Одиозната фигура на министъра имаше късмет - все нещо
бе по-важно от него, и престоя на поста обидно дълго
Eдинственият въпрос, който възниква, е защо чак сега? Защо трябваше една година длъжността министър да се изпълнява от човек, чиито функционални възможности и експертиза бяха някъде в периферията на галактиката.
Човек, който не можеше да се концентрира и
да води
разговор по една
и съща тема
повече от
3 минути
Става дума за Тодор Танев и неговото министерстване. Вярно е, че министерството не спря работа, защото зам.-министрите, директорите и другите чиновници отхвърляха дейност. Но това поставя въпроса кому изобщо са необходими отделни министерства на образованието, културата, спорта? Но това е друга тема и да не я започваме.
Гафовете и лапсусите, които успя да произведе министърът на образованието Тодор Танев само за година на поста, са легион. Да се погреем на проблясъците в неговия реформаторски плам:
Кюри и
Ломоносов
Като посочва на учениците портретите на видни химици, Танев подчертава, че големите учени в тази област са Мария и Пиер Кюри. “Мария Склодовска-Кюри - два пъти нобелова лауреатка не по една наука, а по две различни. Във време, когато жените са били доста по-зле и отсега”, казва на учениците министърът.
“Умряла е от облъчване, защото е открила два елемента - радий и полоний. Кръстила е полония на своята страна. Ако някой от вас открие, българий да го кръсти”, допълва Танев. “Нейният мъж е също много голям и се казва Пиер Кюри. В София има метростанция “Фредерик Жолио-Кюри”. Не бъркайте Пиер Кюри с Фредерик Жолио. Той е женен за дъщерята на Мария и на Пиер. Защо тогава той е взел името Кюри? За да се фука с това. Пълна нула като учен, но е бил в “Ало, ало”. Той е бил от Съпротивата. По политически причини му се е отворило, та чак спирка на метрото. А Пиер, който е големият учен и нобеловият лауреат, го няма никъде. Истината невинаги е написана както трябва”, поучава учениците Танев.
По-късно в час по история той говори на друг клас за голямата бомбардировка на Враца по време на Втората световна война. Посочвайки портрета на Чърчил като неин извършител, пита: “Някой от Враца да е правил нещо лошо на островите?”
След като е опраскал Жолио-Кюри, идва ред на Ломоносов: “Ломоносов не е направил нищо особено. Асен Златаров също - той просто е ходил до Съветския съюз по времето, когато тука е било фашизъм.” Това са думи на Танев пак от вдъхновеното му посещение във Враца.
Вместо да вземе изпитания модел на дуалното образование така, както работи в западни държави, тръгна да прави мрежа от колежи, където да се учат занаяти и това да е нещо средно между техникум и диплома за висше, но не можа да каже кога и как се влиза в тези хибриди. И тия работи ги дрънкаше, докато Народното събрание приемаше закона за дуалното образование.
Щеше да прави специални университети за пенсионери.
Замечта за радикална смяна на учебните програми. Това беше последното, което преля чашата.
Паисий тук -
Паисий там
С учебните планове Танев направо се простреля в главата. Публично обявената от него идея днешните шестокласници да пропуснат целия период на Средновековието от обучението си по история, защото не се побирал в прокрустовото ложе на неговата реформа, бе твърде ексцентрично дори за обръгналата на всякакви гаври българска общественост.
Ако се беше взел малко от малко на сериозно, не чак като Наполеон, щеше да разбере, че който стигне до определението на турското иго като съквартирантство, си е подписал смъртната присъда като министър.
И още щеше да схване, че радикалните реформи в образованието през 2016 година нито започват, нито завършват с турското робство. Което, разбира се, не му попречи да направи в крачка поредния си проблясък: “Нямам съмнение, че правилният термин, който е добил национално значение и продължава да служи за скрепване на българската нация, е, остава и ще пребъде като робство. Робството си е робство, срещу съжителството никой не е вдигал въстание.”
Но е обидно, че такъв човек бе български министър една година. Тайна квота на партията на Касим Дал.
Важно е обаче да кажем накрая, че дори позитивните неща в образованието се случват не благодарение на него. Да вземем рейтинга на университетите, който се прави по 52 критерия. На негова основа започна голяма и позитивна реформа, защото критериите за реализация на студентите вече дават ясен индикатор за държавната субсидия на различните вузове.
Но дори тази промяна не е благодарение на министъра - рейтингът, в правенето на който “24 часа” е партньор, се изготвя доста преди мандата на Тодор Танев. “24 часа”, както обеща още на Нова година, ще продължи с дейностите, които са в полза за образованието на нашите деца, съзнавайки своята обществена роля, която всъщност работи независимо кой седи на бюрото на Иван Вазов.