорганизатор на кампанията “18-те незадължителни книги, които тийнейджърите до 18 г. трябва да прочетат”. Какъв е вашият списък?

- Навремето бях сред създателите на Студентския културен клуб. Сред известните личности, които канехме, бе и актьорът Константин Кисимов. Помня, че бяхме с него на поредния рецитал в с. Врабево, Троянско. Той не пускаше никого, когато трябваше да излезе на сцената. Но аз имах привилегията да съм до него и видях какво прави преди представление. Обикаляше сцената по потника, с който е завършил, целия на дупки, защото беше убеден, че му носи късмет, и правеше някакви знаци. Каза ми: “През живота си

няма смисъл

да прочетеш

повече от 12 книги

Сред тях са Старият завет и Новият завет - ето, половината вече ти ги казах. Имаш още Толстой - също абсолютно достатъчен. Ако сложа и Достоевски, 12-те книги свършват.” Аз му отговорих, че съм прочела Достоевски още в училище. “Ти пак ще го четеш, защото надали си разбрала какво му е посланието - каза Кисимов. Доживееш ли патриаршеска възраст, ще откриваш в него все повече истини, само ситуациите се променят.”

Сега информационният поток е много голям. Все пак нека младите прочетат Достоевски и Еко. Особено диалога му с Жан-Клод Кариер, пред който Еко заяви, че книгата никога няма да умре.

 

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Дончо Барбалов: Вдигаме глобите за некачествени ремонти в София и затягаме контрола над фирмите

За довеждащия транспорт до метрото няма да се плаща допълнителен билет, казва в интервю зам.-кметът по финанси, здравеопазване и транспорт на София Още акценти от интервюто:  Със 133 млн. лв. купуваме още автобуси, 15 електробуса, 13 трамвая и 10 метровлака Предлагаме 1,7 млрд. лв. бюджет. Ще инвестираме в столицата 632 млн. лв.

Деян Денев: На 9.II. лекарствата нито ще изчезнат, нито ще поскъпнат

Новата система за верификация на медикаментите ще увеличи сигурността за гражданите, обяснява Деян Денев - председател на Българската организация за верификация на лекарствата (БОВЛ) и изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет “Свети

Венцислав Караджов: Въвеждаме правила за защита на личните данни, това не е цензура

Нужен е регламент кога свободата на словото надделява над личната неприкосновеност, без него стигаме до лична преценка - Г-н Караджов, въвежда ли се цензура с промените в Закона за защита на личните данни? - Законът за защита на личните данни не въвежда ограничения или други форми на контрол върху словото,

Никола Василев: Нови мотриси - най-рано след пет години, сега ще вземем на лизинг

До половин година ще вкараме влаковете в график, казва изпълнителният директор на "Холдинг БДЖ" Още акценти Има голямо забавяне на обществени поръчки за закупуване на резервни части, има бягане от отговорност на почти всички нива  Минималният срок от заявка до стартиране на обществена поръчка е една година,

Цветан Цветанов: Целта е да запазим поне 6-има евродепутати, а защо не и 7

Със лидера на парламентарната група на ГЕРБ, зам.-председател на партията и шеф на националния й предизборен щаб разговаря КРИСТИНА КРЪСТЕВА - Г-н Цветанов, вие възприемате ли се като майстор във висшия пилотаж, както ви определи Бойко Борисов на конференцията на ГЕРБ днес заради това, че потушавате напрежение в парламента?

Бойко Илиев: Цола Драгойчева заспа на спектакъл по стихове на Димитър Методиев

Театърът не може да бъде дотиран въобще. Той трябва да бъде дотиран заради Когато бях по разпределение, се роди синът ни Ники. Съпругата ми остана в София, пътувахме, носила го е като бебе по влаковете Той е режисьорът, основал първия частен театър у нас. Прави “Диалог” още преди падането на режима.

Последно от логоЗДРАВЕ

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Интервю

Боян Магдалинчев: По-добре ще е следващият главен прокурор да е от системата

Най-рано на 10 юли откриваме процедурата за избор на наследник на Сотир Цацаров Между 6 и 8 млн. лв. ще струва бившият механотехникум на столичния бул. “Ал. Стамболийски” да се превърне в съдебна сграда София много трудно може да се прекрои така, че делата на жителите на 32 села и 7 кметства да не се гледат вече в столицата,

Милена Велчева: Показах за първи път с дигитални средства Преображението на изложба в най-големия православен храм

Художничката получи втори “Златен витяз” на Славянския форум на изкуствата В навечерието на Коледа известната българска художничка Милена Велчева откри своя изложба в Москва. Изложбата е разгърната в прекрасната одухотворена обстановка на най-големия православен храм в света - “Христос Спасител”, в преддверието на залата на църковните събори.

Обмисляме по-дълга от изискваната гаранция за новия участък от магистрала “Хемус”

Няма да превъзлагаме на други фирми да строят, но може да наемем техника и специалисти, каза Стоян Беличев , който е изпълнителен директор на “Автомагистрали” ЕАД. Имаме амбиция да станем една от водещите компании в строителния сектор.  Разполагаме с капацитет да се справим със строителството на новите 134 км. Отделените 1,35 млрд. лв.

Тихомир Безлов: Ромските барони държат цели общности в "кръгова икономика", от която няма излизане

България е на по-предно място в класацията на “Икономист”, защото избягва крайностите в поведението си Ислямизацията на ромите не се случи. Не се сбъдна и едно от големите опасения - че ислямизираните роми ще се радикализират В живеещите на Запад ромски семейства се раждат по 1-2 деца и този модел се пренесе в някои цигански квартали и у нас В

Петър Кънчев: Детето трябва да търси първо родителя при проблем в интернет

Съвместният проект на “Виваком” и в. “24 часа” - “Образование 4.0” - си поставя амбициозната цел за дигитализация на образованието у нас. Идеята е уменията и активността на българските деца в интернет да се използват в рамките на учебния процес, като по този начин се повиши неговото качество и приложимост в живота.

Леона Асланова: Всеки над 18 г. трябва да знае как се оказва първа помощ при инсулт и инфаркт

Грамотността у нас е ниска - не се разпознават първите признаци и хората умират заради липса на информация, казва експертът по иновации - Вие сте експерт по иновации. Може ли да обясните какво означава това, госпожо Асланова? - Консултираме компании - малки, средни и големи, как и в коя сфера могат да бъдат различни и по-смели,

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber