Прекрасна е идеята да си плащат сами
здравните вноски, но дали ще стане?
Идеята държавните служители със заплата над сегашния размер на две минимални такива да си плащат поне здравните осигуровки (а защо не и социалните?) е прекрасна. Толкова прекрасна, че едва ли ще стане.
Първо, почти няма държавен служител със заплата под 720 лева. Базата на осигурителния доход за тях е 950 лв., а за служителите на МВР и МО – почти хиляда. А това означава, че за здравни осигуровки ще трябва да се охарчат почти всички чиновници. Известно е обаче от нашата, а и от световната история и практика, че чиновникът
е свикнал да
получава от, но
не и да дава на
държавата
Второ, кой следва да подготви съответните решения, т.е. законови промени, постановления и т.н.? Ами пак държавните служители. Те сами и доброволно да си намалят заплатите с 4 на сто? Е, отново ще припомня, че в историята и практиката няма случай някой бюрократ да си направи “ритуално харакири”. И ще се започне едно точене, едно размотаване, едно “ама то е много сложно” – все “пинизи”, на които чиновниците са царе.
После ще дойде сезонът на отпуските, после пък изборите. А ако приемем, че армията от близо 145-те хиляди държавни служители храни средностатистическо 4-членно семейство, това си е загуба на близо 1/3 от потенциалните гласоподаватели! Затова и самите политици няма да посмеят да приложат идеята. А иначе тя наистина е повече от добра. Ако щете, дори и от чисто морална гледна точка.
Ние “демократична, правова и социална държава” ли сме, както пише в конституцията, или “фермата” на Оруел, в която всички животни са равни, но едни животни са по-равни от другите? По-скоро второто. Защото по каква логика не само частните, но и бюджетните служители по трудово правоотношение (учители, доктори и т.н.) ще си плащат здравните осигуровки, а държавните – не?
А да сте видели на вратата на учителя или лекаря
табела “Днес
не работя с
граждани”?
Аз поне – не. Нито пък такава за “Задължителна почивка”. Сякаш още между 9 и 10 часа заранта бюрократът толкова е грохнал от изтощение да обслужва подопечните си поданици, че ако не отдъхне задължително поне половин час, ще изпадне в несвяст...
А иначе чета “Доклад за състоянието на администрацията през 2013 година” (май е последният публикуван засега) и се хващам за главата. Според него България разполага с най-съвършената държавна администрация. Така поне сочат данните за получените оценки за нейната работа. От “изключително изпълнение” до “отговарящо напълно на изискванията” са оценени 99,7% от чиновниците! И едва 0,3% са си извършвали делата “неприемливо” (вероятно са се скарали с шефа си или не са били дащни към мераците му)!
Убеден съм, че тези данни силно се разминават с мнението на мнозинството потърпевши от ежедневния произвол, нерядко граничещ с административен терор върху тях от страна на държавните чиновници. Да, ама тези 99,7% автоматически попадат в една друга графа – на заслужилите прословутото ДМС (допълнително материално стимулиране).
Класическото обяснение откъде се вземат пари за него е - “от икономии от фонд работна заплата”. То води до друга чиновническа “класика” – умишлено поддържан раздут щат с незаети бройки, които всеки административен ръководител от министъра надолу грижливо крие.
Пак според споменатия доклад за държавните служители те са около 10%. Което ме навява на обяснението защо всяко следващо правителство тържествено обещава съкращения точно с 10%. Хватките и тук са до болка известни – ако наистина се наложи да се стигне до съкращения, шефът на ведомството реже от незаетите. Ама през цялото това време не спира да реве така,
сякаш режат без
упойка парчета от
собственото му
живо месо
Ако обаче го подминат – раздава “икономисаните” от тях заплати като “бонуси”. И не само не реве, ами и мълчи като комунист на разпит, когато го заловят...
Така е било, така е и така ще бъде в нашата татковина. За привилегиите на българския чиновник бронебойни патрони няма открити. Поради което прогнозирам, макар и с огромна доза прискърбие, провал и на идеята той да си плаща здравните осигуровки.
И въобще, както е тръгнало, и без държава можем да останем, но без държавни бюрократи - никога...