Войната на пътя зачерня

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5211784 Войната на пътя зачерня Войната на пътя зачерня www.24chasa.bg

НАЙ-ПОСЛЕ и снега дочакахме, новата година сякаш влезе в обичайните рамки за бяло и чисто, за нова страница, върху която да почнем да пишем отначало и без грешки. Дотук с оптимизма, романтизма и добрите намерения. Белият сняг се стопи от черната статистика и калта напомни за това, че пътят към ада е постлан с бързи скорости за необмислени намерения.

Ще кажете, че ви помрачавам празниците. Не, аз просто ви предлагам точни цифри, ако искате, ги четете, ако искате, се замисляйте над тях. Загиналите в негласната, необявената, но неподлежаща на примирие война по пътищата за миналата година са 679. За 2014-а са били 655, с 24 души повече. Не е дребнотемие - за 24 семейства, български, някое от които сто на сто е от ваше село или от вашия панелен комплекс.

Само че ние, вижте как и аз се присламчвам към целокупността на незасегнатите, подминаваме некролозите, пирамидките, кръстовете и цветята около тях по пътищата на родината. Колкото и на корави да се правим, колкото и да навиваме глава, че каквото търсело, това намерило, дълбоко в себе си въздъхваме, че някой не навреме си е отишъл мърцина и че не е наш близък. Не сме толкова безчувствени, колкото се правим, скрити зад анонимните си силуети. Не сме чак такива човекомразци.

24 души, пометени в пътната надпревара към смъртта, е пренебрежимо малка цифра. През 1990 г. над 1000 души са предали Богу дух, значи вървим към оправяне. Вървим, ама другия път. През 1990 г. все още емиграцията не е обезлюдила страната ни, така че на глава от населението, намаляло поне с една трета от тогава, не спад, а увеличение на покосените с косата на газ до дупка и три гроздови с бира за изтрезняване има.

Милион и двеста хиляди годишно по света загиват в катастрофи. Нали няма да се борим да сме и тук в челната тройка. Въпреки че такава точно статистика не открих да е направена. Навръх Нова година по пътя от Айтос към Бургас загина 17-годишно момче. 6 минути преди да се слеят стрелките и да влезе в годината на пълнолетието си. Колата се забила в мантинелата, сигурно много са бързали за новогодишната наздравица, за фойерверките, целувките и поздравленията с пожелания за сбъднати мечти. Мечтите - дотам. На цяла една рода и цял един приятелски кръг.

Та какво викахте - че това не се отнася до вас? Колцина обаче си отдъхнаха, когато до Благоевград дъщеря спря колата в електрически стълб, та не се срути пет метра надолу да паркира върху жп линията? Цялата рода и целият приятелски кръг си отдъхнаха.

Само с уплахата

се е разминало Както и цялата рода и близките на онези, които висяха в джип над пропаст между с. Драганово и Якоруда, заради хлъзгавата пътна настилка. Щото пустият сняг пак ни изненада, и нас, и тристата снегорина в пълна бойна готовност, та опесъчаването - на плажа в Дубай, дето празнуват елитът и плеймейтките. Нищо против празнуващите. Много против нехайството. Като мухи мрем, размазани от несъобразената скорост по магистрали и междуселски пътища, от напомпаното си до 2-3 промила его, от самочувствието, което ни дават конските сили и петдесетолевката, удобно легнала в документите, когато ни спрат да ни ги поискат.

Това е истината. Във война сме. Не хибридна, а съвсем реална. Всекидневно взимаща жертви. Война, за която никого не го е грижа, докато не попадне на бойното поле от страната на губещите.

А страната на губещите непрекъснато мени позициите си. Днес е в посока Велико Търново - Варна, през нощта вече се обърнала в посока Айтос - Бургас, за да ни изненада в гръб след поредния завой в Кресненското дефиле, пък да ни застигне на тротоара в центъра на София или по пешеходната пътека в Свиленград.

Не знаеш къде ще те пресрещне и къде ще те стигне. Защо, бе? Защото сме велики ние, недосегаеми сме, венец на природата сме. Да, докато не щръкне този венец с развети траурни ленти над пресния гроб или край канавката на шосето.

Празниците отминаха, та нямам намерение да ви спестявам непразничните неща. Колко катастрофи станаха по тия празници, колко хора се разминаха на косъм и колко ще се разминат през дългия път към дома, натоварили дамаджаните и кому каквото от прасето се паднало, по пътищата, засипани с изненадващия януарски сняг?

Дано всички се разминат.

Няма кой да я

спре тая война с

указ, капитулация

или примирие Нарушават се правилата, нарушават се законите, всеки бяга по тъча, бърза и си мисли, че ще избяга от невъзвратимото. Ами не става. Как бягаш от нещо, натискайки педала срещу него?

Отговорността засяга всеки друг, с изключение на теб самия. Обаче така не става. Колкото и цинично да звучи, спасяването на давещите се е дело на самите давещи се. Т.е. да стигнеш жив от т.А до т. В или обратно, е дело на самия теб и на никой друг.

Ако спазваме това просто правило, войната по пътищата ще се изчерпи от само себе си. Пазейки себе си, пазиш и околните. Това са азбучни и овехтели истини, за какво ли ги предъвквам? Просто ми се струва, че много от участниците в движението изобщо са пропуснали този урок. И защото пак ще писне някой, че не давам решение на задачата, давала съм го неведнъж: крути мерки за всеки, нарушил закона и правилника. Конфискувай му колата в полза на потърпевшите. Запорирай му част от заплатата в полза на осакатения от него човек. Вкарай го да лежи не по бързата процедура, а реално. Ми викайте ми от днес Лаврентия или Хенриета, ако щете, или Крумка Страшна, че по-нашенско, но доказано е, дето ако не се страхуваш от наказанието за престъплението, ще си го вършиш, без да се замисляш много-много. Омръзна ми да чета как мачкат децата ни, родителите ни и де каквото попадне под автомобилите. Как белият сняг почернява от следите на гумите, водещи в отвъдното. Опесъчете си хлъзгавите помисли за недосегаемост и вечност. Няма такова животно. Спрете се и я карайте агале-агале, и без това животът е не само един и единствен, ами и прекалено кратък, та да го превръщате в скоростна отсечка. Черно на бяло ви го пиша, пък как ще го тълкувате, си е ваша работа. Но не сте сами на пътя!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Лично мнение

Коментар на седмицата №2: А мъжът от екипа на Кобрата не беше ли унизен от Джени Суши

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал над 112 хил. прочитания. Защо репортерката с нищо не показа, че целувката на Кубрат ѝ е неприятна, а дори му благодари АТЛЕТИЧЕСКАТА комисия на щата Калифорния, която се намира в Лос Анджелис, отне до 23 септември лиценза на боксьора Кубрат Пулев

Стратегия за отнемане на деца няма и няма да има

Във всяка предизборна кампания се намират хора, които използват злоупотребата със страх, за да черпят политически дивиденти Стратегия за отнемане на деца няма и няма да има. Няма конспирации, няма понятие “ювенална юстиция”, няма държавна търговия с органи. Стратегията не е разработена с чуждо финансиране и прочее.

А мъжът от екипа на Кобрата не беше ли унизен от Джени Суши

Защо репортерката с нищо не показа, че целувката на Кубрат ѝ е неприятна, а дори му благодари АТЛЕТИЧЕСКАТА комисия на щата Калифорния, която се намира в Лос Анджелис, отне до 23 септември лиценза на боксьора Кубрат Пулев заради целувката с репортерката Дженифър Равало, по-известна като Джени Суши.

Коментар на седмицата №3: Как попаднах в „Апартаментгейт“

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №3 и е събрал около 75 000 прочитания. Моят кум, за жалост, вече не е между живите и аз много се гордея с него, светла му памет! Нe чета жълти сайтове. Още по-малко такива, които се облизват, като чуят, че някой се е разболял от рак.

Как попаднах в „Апартаментгейт“

Моят кум, за жалост, вече не е между живите и аз много се гордея с него, светла му памет Не чета жълти сайтове. Още по-малко такива, които се облизват като чуят, че някой се е разболял от рак. Съпругът ми обаче ми препрати някакъв линк, в който моя милост е главен герой и в който се твърди, че съм си била взела двойно по-голям апартамент от

Светият синод: Защитата на детските права не означава омаловажаване на семейството

В проекта за национална стратегия за детето липсват мерки за превенция на киберзависимост и информационна безопасност* СВЕТИЯТ синод подкрепя инициативата на Министерския съвет на България чрез усилията на експертите от Държавната агенция за закрила на детето да се разработи, предложи за обществено обсъждане и приеме от държавните институции

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Лично мнение

Коментар на седмицата №2 Аз, циганинът, чужд на вас и... на себе си

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал над 78 хил. прочитания. Ще дойде и този ден, в който няма да гледаме само етикета, но ще четем и дребните букви на съдържанието ЧУЖДОСТТА няма почивен ден - тя е неуморима. Броди от ранни зори до късни нощи, също като нас, хората.

Аз, циганинът, чужд на вас и... на себе си

Ще дойде и този ден, в който няма да гледаме само етикета, но ще четем и дребните букви на съдържанието ЧУЖДОСТТА няма почивен ден - тя е неуморима. Броди от ранни зори до късни нощи, също като нас, хората. Не спирам да мисля за това как Бог ни е сътворил по свой образ и подобие, а ние сме си толкова чужди един на друг.

Антиваксърите ходят по плоската Земя и ги е страх да не паднат от ръба

“Преди 1500 години всеки е знаел, че Земята е центърът на Вселената. Преди 500 години всеки е знаел, че Земята е плоска. А преди 15 минути ти мислеше, че хората сме сами на тази планета. Представи си какво ще знаеш утре.” Репликата е произнесена от агент Кей (Томи Лий Джоунс) към неговото протеже Джей (Уил Смит) в хитовия филм от 1997 г.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber