И как доказаха на практика, че не са чукчите на съветската империя
Президентът на Естония се ожени преди месец. За трети път. Съпругата му е от Рига, столицата на съседна Латвия, и е доста по-млада от него. Не това обаче е най-забележителното за Томас Хендрик Илвес.
Онова, заради което личността му става интересна, е, че преди седмица той дръпна една визионерска реч пред Европейския парламент, в която показа, че и лидерите на малки държави могат да водят колата напред, стига да знаят накъде отиват.
“Днес е по-лесно да изпратим бутилка зехтин от Сицилия до пазарите на север от Полярния кръг, отколкото да изпратим песен от iTunes през някоя граница. В Естония мога да използвам дигитални рецепти, с които мога си купя лекарствата от всяка аптека в страната срещу електронната ми лична карта. Но когато напусна страната, не мога да го направя, защото електронните рецепти не могат да бъдат използвани навсякъде в Европа”, каза пред европейските депутати Илвес.
Някой ще каже: какво му е тук визионерското?
Визионерският поглед напред е, че Илвес поиска свободното движение на данни да стане равностойно на другите европейски свободи - със съответните права и отговорности. Сред които
най-важна е
сигурността
на данните
Защитата е онзи ключ, който ще даде на отделните хора истинска собственост над данните им - правото да контролират тяхната употреба и предаването им на трети страни. Според Илвес това ще създаде нови пазари, приложени в обществения сектор, ще намали тежестта на хартиената документация, ще пести време и пари. И нещо много важно -
ще се увеличи
прозрачността
Което пък е възможно най-добрата рецепта срещу корупцията.
Ако трябва да се върнем за сравнение на терена в България, всеки знае, че електронно правителство реално няма. Нищо, че първата стратегия за това е писана за периода 2002-2005 г., после има нова - от 2010-2015. В едно от служебните правителства даже имаше нарочен министър по въпроса. И пак нищо. Похарчени са милиони дотук, ще се харчат още много. Но реално нямаме здрава основа, на която може да се стъпи за електронно управление. И това е големият проблем за държавната администрация, нищо, че звучи като
космическа
симфония за
средния
кюстендилец,
който едва ли разбира каква ще му е реално ползата от това и си мисли, че няма да го доживее.
Само че то реално е пред вратата му. Защото сега например здравният министър иска да прави нещо като електронен регистър на болните и на рецептите с лекарствата. Което със сигурност ще засегне и средния кюстендилец. Както например го засягат корупцията и бавното правораздаване.
Един експерт от Холандия ми разказваше преди години, че още по време на царското правителство работил в България по европейска програма - трябвало да въведат електронизация на данните в Министерството на правосъдието. Щяло да има и регистър - кои дела как се движат, колко и по какви причини се бавят, колко от присъдите се обжалват и т.н. “Направиха и невъзможното
работата по
проекта да се
протака и да се
провали
Е, провали се”, тъжно заключи експертът. Годината е 2002-а, а сега сме вече в 2016-а. Сами си правете изводи искаме ли в България да има електронно управление и ако не - защо. И как ще избягаме от опашката в Евросъюза, ако искаме и ние да се наредим до водещите държави, които вече говорят за Индустрия 4.0 - онази, в която свободното движение на информацията работи с обществени и лични данни и която има огромна стойност, докато се генерира от “нашите коли и домове, от нашите устройства с връзка към интернет”, по думите на Илвес.
Впрочем Илвес печели симпатии не само от визионерството си, но и от уменията си да се опъне на “назидателните западняци”. Така завоюва и втория си президентски мандат, след като през туитър буквално наруга нобеловия лауреат Пол Кругман и неговите оценки за политиката на рестрикции на естонското правителство. Годината е 2009-а- разгарът на световната финансова и икономическа криза.
Тогава Илвес вижда критиките на Кругман и му отговаря с пет съобщения през туитър: “Предполагам, че като са ти дали “Нобел”, можеш да се смяташ за непогрешим по фискалните въпроси и да декларираш, че страната ми е бунище. Трябва да е присъщо за “Принстън” и “Колумбия”.
Но да, какво ли разбираме ние?
Ние сме тъпи
източноевропейци
Непросветени. Някой ден ще ни стане ясно.
Дай да с*рем върху източноевропейците: английският им е лош, няма да отговорят и правят това, на което са се съгласили, само колкото да бъдат преизбрани правителствата.”
Скандалът става толкова голям, че дълго след това питат Илвес: “Ти ли си човекът, който написа ония работи за Кругман в Twitter?” А бащата на Илвес дори допуска пред журналисти, че синът му си е пийнал, преди да ги напише.
Някога съучениците на Илвес го наричали “естончето Томас от Ню Джърси”, но точно той беше човекът, който предупреди доста по-рано, че Кремъл е способен да окупира чужди територии. Както направи 2 г. по-късно с Крим. Пак Илвес днес търси от НАТО сигурна защита на границите на своята държава заради
заплаха
от Русия
Макар да е сигурен в едно - днес руснаците, които живеят в Естония (30% от 1,3 млн. население), няма да станат пета колона на Кремъл, защото вземат заплати по 1800-2000 евро.
Може да изглежда като политическа реклама, но успехите на Естония (страната е в еврозоната от 2011 г.) започват от две простички обстоятелства. Първото е, че веднага след отделянето на страната от съветската империя във властта влизат хора, които нямат общо със старата партийна номенклатура. И второто - че там всякакви кагебейски служби са били отрязани веднъж и завинаги. Толкова рязко, че дори не са им дали възможност да се правят на сценаристи на прехода на естонците. Има и трето - близостта до Финландия, Швеция, Дания, които им помогнаха в началото почти толкова, колкото Западна Германия на Източна.
Четвъртото също има принос днес Естония да е пример за държавите от постсъветското пространство - хората там бяха супер мотивирани да докажат, че без руския ботуш могат сами, и то много по-добре, отколкото когато са били част от СССР. И успяха - доказаха, че
не са чукчите
на съветската
империя
И едно последно сравнение с България - вече 8 пъти естонците гласуват електронно на национални, местни и европейски избори. “Пенсионерът, който живее в малко село, е толкова вероятно да гласува онлайн, да се свърже със семейството си чрез skype и да поддържа контакт с доктора си от разстояние, както го правят внуците му”, даде пример в речта си Илвес. И предупреди, че
ако Европа не се
обърне с лице
към дигиталната
революция,
може да падне в капана на изоставането, защото САЩ, Индия и Китай няма да я чакат.
Дигиталната революция може да бъде благословия за единния пазар: днес може да видим зараждащи се паневропейски пазари в здравеопазването, банкирането, транспорта. “Неподготвени сме за дигиталната ера, губим от липсата на единен пазар и губим най-добрите си кадри, които отиват там, където възможностите за тях са по-големи”, предупреди Илвес политиците.
Докато си играем на блокади на границите с Гърция, ще го чуем ли?