– Четири рецепти срещу световния безпорядък
– Европа трябва да има единни армия и полиция
- НАТО и Русия - в ясна коалиция срещу терора
- Г-н Райчев, как атентатите на “Ислямска държава” в Париж промениха геополитическата обстановка в света?
- Цяла редица властови центрове осъзнаха: не може повече така. След тази трагедия се вижда невъзможност да бъде управляван Западът по стария начин. В този смисъл
имаме елемент
на революционна
ситуация
- пълно съзнание и в електората, и във властващите елити, че не може постарому. Иска се нещо ново.
- Какво може да е то?
- Първо, иска се нова коалиция, ново преброяване кой с кого е приятел и съюзник. От студената война е наследен един неприятен рефлекс - че моите съюзници са си мои и те са във враждебно отношение със съюзниците на другия. Примерно тогава България е съюзник на Русия, Гърция на НАТО и съответно България и Гърция са във враждебни отношения.
Сега има кръгове САЩ са съюзници на саудитците, те пък са съюзници на ИДИЛ, ИДИЛ мрази Асад, съответно Русия. Но ИДИЛ се бори с Иран, той пък е съюзник на еди-кой си, а той пък е съюзник на САЩ. Така няма яснота кой с кого и против кого е. Това трябва да се изчисти и да се направи ясен съюз на хора, които имат една цел.
Възможният съюз
е НАТО, Русия,
Израел и
Кюрдистан
Но тук Турция е изключена, тя, от една страна, е в НАТО, но от друга страна, е противник на Асад и особено на Кюрдистан. САЩ и НАТО, които единствено биха могли да бъдат инициатори на такава коалиция, трябва да променят политиката си по няколко пункта. Да се прекрати дрязгата с Израел и да подкрепят по-решително кюрдите, нещо, което Щатите избягват да правят заради Турция. И най-вече трябва да се изчистят руско-американските отношения.
Дали обаче това може да стане, без да се засегне въпросът за Украйна, или няма как да се излезе от този контекст, ми е трудно да кажа.
Втората линия е да се прекрати фактическото финансиране на “Ислямска държава” от нашите съюзници. Това тече по две линии. От една страна ИДИЛ се самофинансира през нефта, който в крайна сметка купуваме ние. От друга страна, тя е финансирана от държави, които твърдят, че са наши съюзници, преди всичко от Саудитска Арабия. Ако това не се прекрати, значи ние воюваме със самите себе си. Отварям скоба - известно време
Русия
контрабандно
снабдяваше
Чечня с
оръжието,
с което чеченците стреляха по руснаците. Корумпирана армия, която продава оръжие на противника си. Путин се справи с тази ситуация, като, първо прекрати снабдяването на Чечня с руско оръжие и второ, заложи там на сегашния президент, който бе син на убит техен командир, и Чечня стана съюзник на Русия. Нещо подобно трябва да се направи в този случай - да се заложи на един или на няколко лидери в региона и да се прекрати каквото и да било финансиране на нашите врагове. Ако, разбира се, искаме да ги победим.
- Може ли да стане това, говорите за промени, които засягат глобални процеси и решения на световни лидери?
- При наличие на политическа воля тези неща могат да се направят. По-трудното идва с третия въпрос - като цяло имигрантският проблем в Европа не е създаден от имигрантите, а от Европа. И не защото Меркел направи грешката да покани бежанците и т.н. Тук става дума за трайна тенденция Европа да внася пролетариата си. Почти всички хора на физическия труд в Западна Европа са чужденци, и то не от Източна Европа, а точно от арабските страни и Турция. Легалните имигранти оттам са между 9 и 12% в Италия, Франция и Германия, около 15% в скандинавските страни и 29% в Швейцария. Като
внасяш
пролетариата си,
правиш огромна
грешка -
етнизираш
класите
Към класовото противопоставяне, което малко или много си съществува, добавяш и етническо. Всъщност внасяш си вкъщи бомба със закъснител. Европейците или ще се научат да работят физически труд, или да не се чудят, че като внасят пролетариат, той създава после трудности. Неслучайно терористите са сред второто поколение имигранти, децата на първото поколение. Това са хора, осъзнали своето запушено положение в новото общество. Първото поколение добре помни бедността, от която е излязло, има донякъде благодарност към страната, която ги е приела и осигурила по-човешки начин на живот. Но
децата им не искат
да метат и да си
траят
Боя се, че това е препятствие, с което Европа няма да се справи. Ще продължават да търсят начини да внесат пролетариат, който работи и си мълчи.
- Има ли и други по-дълбоки причини за сегашната криза?
- Има и един гигантски недъг, който съществува от десетилетия. За да го разберем, трябва да си припомним Русо, Монтескьо и Волтер. Самото присъствие на Европа на световната сцена, толкова властно, че европейците през XIX в. завземат 2/3 от света, а като производство е някъде към 70%, идва от претенцията на Френската революция, че свободата и равенството са всеобщи, глобални ценности. Всеки човек трябва да е свободен, трябва пълно равенство. Но след Втората световна война и особено след студената война има отчетлив отказ на Европа от тази глобална претенция, която прави континента ни велик, и приемане на неща, неприемливи за нашите бащи и деди - твърдение, че демокрацията, свободата и равенството са локална особеност, нещо като местен ритуал. Ние виждаме ясно как половината от жените в тези страни са заврени в положение на крави. Това е грубо погазване на правата на човека, както ние ги разбираме, но твърдим, че това е локална културна особеност. Богатият свят се отказава от универсалността на свободата и правата на човека и е склонен, най-просто казано,
да продава
свобода за пари
- Според вас ще продължи ли сближаването на Запада и Русия?
- Надявам се. Четох един коментар на западна анализаторка, която
оприличава
ситуацията с
падането на
Византия
За нас, българите, това е много близък пример, защото последната битка през XIV век, която българите дават, не е срещу турците, а срещу византийците за Несебър. При възникналата тогава всеобща опасност от османска доминация първо византийците се бият помежду си, като една част е взела османците за съюзници, а ние се бием с Византия, като сме сключили васален договор с османците.
Сега сирийската каша е резултат от разцеплението на външните политики на Русия и САЩ. И положението с Украйна, апропо, е резултат от същото. Украинската криза е “дете” на сирийската, а не обратното. Ако не се отчете това и продължи да се разчита на дроновете и високите технологии,
ще се окажем
гробокопачи на
собствената си
цивилизация
- Как звучат на този фон думите на президента за хибридната война, която Русия води срещу нас?
- Неадекватно. За негово оправдание тези думи, доколкото разбрах, са казани много по-рано, но попаднаха за лош късмет в тази история и са точно обратното на това, което трябва да се говори в момента.
- Накъде трябва да върви Европейският съюз, за да избегне заплахите?
- Европа отново изпитва ужасен дефицит на организационно единство.
Тя продължава да
няма един
телефон, както бе
казал Кисинджър
ЕС има няколко телефона. Все едно България да няма министър-председател, а само кметове. Истината е, че на Европа й трябва централизация, единна армия, единна полиция, единни граници и президент. Но нещата не вървят натам. Големите страни - главно Германия и Франция, за Великобритания да не говорим, не приемат изпускането на властта. Или трябва да вървим към федерация, или да минем на английски вариант - голям общ пазар, където страните търгуват, но нямат претенции за обща валута, общи ценности и т.н.
- Напоследък сякаш посоката е втората - затваряне на национални граници, повече вяра в националните държави.
- Сегашната политическа криза ни раздалечава. Всеки, вместо да вярва на другия, се ограничава от него със стена. Ще цитирам един велик персийски владетел: “Няма власт без сила, няма сила без войска, няма войска без пари, няма пари без работещи селяни, няма работещи селяни без справедливост.” Ние в Европа нарушаваме още първото изискване - каква е тази сила без обща войска?
Визитка
Роден на 5 август 1955 г. в София
Завършил е философия и социология в СУ
Бил е директор на Института за изследване на младежта. Основател и директор на НЦИОМ през 1990 г.
През 1991 г. започва да развива агенцията BBSS Gallup
Автор е на десетки социологически студии, както и на книгата за прехода “Какво се случи" в съавторство с Кънчо Стойчев
Женен. Има 4 дъщери