- Г-н Алгафари, защо един политически пиар написа роман за любовта?
- Защото не ми идва отвътре другото да го опиша. Интересно ми е било, но заниманията ми с политически пиар по-скоро за мен са били вид хоби.
Книгата ми е за много севди, не за една любов. И не само - има уникални неща за българското, за традициите и обичаите. Най-важното за мен обаче са видовете любов, които има вътре. Тотално различни и всичките по един или друг начин наказани от Господа. Като казвам Господ - това са неговите заповеди, морала, на който са ни учили, ценностната система, тоест обществото.
- Винаги ли обществото наказва любовта?
- Със сигурност. Или поне я потиска.
- Вие били ли сте наказван?
- Много пъти. Например, ако заобичам жена, различна от тази, за която съм венчан, и поискам да имам дете от нея, обществото няма да го приеме. Ще го нарече копеле. Ако заобичам хомосексуално, обществото със сигурност няма да го приеме. Ако заобичам жената на ближния си - също.
- Нали все пак трябва да има някакви норми, граници, които да ни позволяват да живеем заедно като общности? И колата или къщата на ближния си ако харесам, и тях ли според вас мога да имам? Ненапразно това са си инкриминирани деяния.
- Теологично тези заповеди, в които сме възпитавани, са неверни. И се опитвам да го обясня в една част от книгата. Най-страшната е "Не убивай!", хората я приемаме, но вижте логиката - почти всички религии казват, че този, който решава съдбините ни, е Господ, той казва кога ще живеем и кога ще умрем. И ако взема нож и убия някого, значи Господ е поискал в този момент да е сетният му дъх. Ако не го извърши чрез мен, значи в същия миг трябва на този човек да му падне таванът, да го блъсне трамвай, да стане земетресение - да удари сетният му час. Та аз се явявам инструмент божи и църквата не бива да ме съди. Пълен абсурд, нали? Другата възможност остава, че не господ избира кога да е сетният ти дъх, а аз - убиецът. Но тогава съм по-силен от Господ. Което също е теологично невярно.
Същата бъркотия има и в "Не кради!". Кражба ли е когато взема осела от твоя двор - нали е божия твар, не е ничия и дали ще пасе при теб, или ще работи при мен, разлика няма. А когато Адам и Ева Господ ги изпраща на земята, със сигурност не им е казал да я разпарчетосат на парцели, имоти, нотариални актове не е издал. Със сигурност златото и диамантите не са произведени от нас, а създадени от бог. Та какво е кражбата?
И стигаме до най-щекотливата заповед - "Не прелюбодействай!".
Когато създава Адам и Ева, Господ не ги е венчал, а знае много добре, че за да продължат рода, трябва да се сношат. Когато, макар и божествено, господ се сношава с Дева Мария, със сигурност не се е венчал за нея, тя в този момент е била в брак с Йосиф. Излиза, че имаме тежък вариант на прелюбодействие. А след сътворението, когато вече имаме Адам и Ева, а те двама синове - Авел и Каин, който убил брат си, на Вселената са останали само трима човека. Как Каин има 6 деца, като единствената жена на земята е Ева. Дали се е венчал за майка си...
Заповядано е да не се изобразява нищо, що е на небето и на земята. Влизайки в който и да е наш православен храм, виждаш цялата заповед нарушена от самата църква.
Заклеймяването на хомосексуалните и транссексуалните - също. Нали когато Бог е вдъхннал живот на Адам, му е дал частица от себе си, а после и на Ева.
Бог е и мъж, и жена,
и Той, и Тя
Значи не трябва да сочим с пръст тези, които носят женски дух в мъжко тяло или обратното. Всеки един от нас е божествен, всеки е божество.
Та се опитвам с цялата книга, чрез описаните изконни български обичаи да покажа, че начинът, по който са ни възпитавали, по който обществото е насъсквано срещу такива севди, които са описани вътре, ни докараха до това отдалечаване от духовното.
- Излиза обаче, че използвайки несъвършенствата на различните библейски преписи, поставяте под съмнения хилядолетните човешки ценности, историята ни дори.
- Не казвам, че трябва да се избиваме и да се краде, а че едно са чисто човешките отношения, друго е теологичната рамка. Въпросът е за начина, по който можеш да обичаш, и свободата да го правиш. Обичаш децата си, ближния си. Влюбването е искрица, която пламва и изчезва, остава обичта в различните проявления. Но когато се влюбиш в някой друг през живота си, това трябва ли да бъде наказвано? Да бъдеш пращан на клада, заклеймен, че обичаш по различен начин от това, което то е решило, че е правилно. А то го е решило, защото са му го наблъскали с тези заповеди.
Но далеч не е само теологичен спорът ми. Разказвам за изключително интересни за мен неща,
с които искам децата
ми да се гордеят, че
са българи, а не само
с клишетата
от учебниците
Едно от тях например са така наречените калушари или русалии - чети от женени мъже, праведни, добре положени в обществото. Тези чети излизали от Коледа до Богоявление и ходели по къщите да лекуват с танци. Болният бил изнасян в черга, те са се въртели в кръг около него в танц, докато някой от калушарите не изпадне в несвяст - тогава върху него се е прехвърлила болестта, а от там е отишла в тоягата му. Много по-интересно ми е това от дервишите, които се свързват само с Бога в името на себе си. А русалиите се свързват по някакъв начин с техния бог - Калуша (същество, което никой не може да обясни и със сигурност е от преди христианството), но за да лекуват. Лекували са и физически, и психически.
- Навсякъде в България ли го е имало?
- В почти цяла Северозападна България и Сърбия е било масово.
- Наблюдавали ли сте такъв автентичен обичай в наши дни?
- Има дори едно село Харлец близо до Козлодуй, чийто кмет е ватъф (главатар) на такава чета. Вярно е, че вече по-скоро се прави като актьорско превъплъщение, но е изключително интересно. Ватъфът е бил нещо като знахар, билкар, лекар, имал е много знания.
Другото, описано в книгата и изключително интересно според мен, е мъдростта на народа, свързана с обичаите около Спасовден.
Защо се казва "Те
ти, булка, Спасовден"
знаят много малко хора. Българите са знаели, че не винаги жената е причина едно семейство дълго време да няма дете, затова на Спасовден се е практикувало тя да отиде с мъж, който не е родственик, под един росен храст в полунощ и да си покажат "срамотиите" на Богородица. И същата вечер като се прибере жената, мъжът трябва да я познае - тогава със сигурност детето ще е негово. Измислили са го хората. Подобно нещо се е правело около Еньовден.
Нещо, което светът открива през последните години, а мъдрият ни народ знае от векове, е и паметта на водата. Между другото, много малко знаят и че това не е открито от японеца Масуро Емото, а в основата е една българска професорка, изключителен учен в Япония, която първа заснела кристалните на водата при различните им състояния. Българите са боравили с това отдавна - мълчаната вода, живата вода, водата от 9-те кладенеца, пречистването през водата. И то далеч преди да се появи християнството.
Описвам и как хората са се пазили от чумата, отново преплетено през любовните истории. Още - нестинарите, за които съвременният българин знае като за някакви циркови артисти. Това е невероятна философия! И те са били гонени от църквата навремето.
Описал съм в тази първа част и нещо, което на много хора знам, че няма да им допадне - за еничарите. Всички сме учили
какво са правили
еничарите
по нашите земи, но когато човек попрочете, ще види, че те са гвардията, която е пазела султана и със заплахата от смъртно наказание им е било забранено изобщо да напускат Цариград.
Освен това един еничарин получавал заплата от един башизлук на 10 дена - жълтица, която се равнява на около 1600 ахчета. А с тях можеш да си купиш вол, т.е. погледнато сега, на всеки 10 дена да мога да си купя по един мерцедес. И от цялата Османска империя са искали да уредят децата си там, за да получават такива пари, обед, закуска и вечеря, пенсия. Няма напуснал еничар освен при смърт, малко преди разформироването им чакащите да бъдат приети в корпуса били над 3000. Делили са се на 3 кръга. Най-долната каста, военните, са се обучавали 6 години, те са спасявали Цариград от пожари. По-висшата каста са обучавани допълнително още 3 г. да бъдат занаятчии - нещо като днешните ни техникуми. А най-образованите са били изпращани за посланици, валии и др. постове, а не да вземат невръстни деца от гръдта на майка им.
- Тезата ви наистина скандализира, все някакви свидетелства не може да е нямало за описаните издевателства по българските земи.
- Един от руските императори изпраща монах с мисия да установи има ли такива случаи и в доклада му пише, че не се е натъкнал на нито един, свързан с еничари.
- Зачерквате и църковните канони, и познатата ни българска история. Какво целите?
- Не ги зачерквам. Давам и друга гледна точка, върхо която хората могат да помислят. То е вплетено в сюжета - историята на един зограф, който цял живот е правил чудотворни икони. Хора, които се занимават с изкуство и иконопис, ще видят, че описват автентично начините, по които са се извличали боите тогава. Та когато той е на смъртния си одър, болен от чума, при него идва един монах, който се опитва да му помогне. Между тях вървят тези теологични спорове. Той разказва на монаха историята на живота си - влюбва се в съседката си, изключително красиво момиче, успоредно с това в него пък е влюбено друго момиче от съседните дворове. Настава голямо объркване от това, че постоянно трябва да се крие. Докато върви тази история, скопеният монах се влюбва в жената на попа на селото. Има я скритата любов, отмъстителната любов, отравяне от любов, всички видове севди, преплетени една в друга. Повечето са трагични.
- Цялата ви книга е пълна с архаизми, защо?
- По-хубаво ли е да излизат нашите водещи по телевизията и да ни говорят за "уикенда". Обиколил съм много библиотеки, в интернет, стига да знаеш какво и как да търсиш, също има много неща. Има и специалисти, които съм търсил.
Тъща ми етнограф,
с нея съм се съветвал за всичко. Опитал съм се да използвам само български, славянски думи и навлезли в езика ни турцизми.
- Защо един сириец пише толкова българска книга?
- Имам сирийско гражданство, но от общо 49 г. съм живял само 6 в Сирия. Останалите съм живял в България, роден съм тук. Защо да съм сириец?
- Зарязахте ли окончателно политиката?
- Никога не съм бил в политиката, а "експертно обслужване" - според един вече главозамаял се неин представител. Ръководството на БСП ме заряза, в момента нямат нужда от знанията и опита ми. Но политик никога не съм имал намерения да ставам.