Жалко е, че нападайки мен, някои статии опитват несправедливо и нескопосано да атакуват ЮНЕСКО, казва генералният директор на организацията
Ирина Бокова е родена на 12 юли 1952 г. в София. Завършва образованието си в Москва, специализира в Харвард. През 1977 г. започва работа в отдела за ООН в Министерството на външните работи. Била е депутат, зам.-министър на външните работи и и.д. министър на външните работи. Назначена е за посланик на България във Франция, Монако и постоянен представител в ЮНЕСКО. През 2009 г. става първата жена - генерален директор на ЮНЕСКО, преизбрана е на поста през 2013 г. Владее английски, френски, руски и испански език.
МАРИЯ НЕЗНАКОМОВА, НЮ ЙОРК
- Госпожо Бокова, сегашното ви посещение в Ню Йорк (в края на миналата седмица – б.а.) свързано ли е с кандидатурата ви за генерален секретар на ООН?
- Да, тъй като бях поканена да участвам в дискусия, организирана от коалицията от неправителствени организации, които водят кампания жена да бъде избрана за генерален секретар. Освен това се срещнах с българския президент Росен Плевнелиев, с много чуждестранни лидери и министри, участвах в разговори за прилагането на дневния ред на устойчивото развитие и взех участие в голямата церемония по подписването на договора за климатичните промени. На тази церемония бях поканена като генерален директор на ЮНЕСКО, защото нашата организация също има принос в успеха на конференцията в Париж.
- Какво обсъдихте с президента Плевнелиев?
- Като държавен глава господин Плевнелиев ме увери в подкрепата на България за моята кандидатура. Сподели с мен и за срещите си с негови чуждестранни колеги, от които също е поискал подкрепа.
Обсъдихме и бъдещата
стратегия, която трябва да
изградим
в тази връзка, като той ми каза, че поддържа тесен контакт с Министерството на външните работи. Покани ме освен това да го придружа при някои от предстоящите му пътувания.
- Сега, когато минаха близо две седмици от изслушването ви от членовете на Общото събрание на ООН и вече няма напрежение, кажете какво бе най-важно, но и най-трудно за вас в тези два часа?
- Изслушването наистина беше нещо съвсем ново, на практика аз бях едва втора поред след външния министър на Черна гора Игор Лукшич и нямах никаква представа как ще се развият нещата, какви въпроси ще бъдат задавани. Трудното в това изслушване беше в огромната дълбочина и всеобхватност на въпросите. Там беше всичко – и мироопазващата роля на ООН, бежанците и хуманитарните аспекти, дневният ред на развитието 2030. Голямата част от въпросите бяха свързани и с управлението, ефективността на ООН, какъв опит отделните кандидати имат и какво биха могли да предложат. Сложното беше да се вмести всичкото това само в 2 часа, аз накрая не успях, тъй като заседанието продължи даже малко по-дълго, да отговоря на всички въпроси по начина, по който бих искала, но предполагам, че ще имам други възможности. Това не е единственото взаимодействие със страните членки, имам покани и от страна на ЕС, от северните страни, на малките островни държави, предполагам, че и други ще се появят. Много отправени желания за срещи има и от страна на неправителствените организации, така че се надявам да мога да продължа да споделям вижданията си, а и опита си, което също е важно.
- Западните агенции отбелязаха, че сте избегнали да отговорите на въпроса на представителя на Украйна, свързан с нарушаването на държавния суверенитет и специално с анексирането на Крим. Така ли е наистина, избегнахте ли го?
- Времето накрая, за съжаление, не ми стигна да отговоря и на други въпроси. Но ако сега ме попитат какво бих казала в отговор на украинския въпрос, аз ще посоча онова, което и друг път съм заявявала. Като генерален директор на ЮНЕСКО
аз спазвам всички резолюции на
Общото събрание, включително
тази по въпроса за Крим,
а също така и резолюциите на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО. По време на изслушването подчертах многократно, че това, което ще ме води в една бъдеща работа, в случай че бъда избрана, е Уставът на ООН. Даже го носех в себе си. Смятам, че той е най-важното, което един генерален секретар трябва да спазва.
- В периода около изслушването и малко след него в британската преса излязоха статии, които атакуват работата ви в ЮНЕСКО. Как бихте отговорили на тези нападки?
- Жалкото е, че атакувайки мен, тези статии атакуват и организацията несправедливо, а бих казала и доста нескопосано. Аз нямам нищо против една задълбочена дискусия какво не правим както трябва, как да променим работата си. Винаги съм приемала и критика и на практика водя непрекъснат диалог със страните членки.
В случая това, което е изцяло неприемливо и което аз категорично отхвърлям, са необоснованите и измислените обвинения, които накърняват авторитета на организацията. Имам предвид атаките по отношение на ефикасността на организацията, за някои бюджетни проблеми. Ние и долар не можем да похарчим повече от това, което ни дават страните членки, и всичко е подложено както на постоянен вътрешен, така и на външен контрол. Винаги съм имала нулева толерантност към прояви като корупция или конфликт на интереси, за което говори и фактът, че съм разследвала 42 подобни случая и съм уволнила 17 души.
- Тези статии излязоха точно около изслушванията. Дали това не е опит да бъдете отстранена от състезанието?
- Много хора ми казват, че това е резултат на едно добро позициониране на моята кандидатура. Не бих искала да мисля, че могат да се атакуват кандидати по такъв начин. Но аз не съм концентрирана върху нападките, концентрирана съм върху позитивното, върху работата ми, върху аргументите, които мога да посоча като преимущество – дълбоката реформа, която направих в организацията с рязкото намаляване на административните разходи.
ЮНЕСКО успя да
се справи с една
много тежка
финансова криза, когато изгубихме 22% от нашия бюджет (след като САЩ спряха финансирането си заради приемането на Палестина за член– б.а.), без да се откажем от нито една от нашите дейности. Организацията се утвърди като лидер в образованието, да не говорим за тежките проблеми с разрушаването на културното наследство, незаконния трафик на културни ценности, радикализацията на младите. Това не бяха дейности, които предварително бяха предвидени, но животът и политическите реалности ми ги поднесоха. И според мен се справихме много добре.
- Стана ли ви неприятно, че и в България имаше хора, които ви нападнаха след представянето ви в ООН?
- Не е приятно, разбира се. Но аз знам, че не мога да угодя на всички, не се и стремя към това. Смятам за най-важно да спазвам някои мои принципи и виждания. Обръщам внимание повече на другата страна – че получавам стотици писма с подкрепа, покани, имейли, обаждания от къде ли не, включително от различни градове на България. За мен това е много по-съществено от факта, че ще чуя няколко кресливи гласа, които са много далече от истината и от това, което се е случило или се случва.
- Понеже статиите, за които стана дума, излязоха в британската преса, очаквате ли някакви пречки пред кандидатурата ви от страна на Лондон, който има право на вето в Съвета за сигурност?
- На този етап много трудно може да се каже за която и да било страна, независимо дали е постоянен, или непостоянен член на Съвета за сигурност, каква позиция заема. Ние поддържаме много добри връзки с Великобритания, тя е член на Изпълнителния съвет на ЮНЕСКО. Неотдавна националната комисия на Великобритания за ЮНЕСКО излезе с едно интересно изследване, в което се посочва, че страната внася някъде около 14 млн. паунда в бюджета на нашата организация, а извлича ползи за около 100 млн. паунда – става дума за паметниците, вписани в културното наследство, за парковете, за катедрите на ЮНЕСКО в унверситетите, за цялата дейност, която под егидата на организацията привлича много повече финансов ресурс.
Категорично не смятам всичко, което се пише в британската преса, за официална позиция на Великобритания. Винаги съм подчертавала, че тази страна играе много голяма роля, особено в момента с хуманитарната криза, а също и по въпросите, свързани с предотвратяване на трафика на културни ценности.
През септември 2015 г. президентът на САЩ Барак Обама свика голямата среща на високо равнище за предотвратяване на войнстващия екстремизъм и аз бях единственият шеф на агенция, поканен да говори за образованието като средство срещу радикализацията на младите. Помня добре думите на британския премиер Дейвид Камерън, които много ме впечатлиха. Той каза, че борбата срещу радикализацията трябва да започне от училищните скамейки, от семействата, от религиозните общности. Казвам това, за да подчертая, че имаме много общо, много съвпадения в подходите с Великобритания.
- Ако вие бяхте на мястото на изпитващите по време на изслушванията, какъв генерален секретар бихте искали да видите днес, когато светът е изправен пред тероризъм и безпрецедентна бежанска криза?
- Като че ли сега именно заради сложната обстановка очакванията към новия генерален секретар нарастват неимоверно, той ще има изключително трудната задача да отговори на тези очаквания. От собствен опит, бидейки първата жена - генерален директор на ЮНЕСКО, мога да кажа, че ако жена заеме поста, тези очаквания ще са още по-високи. Генералният секретар трябва да има не само чувствителност по въпросите на кризата, на бежанците, най-голямото може би качество, което очакват от него, е, да може да разговаря с всички, да събира всички около една маса, независимо от противоречията.
- А какво ви предстои оттук нататък в надпреварата за поста до юли, когато ще започнат обсъжданията в Съвета за сигурност?
- Сложността при мен е, че аз много държа на отговорностите си и като генерален директор на ЮНЕСКО, тъй като съм вложила много в тази организация. 2016 г. е много важна, тъй като е първата след договора за климата. ЮНЕСКО играе голяма роля за изпълнението на поне 9 от 17-те цели на устойчивото развитие и точно сега трябва да поставим на много здрави основи сътрудничеството си с другите за осъществяването на тези цели. Затова до лятото се концентрирам основно в работата си в ЮНЕСКО. На 29 април ще бъда във Вашингтон, където под патронажа на президента Обама и първата дама Мишел Обама ще отбележим Международния ден на джаза, след това на 3 май ми предстои конференция и голямо отбелязване на Международния ден на свободата на печата в Хелзинки, предстоят ми официални посещения в Словакия и Чехия, участие в срещата на министрите на образованието на Г-7 в Япония, хуманитарният форум в Истанбул и след него едно посещение в Афганистан, където с президента Ашраф Гани искаме да открием голям фонд за опазване на културното наследство. Това е програмата ми до края на май.