Тези избори укрепиха допълнително сегашното статукво, а Борисов си остава неоспоримият лидер на България. Това казват двама германски експерти пред Емилиян Лилов за “Дойче веле”. Българските избиратели затвърдиха ГЕРБ като първа политическа сила в страната. Резултатите на Фандъкова в София и най-вече на Николов в Бургас са повече от впечатляващи и допринасят за циментирането на властта на ГЕРБ, смята германската политоложка Йохана Даймел от Дружеството за Югоизточна Европа. Според нея тези избори представляват политическо удовлетворение за Бойко Борисов, а резултатът потвърждава, че той е и си остава неоспоримият политически лидер на България.
Борисов излиза по-силен от тези избори, смята и бившият заместник-посланик на Германия в София Клаус Шрамайер. Според него този вот е укрепил допълнително сегашното статукво в страната. “Изненадаха ме доброто представяне на Реформаторския блок и стагнирането на ДПС”, казва още Шрамайер. Той се надява, че след тази изборна победа българският премиер ще се захване енергично със забавените реформи – най-вече със съдебната.
Шрамайер прави и една прогноза: “Ако успее да си отгледа заместник, Борисов вероятно ще се кандидатира за президентския пост.”
И Йохана Даймел е изненадана от добрия резултат на реформаторите: Те не само се представиха добре, но дори успяха да увеличат подкрепата си в сравнение с парламентарните избори, казва политоложката.
Другояче изглеждат нещата при БСП – за социалистите тези избори са пълно поражение. “След като слязоха от властта през 2014 г., те очевидно не успяха да се реорганизират така, че да се превърнат в истинска конкуренция на ГЕРБ. Не им помогна и обстоятелството, че на много места в страната издигнаха независими кандидати. БСП съумя да мобилизира само твърдия си електорат – основно хора на възраст над 60 г. Впрочем, същото може да твърдим и за ДПС”, посочва Даймел.
Истински добра новина е лошият резултат на “Атака”, казва още германската политоложка и добавя: “Изстъпленията на Волен Сидеров в нощта след вота показват що за птица е този човек и колко демократична е неговата партия”.
Даймел изтъква и два тревожни аспекта: ниската избирателна активност и разпиляването на твърде много гласове за партии, които не прескочиха 4-процентната бариера. Слабата избирателна активност, особено на референдума, притеснява и Клаус Шрамайер. “Ниското участие беше провокирано от ЦИК и от партиите, които умишлено не приканваха хората да гласуват на референдума”, посочва дипломатът. Според него в случая става дума за незачитане на президента Плевнелиев – още повече че бяха зачеркнати два от предложените от него въпроси в допитването.