С бившия банкер Красимир Ангарски разговаря София Терзийска
- Г-н Ангарски, вече стана ясно, че Българската банка за развитие и Фондът за гарантиране на влоговете ще влязат в КТБ. По-рано през деня вчера вие обявихте, че това е един от най-лесните варианти за справяне с кризата?
- Да, продължавам да твърдя, че е едно от най-добрите решения. Това означава, че банката става държавна. Тогава доверието ще се възстанови и хората, които са искали да си теглят парите, ще спрат.
- Но операциите ще бъдат възстановени на 21 юли.
- Този срок е твърде дълъг. Нека експертите направят процедурите по увеличение на капитала, но да отворят банката по-бързо. Фирмите и хората ще са в доста голямо затруднение, защото няма да могат да си ползват пенсиите, заплатите, парите по сметките за разплащания.
Добре е да се помисли някои от операциите на банката да се пуснат по-рано. Онези, които се отнасят до пенсии, заплати например.
- При положение че държавата влиза в двете банки, дали ще продължат преговори с акционерите - оманците и руснаците от ВТБ?
- Разговори с досегашните акционери трябва да има, за да се види и тяхното намерение.
- Всички сценарии - с помощ от по-малките акционери, с влизането на държавата, не можеше ли да се разиграят предварително - преди да се стигне до ликвидната криза в КТБ?
- Можеше, но всички институции го проспаха. Трябваше всичко да е договорено преди това, да се викнат акционерите и веднага да се намери решение.
- Може би е имало някакви интереси, заради които се допусна такава развръзка?
- Без интереси на различни бизнес кръгове банката нямаше да стигне до това положение. Тя беше атакувана - и отвътре, и отвън.
- Какво показва вашият анализ на ситуацията, довела до ликвидната криза и поставяне на банката под специален надзор?
- Стигна се дотук, защото един политически и бизнес скандал, вместо да се води в съда или между страните, се разви на фона на една банка и в медиите.
Още повече допринесе безучастието на отговорните органи за случилото се. Като почнете от акционерите на банката, мениджмънта , мине се през правосъдната система, която не каза предварително къде и защо отива, през БНБ, които реагираха впоследствие и не си влязоха по-рано в правомощията, през КФН и се стигне до медиите. Всички те имат принос за ситуацията.
- Т.е. и БНБ е могла да реагира по-адекватно?
- Не реагира добре. Казваха - ще изчакаме, ще видим. Трябваше да направят незабавно проверка на сигналите за източване на КТБ - дали има нещо вярно. И ако е клевета, да дадат под съд медията, ако е излъгала. Ако пък написаното е било вярно, виновникът да се стигне дотам е трябвало да се отстрани. Но със сигурност веднага трябваше да се вземат мерки.
- Опашките пред клоновете на КТБ в петък показаха, че споменът за банковата криза 1996-1997 г. е още болезнен у хората. Затова вероятно се паникьосаха от слухове.
- Паниката дойде, защото хората не знаят колко голяма е разликата сега със ситуацията през 1996-1997 г. Тогава в БНБ имаше само 300 млн. долара резерв и взехме общо около 500 млн. долара от продажбата на "Солвей Соди" и от Световната банка, за да вържем курса. Но инфлацията изяде всичко.
Сега има валутен борд, валутните резерви на БНБ са 27 млрд. лв., фискалният резерв е 6 млрд. лв. 2,1 млрд. лв. е фондът за покриване на депозитите. Сега няма основание за притеснение.
Банковият сектор няма да бъде засегнат. И хората ще се успокоят, когато разберат кой застава зад банката и какви стъпки ще се предприемат. Задача номер 1 сега е да се върне доверието към банката.
- Говори се, че не само хората, а и държавата в последните дни е изтеглила доста пари от сметки в КТБ. Това не е ли много лош сигнал?
- Лош сигнал е, разбира се. Това не е трябвало да се случва, ако е станало. Трябвало е да се прави постепенно. Така допълнително е отслабена банката.
Навремето, когато бях главен изпълнителен директор на ДЗИ банк по времето на убийството на Емил Кюлев, имаше подобна критична ситуация. Но излязох и казах на хората, че това е един от акционерите и банката продължава да си действа.
Три дни имаше опашки пред клоновете, но получих подкрепа от президента и премиера. Призовахме хората да не си теглят парите. Около 30% от привлечените средства все пак бяха изтеглени, но след това бързо този процес бе преустановен. Наследниците на Кюлев продадоха банката и тя си съществува и до ден днешен (след сливането с Пощенска - б.р.).
И медиите сега имат вина - навремето говорех непрекънато с всички главни редактори, казвах дали една информация е вярна, или не. Сега се тиражират данни, без официално да се пита институцията, която е засегната. Медиите бързаха и се надпреварваха за сензационни новини, което не е коректно.
- Имате ли информация колко средства са изтеглени от КТБ в последните дни?
- Не, но може да се направи изчисление на база анализ на баланса на банката, който е публично достъпен. Според него банката има около 30% ликвидност. Щом казват, че тази ликвидност е свършила, значи тези 30% са около 1-1,2 млрд. лв. Т.е. ориентировъчно сума около тази е била изтеглена.
Ако са изтеглени около 1 млрд. лв. преждевременно, това също означава, че
спестителите са загубили около 50-60 млн. лв. от лихви.
Но е важно да се уточни. Няма друга банка, която да издържи на такъв натиск, включително и медиен, и на теглене на такива огромни средства за кратък период. Освен това все още няма информация колко са лошите кредити. Колкото и да са, банката има 700 млн. лв. капитал, с който да се покрият, а може да се наложи увеличението му. Пък и да има лоши кредити, нали срещу тях има обезпечения, от които все нещо ще се събере. Заделяни са и провизии.
- Чуват се слухове, че има връзка между събитията с КТБ, заявения интерес от руската ВТБ и назначаването на Симеон Дянков в надзора на руската банка. Вие виждате ли такава връзка?
- ВТБ бяха акционери в КТБ, преди Дянков да влезе в надзора. Ако са имали желание досега, са можели да действат. Нормална практика е да се сменят акционери и да имат различно влияние.