Каква е логиката на ислямистите за целите на атентатите
СВЕТОВНИТЕ медии и правителствата продължават да търсят връзката между четирите терористични акта от Кувейт до Сус и от Лион до Сомалия (където бе нападнато седалище на Африканския съюз).
Интригата е, дали “Ислямска държава” (ИД) е дала сигнал за извършването им по едно и също време, съвпадащо със следобедната молитва във втория петък на Рамадана. Не бе трудно да се отгатне, че именно тази организация е намесена поради факта, че “Ислямска държава” вече се възприема като световен бранд в тероризма. При това трите атентата станаха срещу цели, които “вълците” на халифа Абу Бакр ал Багдади смятат за “легитимни”.
В Кувейт атаката бе насочена срещу шиитите, които на езика на ИД са отстъпници от вярата (т.нар. рауафид). В Тунис бе ударен туризмът и по-специално западните туристи, граждани на страните, които са част от воюващата срещу нея коалиция. За ИД те са “легитимни” поради своето морално разложение, тласкащо ги да се излагат полуголи на плажа.
На всичкото отгоре убитите са християни, т.е. неверници, което още повече “оправдава” смъртната им присъда.
Що се отнася до атентата в Лион, целта е “легитимна” дори само поради факта, че химическият завод е американски. И макар че бе отрязана главата на нещастния директор, на прицел е била самата компания, за която е работил и убиецът. Намерените надписи и двете джихадистки знамена до закачената на оградата глава също подсказват връзка с “Ислямска държава”. При това не е нужно непременно да е имало пряка субординация – извършителят е един от онези т.нар. вълци единаци. За тях е характерно, че се радикализират, без при това да поддържат контакти с ИД, съответно да изпълняват нейни разпореждания. Подобни самостоятелни терористи са в състояние сами да планират и финансират действията си. На свой ред това прави почти невъзможно тяхното превантивно идентифициране и неутрализиране.
Преди дни говорителят на ИД Абу Мохамед ал Аднани обеща на неверниците, че свещеният месец Рамадан ще стане за тях катастрофален. Той призова последователите на “Ислямска държава” да развеят знамето на борбата независимо къде се намират и от начина, по който ще го сторят. Това логически доказва, че ИД носи пряка отговорност за тези терористични актове. Разбира се, осъзнаването на този факт няма никаква стойност, защото лидерите на тази организация няма да бъдат изправени пред криминалните съдилища в Тунис, Кувейт, Франция или в Хага, за да отговарят за деянията си. Изпълнителите на терористичните актове са от типа камикадзе, така че няма да дочакат произнасянето на присъдите за стореното от тях.
И докато Западът търси начини за ликвидирането на ИД и спасяването на стотици невинни жертви, терористичната организация разширява периметъра си, който вече не се ограничава до Ракка, Кобане, Мосул, Палмира и другите окупирани от нея населени места. Това ни кара да си спомним друго изявление на Ал Аднани, който обеща отмъщение и за Париж и Рим. Подобна експанзия прави все по-трудна победата над терористите. Нито една страна в света не може да опазва туристическите обекти, индустриалните комплекси и религиозните храмове 24 часа в денонощието. Но дори това да е практически възможно, подобни мерки биха се отразили негативно върху качеството на живота и нормалния ритъм на всекидневието в западните страни, което не би било приемливо за техните граждани, несвикнали с подобни ограничения.
Даже и да допуснем, че това се случи, ИД би получила удовлетворение, че е наложила на Запада подобни драконовски мерки и е допринесла за разширяването на пропастта между коренното население и имигрантите в тези страни – в по-голямата си част мюсюлмани.
Разширяването на диапазона на терористичните операции би нанесло смъртоносен удар върху туристическата индустрия, която е важен източник за бюджетните постъпления на редица държави, между които Египет и Тунис. При това за ИД атакуването на туризма е част от доктринерното неприемане на подобен тип стопанска дейност. Освен това антитуристическите атентати ще ударят по режими, които ИД счита за свои врагове, противопоставящи се на екстремистките ѝ цели.
Нито една държава самостоятелно не би могла да се справи със задачата да прекъсне пропагандната връзка между ИД и социалните мрежи, чрез които комуникира с хиляди радикализирани млади хора, сред които са и мнозина подлъгани от джихадистки каузи, които имат бегла представа за основите на религията. Широката офанзива на ИД срещу целия свят изисква също такъв широк фронт на съпротивата срещу нея. Всички ние – араби, мюсюлмани и немюсюлмани – следва да се обединим срещу тази страшна заплаха срещу цивилизацията и световната сигурност. Западът трябва веднъж завинаги да се откаже от лицемерната си политика на заиграване с арабски режими и правителства, като им наложи да воюват с ИД и да бомбардират позициите ѝ, тъй като в тях самите са корените на проблема.
От друга страна, и религиозните институции от типа на “Ал Азхар” трябва да бъдат накарани да ревизират образователните си програми, като изхвърлят от учебниците езика на религиозната и расовата омраза и се разграничат и забранят партиите и движенията на т. нар. политически ислям.
Въпросните държави би следвало да забранят и религиозните сателитни програми, които насърчават религиозното насилие и призовават към ликвидирането на неверниците.
Също така е наложително да бъдат идентифицирани и следени финансовите потоци от определени групировки, дружества и индивиди, който правят възможна терористичната дейност под лозунга за “подпомагане на исляма и мюсюлманите, както и свещената война (джихада) в името на Аллах”.
След толкова горчив опит би трябвало да сме разбрали, че през ХХI век ислямът трябва да се върне там, където е мястото на всяка вяра: в сърцата и душите на мюсюлманите, в техните книги и молитвени места.