С Румен Гечев, депутат от БСП и заместник-председател на икономическата комисия в парламента, разговаря София Терзийска
- Г-н Гечев, гласувахте актуализацията на бюджета на здравната каса с 225 млн. лв. в комисии, но след като няма решение да актуализирате държавния бюджет, какво ще се случи?
- В парламента се случва онова, което става със 121 гласа кворум или когато е открито заседанието - с мнозинство. Т.е. промяната може да стане, ако ГЕРБ дойдат на работа и осигурят кворума на парламента. Знаете, че "Атака" заявиха, че няма да влязат в парламента, освен ако не си променят решението. При това положение не можем да започнем заседание без участието на ГЕРБ.
Което означава, че цялата политическа отговорност за неприетите закони и актуализацията на бюджета остава за ГЕРБ Това не е тяхно право, а задължение на всички нас, депутатите, да ходим на работа, както всеки българин ходи на работа всеки ден.
- Проблемът с недостига на пари за болниците тогава ще остане.
- Нищо страшно няма за болниците до октомври. Нека припомня, че когато започнахме да управляваме с партньорите от ДПС, здравната каса при г-н Дянков бе осигурена до октомври. Наложи се да актуализираме бюджета за 2013 г. по няколко причини, в т.ч. заради здравната каса. По моя информация и след консултации касата извършва всички разплащания. В момента ние обсъждаме средствата на здравната каса при евентуален дефицит към октомври-ноември.
- Но ако тогава още няма правителство, какво ще се случи?
- Тогава да му мисли новото правителство.
- Това не е особено честно.
- Не е честно. Но ние декларирахме, че искаме и сме готови да актуализираме бюджета на касата с 225 млн. лв., но не можем да гласуваме вместо ГЕРБ. Ние сме тук, готови сме да натиснем бутона.
- А те ще го натиснат срещу по-висока сума - близо 330 млн. лв.
- Те искат повече по политическа причина, не икономическа. Те искат 3,5 млрд. лв. нов дълг, което противоречи на здравия разум. Като погледнете бюджета, за първите 6 месеца има 1,5% неизпълнение на НАП, което е съвсем нормално.
При положение че летвата за правителството беше много висока като завишение на приходите спрямо предходната година. Към момента НАП има 300 млн. лв. повече приходи спрямо миналата година. Единствено при митниците има неизпълнение, но то е по обективни причини - дефлация, а тогава приходите от ДДС намаляват.
Имаше и дълъг ремонт на рафинерията на "Лукойл", която формира 40% от приходите от преки и косвени данъци. Не го казвам като извинение. Очевидно и ръководството на митниците не си върши работата, за което носи отговорност правителството и министърът на финансите. Не успяхме да намерим точните хора. Но при добра организация неизпълнението може да се компенсира през втората половина на годината. Става дума за изоставане 200-300 млн. лв.
- От ГЕРБ заявиха, че няма съгласие по проекта на закон за КТБ. Те като че ли не подкрепят вашите идеи.
- Напротив, имаме съгласие. Колегите от ГЕРБ имат този изумителен навик да дезинформират за постигнати договорености. Аз лично бях на срещата при президента. Там обсъдихме вариантите за решаване на казуса в КТБ - за прехвърляне на добрите активи в "Креди Агрикол България" и одържавяването , разпродажба на активи от НАП, а не от синдици и съда. Там беше постигнато съгласие.
- Т.е. макар че нямаше официално обявена обща позиция, вие се бяхте договорили?
- Съветът при президента не приема в най-големи детайли. Но схемата беше разисквана. Тогава от ГЕРБ казаха, че ако БСП е съгласна, защото ДПС демонстрира, че подкрепя законопроекта, и те ще го подкрепят. Те никога не са били против. Даже първоначално ние от БСП бяхме против, защото не бяхме съгласни 2 млрд. лв. за покриването на депозити над 100 000 евро да дойдат от българските данъкоплатци. Искахме и настоявахме и на другия ден постигнахме съгласие с ГЕРБ на експертно равнище
парите да се осигурят от самата КТБ.
Това е по-доброто решение за всички - и за банката, и за обществото. Какво не са съгласни сега, не знам, нека да обяснят. По принцип не са съгласни, за да бойкотират парламента. Това е ясно за всички. Ако им дадеш 5 млрд., те искат 10. Ако дадеш 20, те искат 30.
- Има ли вероятност въпросът с приемането на закона за преструктуриране на КТБ да остане висящ?
- Абсолютно да. Като няма парламент, не може да стане нищо.
- Но това ще засегне най-вече възстановяване на големите депозити?
- Това, което ни притеснява, е българската икономика. В КТБ има депозити и сметки на фирми, в които работят 80 000 души и те не са виновни. И ние сме намерили формула със собствени ресурси на банката да решим въпроса. И е цинизъм която и да е партия да жертва 80 000 души и 1,5 млрд. лв. приходи в бюджета от тези фирми. Ако те фалират, за 3 г. в бюджета няма да влязат 4,5 млрд. лв. За 5 г. - 7,5 млрд. лв. Това е голяма безотговорност. При положение, че имаме решение, което не ангажира данъкоплатците, това е престъпление.
- Но не е ли било ангажимент на ръководителите на тези фирми да не държат всички пари в една банка?
- Винаги всеки трябва да е внимателен. Изумително е, че има фирми, на които всички сметки са им в една банка. Не мога да кажа име, но знам за една такава частна фирма. Добре, че министърът на финансите Чобанов - да го похваля, накара държавни фирми, които имаха по 100% сметки и депозити в КТБ, да ги свалят до 25%. Сега 130 млн. лв. на фирми на Министерството на икономиката и енергетиката са блокирани там. А ако бяха повече - щеше да е катастрофа.
- И да успокоим хората с по-малки депозити, под 100 хил. евро. Пари за тях ще има, но няма да са от дълг, а от фискалния резерв, така ли?
- В гаранционния фонд има около 2,1 млрд. лв. Нужни са още 1,6-1,7 млрд. лв. за покриване на всички защитени депозити. Някои питат какво става, ако има друга банка с проблеми след това. И тук и в другите европейски страни законодателството е такова, че ако средствата в гаранционния фонд са недостатъчни, държавата е длъжна да осигури целия размер през бюджета.
- Можеше ли да се задейства другата опция - да се изиска от банките да направят по-рано вноската си във фонда за догодина?
- Може, имам го предвид, но в тази ситуация няма как да стане.
- Би ли натоварило кредитополучателите?
- При всички случаи. 0,5% в момента отиват за гаранционния фонд от депозитната база. Процентът може да се повиши и да се изиска за следващата година да се внесат отсега. Но този въпрос го решава централната банка. Все пак вноската не може да се вдигне на 3%. Защото повишението веднага се прехвърля върху кредитополучателите.
- Ако проектът се приеме, и хората с големите депозити трябва да минат през данъчна ревизия, в случай че не могат да докажат произхода на средствата си, какво се случва?
- Не им се връщат парите. Това е и по сега действащия закон, но изрично сме го записали и в сегашния проект. Никой няма да получи стотинка, преди НАП да издаде документ, че лицето си е платило данъците и е доказало откъде има тези пари. Мисля, че така е справедливо.