- Превратът показа, че в Европа власт не се взема с оръжие, казва журналистът, бивш консул на България в Истанбул
- След пуча подкрепата за Ердоган може да скочи
- Сега е важно докъде ще се разпростре реваншизмът в Турция
- Ако Анкара предозира реакцията си след преврата, ще има ответни реакции на ЕС
- Терорът в сърцето на Европа няма да успее, но битката ще е много трудна
- Защо имаше опит за пуч в съседна Турция, г-н Велев?
- Мисля, че защото през последните години с някои ходове на правителството на Ердоган се натрупа напрежение. Смяната на Давутоглу също беше сътресение в Турция. От 2013 г. насам има опити на Партията на реда и справедливостта да доминира в политическия живот и през избори да спечели необходимото мнозинство, за да превърне Турция в президентска република. Народът каза думата си, подкрепяйки Ердоган за президент. На последните избори неговата партия спечели 52% от гласовете, но това не е достатъчно, за да промени конституцията и да превърне републиката в президентска.
От друга страна, в страната периодично се потъпкват права и свободи особено на журналистите, ограничава се свободата на словото, а това нагнетява напрежение. Протестите в Гези парк от 2013 г. бяха потъпкани и брутално разпръснати.
Има и още един фактор - битката срещу кюрдите, която
изтощи армията.
Атентатите,
тероризмът
също не бива да се изключват.
- В Турция военните преврати са традиция - 1960, 1971, 1980, нежният преврат през 1997 г. Този обаче не успя. Защо?
- Защото не сме 1997-а година, нито 1980-а. “Хубавото” в този преврат е, че показа, че с оръжие не може да се взима власт в Европа, че това не е начинът, по който трябва да бъде свален един режим. Има си демократични процедури - избори, предизвикване на предсрочен вот, протести и т.н. От това, което се случи, лошото е, че Ердоган сега има “дар от господа”, както той сам се изрази,
да се разправи
с генералитета
и офицерите
в армията,
които не са
му верни
Тази акция се разшири с уволняването на около 3000 съдии само за ден, както пишат различни източници. Очевидно следва вълна на реваншизъм заради преврата и в този смисъл е важно докъде ще се разпростре.
- Тъкмо заради опасения от реваншизъм здравният министър Петър Москов призова своя турски колега да не връща смъртното наказание. Различни източници съобщават, че тълпата се е саморазправила с 4-ма войници, а един е обезглавен...
- Още повече че част от тези войници въобще не са знаели за какво са изкарани на улицата. Било им е казано, че са на учение. Та това са наборни войници, 18-20-годишни момчета, които едва ли имат нещо общо с този опит за преврат.
- Чу се версия, че самият Ердоган го е инсценирал. Има ли логика?
- Трудно е да се повярва на подобна теза. Има обаче логика, защото, както вече казах, самият Ердоган заяви, че тази ситуация му е дадена от господа, за да се справи с офицерите, които не са му верни, и да проведе чистка в армията. Показателно е, че властта беше стресната от случилото се. Самият Ердоган реагира през фейстайм - т.е. нямаше някаква подготовка и не пролича, че те са готови на онова, което се случи. Но, разбира се, всичко е възможно. И независимо от това аз смятам, че това си беше реакция на военните, които винаги са били гарантът на светската държава през годините. В случая обаче те надцениха себе си. Първо, не отчетоха, че в момента в страната няма ситуация,
няма масова
подкрепа за
такъв преврат
Второ, те не можаха да артикулират това, което извършиха, а за да го постигнат трябваше да имат послания към обществото. И трето, в съвременния свят медиите са много свободни и опитите за контрол върху тях в повечето случаи се оказват безуспешни. Случи се обаче точно обратното - Ердоган използва фейстайм, и успя да мобилизира своите привърженици. Те се оказаха много организирани, излязоха на улицата, да защитят законовия ред.
- Можеше ли да избухне гражданска война и доколко от това би била засегната България?
- Вероятността от гражданска война беше много малка. Ако това се беше случило по време на протестите в Гези парк през 2013 г., вероятността да се стигне до гражданска война беше по-голяма. Но в момента не виждам почва за това.
Все пак не бива да се забравя, че притискайки военните в ъгъла, Ердоган играе много опасна игра. Защото в такава ситуация човек става непредвидим, непредсказуем, готов на всичко. И
ако в Турция
се възстанови
смъртното
наказание,
ако жестокостта надделее в опита за разправа с опонентите, то е възможно да се предизвика ново напрежение в страната. Затова е важно реакцията на турската държава да не бъде предозирана. Да не забравяме, че турската войска е втората по големина в НАТО и първа в Европа. Това е наборна войска, а тези момчета са хора от народа, които няма да позволят така лесно да бъдат притискани. Затова си мисля, че чистката, която сега тече в армията, може да предизвика и обратна реакция.
- Накъде върви Турция след опита за преврат?
- Трудно е да се каже. На последните избори прогнозите сочеха, че партията на Ердоган няма да получи мнозинство, а го получи в лицето на тези 52 на сто от избирателите. Тогава, ако си спомняте, на един демократичен форум в Анкара, на който се бяха събрали привърженици на прокюрдската партия най-вече, имаше атентат. Не изключвам след този опит за преврат, подкрепата за Ердоган да нарасне. Много зависи от това как Йълдъръм и Ердоган ще отговорят на този опит за преврат. Допускам, че е възможно
да се
предизвикат
предсрочни
избори,
защото това е единственият начин Ердоган да промени конституцията, за да се превърне Турция в президентска република.
Като имаме предвид сегашните чистки в съдебната система, овладяването на полицията и армията, Ердоган ще заздрави още повече позициите си в Турция. Но за нас една авторитарна власт в южната ни съседка не е най-добрият вариант. За нас, за Европа, за Европейския съюз, за САЩ е важно в Турция да има демократично развитие.
Затова ако Анкара предозира реакцията си след преврата, ще имаме и ответни реакции от страна на ЕС. Утре има спешно заседание на външните министри. Но Европа изпрати ясно послание към Анкара - че
трябва да се спазват
човешките права
и свободи,
свободата на словото и с репресиите Турция би се отдалечила от заветната мечта да получат право на безвизово движение в Европа и оттам и членство в ЕС.
Но тезата, която много често се лансира в турското общество - че Европа има нужда от нас, а не ние от нея, всъщност не е вярна.
И ние имаме нужда от Турция и тя от нас, защото без икономическите връзки с Европа, развитието на Турция би било друго. Видяхме какво се случи след свалянето на руския самолет над Сирия от турските ВВС - замразяването на отношенията между Русия и Турция, изтеглянето на руските туристи доведе до извинението на Анкара към Москва за инцидента. В глобален свят една държава трудно може да просъществува в изолация.
- Имате ли обяснение за вълната от терор, която заля Европа. И защо Франция е най-често атакувана от терористи?
- Безспорно вълната идва от ИДИЛ и от войната в Сирия, и от развитието в Близкия изток и радикализацията там. А защо Франция - защото там живеят много
мюсюлмани, които тя
не успя да интегрира
Те живеят изолирано в гета и са аутсайдерите на френското общество. През 2005-2006 г., ако си спомняте, имаше вълна от палежи на автомобили в Париж, което беше израз на безпътицата на тези хора. Нещо подобно се случи и в Германия, но там терор нямаше, защото държавата полагаше максимални усилия за тези хора. Докато във Франция очевидно екстремистки настроените кръгове сред емигрантите са повече. Но нека не забравяме, че тъкмо в Хамбург бе клетката, откъдето тръгна 11 септември.
Тероризмът е бич, борбата с който е трудна. Не съм виждал по-защитено летище от “Ататюрк”, и въпреки това покушението върху гражданите там се случи. Да газиш с камион живи хора, както в Ница, не би хрумнало на никой нормален човек. Но се случи. Целта е хората да се страхуват, да се подкопае спокойствието и редът на обществото. Терорът няма да успее, но битката ще е много трудна.
CV
l Роден през 1963 г. в София
l Завършва немската езикова гимназия, после икономика и факултативно журналистика
l Уволнен е от БНР през 1995 г. заедно с шестима журналисти, които създават “Свободно слово"
l През 1997 г. става директор на “Хоризонт”, а през януари 1998 г. - генерален директор на БНР
l Бил е кореспондент в Скопие и Германия.
l Генерален консул в Истанбул от 2011 до 2014 г.
l Шеф на БНР от 30 май т.г..