Ние, българите, много си падаме да сме или хитри Андрешковци, или многострадални Геновеви.
Има обаче, уви, и моменти, когато не ни се получава. Или Андрешко не успява да зареже бирника (държавата) в блатото, или пък Геновева вместо топло сестринско съжаление получава само лицемерно европейско съчувствие.
И за такива ситуации обаче ние сме подготвени. И ако "не ни мине номера", мъдро заключаваме, че всъщност пък "всяко зло за добро". Май най-добре го е изразил оня фатмак в казармата, дето обяснил на бойците, че отстъплението не е нищо друго освен "кръгом и пак напред"...
Ами, след като за три седмици се наслушахме на сърцераздирателни геновевски стонове колко сме загубили от "Южен поток" и на не по-малко тържествуващи андрешковси крясъци как най-сетне сме прецакали Русия, защо пък да не погледнем на цялата тази история и от добрата й страна?
Да започнем поред.
Всъщност, първо, с "анкарската" си декларация от 1 декември Путин направи на нас, българите, едно голямо предновогодишно добро. Спести ни около 4,6 млрд. лева.
Толкова е разликата между реалната стойност на "Южен поток" (3,8 млрд.) и онези 8,4 млрд., които се бяха наточили да приберат за строителството му наши и руски частни компании.
Второ, традициите на руската дипломация са винаги да лежи на поливариантни ходове. Да ви припомням ли примерно пакта "Рибентроп - Молотов" от 1939 г.? Или пък сговора "Хрушчов - Кенеди" от 1962 г.?
Ами ако не стане едното, руснаците без колебание прибягват до алтернативата му. А после, ако им е изгодно, пак се връщат към първото. Обикновено за сметка (и на гърба) на трети, по-малки държави, ама това е друг въпрос...
С други думи, "Южен поток" ще има. И няма да е Русия - Турция, а (пак примерно) Севастопол - Варна - Централна и Южна Европа.
Няма да аргументирам тезата си в детайли. Просто ще посъветвам читателя да погледне геополитическите карти. На Черноморския басейн в частност и на средиземноморската част от Стария континент като цяло. Пък и да си припомни от историята какво се е случвало около Кримския полуостров от англо-руската война от 1856 г . през германо-съветската през 1941 - 1945 г., та до наши дни...
Следователно, трето, недавнашното решение на правителството за изграждане на газов хъб край Варна е смислено, колкото и на някои да им звучи смешновато. И да ме прости Р. Овчаров, ама хич не е прав, че нямало да има с какво да се пълни.
Не само ще има с какво, ами и сърби, словенци, австрийци, унгарци и италианци, да не кажа и целокупният юг на Европа ще бдят за постоянното наличие на газ в него.
Вървя по-нататък в оптимизма си. Четвърто, ако е вярно, че България и принадлежащата й акватория от Черно море лежат върху големи количества от нефт и газ, не е ли точно сега моментът да ги проучим и отпушим?
Добре, половин век руснаците не са ни давали да го сторим, за да ни държат в енергийна зависимост. Ами ето, днес “пустите московци” сами ни казват - газ само за Турция, за вас - йок. Значи ни развързват ръцете да си търсим наш.
Край на робското съобразяване с интересите им! Да живее енергийно свободна България!
Има и пето - ние да направим Русия енергийно зависима от нас.
В сегашното си финансово дередже (търговски санкции, спад на цените на петрола, криза на рублата и т.н.), което ще продължи поне още няколко години, както и предвид технологичната блокада, която им организираха западняците, руснаците ще продължат безмилостно да изпомпват единствените си реални източници на валутни приходи (извън скъпоценните метали) - нефта и газа.
Към Китай - добре. Към Турция - временно също. Но към Европа? В “горната” й част “Северен поток” ще започне да се задъхва. А в “долната”? Ами през България, откъде другаде!
Да направя кратка рекапитулация на тезата си “всяко зло - за добро”.
България има възможност да предоговори безумно надутите стойности на газопровода “Южен поток”.
България има възможност да предоговори и условията за изграждането му и да стане не само газопреносен, както е сега, но и газоразпределителен център за Централна и Южна Европа.
България получи свободата да търси и собствени находища на нефт и природен газ на територията и в акваторията си.
България получи и шанса от държава на андрешковци и геновеви да се превърне в съществен фактор за енергийното бъдеще на Европа.
Въобще - да благодарим на Путин за “анкарската” му декларация и да си пожелаем “Нова година - нов късмет”!
Е, дай, Боже, и мъдри управници, които да го реализират....