Да изпратим депутатското кюфте в историята

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/4093213 Да изпратим депутатското кюфте в историята Да изпратим депутатското кюфте в историята www.24chasa.bg

ВСЕНАРОДНО вълнение настана около депутатското кюфте - опасно било, защото не го приготвяли при добра хигиена, паднали митовете за него, таен агент подал сигнала за нарушенията във фирмата, която приготвяла храната за парламента... Казано накратко - голям шум се вдигна за сакралното депутатско кюфте.
Защо е сакрално ли? Ами защото вече четвърт век то олицетворява живота на избраните от народа депутати - един вид за тях кюфтета не само винаги трябва да има, но и да са от месо! Защото народът отдавна е свикнал да яде и такива без месо, или поне не с много месо.

Как се роди митът за депутатското кюфте? Със сигурност рождената му дата е през Лукановата зима - онази зима по време на правителството на Андрей Луканов, в която няколко големи града бяха наказани с тотална липса на хранителни стоки по магазините. Складовете в държавата пращяха от храни, а в София, Пловдив - купони за олио, захар, дори кренвирши (по 300 грама на човек за месец). За месо и колбаси (когато ги имаше) се чакаше по два-три часа, опашките надминаваха онези пред показните магазини за банани. Целта на тази идиотска операция беше гражданите да бъдат наказани - да видят те, че тая демокрация, с която са се захванали, до нищо хубаво няма да ги доведе. Затова на първо време - глад. До бой, слава богу, не се стигна.

И на фона на тази мила родна картинка за депутатите в парламента имаше храна. Както си е нормално навсякъде по света, но на ненормалните неща в държавата тяхното имане изглеждаше като прекомерно изобилие и лукс. Мнозина дори опитваха всевъзможни начини да влязат в парламента - хем да свършат някоя важна работа, хем после да си напазаруват храна за вкъщи - каквото там дали от рога на изобилието. Така постепенно въпросните депутатски кюфтета получиха и допълнителни "подправки" - евтини били, по-големи били, от истинска кайма... Легендата за депутатското кюфте оживя и сама тръгна да расте.

За да придобият представа днешните презадоволени съвременници за онова историческо време, ще им дам един пример. Няколко години след въпросната гладна Луканова зима един колега обядваше всеки божи ден с тройка кебапчета. И пак всеки ден обясняваше - такъв глад брал в онази първа "демократична" зима, че още му държало, затова години след това наваксваше с тройка кебапчета. И яростно атакуваше след това депутатските кюфтета - тези, които се превърнаха на шега, на истина в еманация на българския парламент. Защото логиката вървеше така: щом кюфтетата им са по-особени, какво да говорим за всичко останало от битието на депутатите. Когато кюфтетата ти са от екстра качество, значи и животът ти е такъв. Гарантирано. Поне по схемата на тази, както се видя, работеща митология.

Проблемът е, че тази история с депутатските кюфтета се проточи прекалено дълго - вече четвърт век. На първо четене, почти на шега вече си казваме, че отдавна не е модерно да се ядят кюфтета. Или поне не всеки ден. Дори и когато са от месо, пак не са чак толкова полезни, твърдят докторите.

Извън тази елементарна битова история обаче трябва да си дадем сметка, че няма как да стигнем особени висоти, ако все така продължаваме да сме заболи вилицата си на депутатските кюфтета. 25 години все това - че то накрая холестеролът на народа съвсем ще счупи граничните стойности. От гледане, не от ядене. За холестерола на депутатите историята мълчи.

На второ четене обаче ще трябва да си признаем, че с митологията за въпросните кюфтета далеч няма да стигнем. Защото тази митология може и върши перфектна работа на всякакви популисти, но от това животът на обикновения гражданин няма как да се подобри.

И защото той, обикновеният гражданин, по конституция е зависим от своите депутати. Вярно, сам си ги избира, но след това качеството на живота му зависи правопропорционално от онова, което правят депутатите.
В крайна сметка важното и същественото за гражданина е какви закони приемат депутатите, за чии интереси (на обществото или частни, групови и т.н.) работят. А не какви кюфтета ядат. В какви коли се возят. И какви костюми разхождат. Това, както се казва, е без значение. Все ще можем да изхраним, да облечем и да извозим един парламент.

За 25 години парламентарна практика би трябвало поне това да сме разбрали - не кюфтетата са важни, а произведеното от парламента. Ако оттам излизат закони и решения с европейско качество, животът в България ще е по-добър от днешния. Без значение колко и какви кюфтета са имали вчера на обяд депутатите.
Ако обаче същите тези закони просто са поредното обещание за светло бъдеще, пък всичко си върви както досега в държавата, нищо добро не може да ни чака. Както впрочем нищо добро не може да очакваме от хора, които един друг се наричат "помияри" от парламентарната трибуна. Без значение дали са вегетарианци, или хапват по тройка кебапчета всеки ден. Но хайде стига с тези кюфтета и кебапчета, да ги изпращаме в историята, за да има време и място за по-смислени неща от редовното храносмилане.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Лично мнение

Коментар на седмицата №2: А мъжът от екипа на Кобрата не беше ли унизен от Джени Суши

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал над 112 хил. прочитания. Защо репортерката с нищо не показа, че целувката на Кубрат ѝ е неприятна, а дори му благодари АТЛЕТИЧЕСКАТА комисия на щата Калифорния, която се намира в Лос Анджелис, отне до 23 септември лиценза на боксьора Кубрат Пулев

Стратегия за отнемане на деца няма и няма да има

Във всяка предизборна кампания се намират хора, които използват злоупотребата със страх, за да черпят политически дивиденти Стратегия за отнемане на деца няма и няма да има. Няма конспирации, няма понятие “ювенална юстиция”, няма държавна търговия с органи. Стратегията не е разработена с чуждо финансиране и прочее.

А мъжът от екипа на Кобрата не беше ли унизен от Джени Суши

Защо репортерката с нищо не показа, че целувката на Кубрат ѝ е неприятна, а дори му благодари АТЛЕТИЧЕСКАТА комисия на щата Калифорния, която се намира в Лос Анджелис, отне до 23 септември лиценза на боксьора Кубрат Пулев заради целувката с репортерката Дженифър Равало, по-известна като Джени Суши.

Коментар на седмицата №3: Как попаднах в „Апартаментгейт“

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №3 и е събрал около 75 000 прочитания. Моят кум, за жалост, вече не е между живите и аз много се гордея с него, светла му памет! Нe чета жълти сайтове. Още по-малко такива, които се облизват, като чуят, че някой се е разболял от рак.

Как попаднах в „Апартаментгейт“

Моят кум, за жалост, вече не е между живите и аз много се гордея с него, светла му памет Не чета жълти сайтове. Още по-малко такива, които се облизват като чуят, че някой се е разболял от рак. Съпругът ми обаче ми препрати някакъв линк, в който моя милост е главен герой и в който се твърди, че съм си била взела двойно по-голям апартамент от

Светият синод: Защитата на детските права не означава омаловажаване на семейството

В проекта за национална стратегия за детето липсват мерки за превенция на киберзависимост и информационна безопасност* СВЕТИЯТ синод подкрепя инициативата на Министерския съвет на България чрез усилията на експертите от Държавната агенция за закрила на детето да се разработи, предложи за обществено обсъждане и приеме от държавните институции

Последно от лого

Новини

Последно от лого

Последно от

Последно от

Още от Лично мнение

Коментар на седмицата №2 Аз, циганинът, чужд на вас и... на себе си

Публикуваме отново най-четените коментари и анализи на изминаващата седмица. Този е №2 и е събрал над 78 хил. прочитания. Ще дойде и този ден, в който няма да гледаме само етикета, но ще четем и дребните букви на съдържанието ЧУЖДОСТТА няма почивен ден - тя е неуморима. Броди от ранни зори до късни нощи, също като нас, хората.

Аз, циганинът, чужд на вас и... на себе си

Ще дойде и този ден, в който няма да гледаме само етикета, но ще четем и дребните букви на съдържанието ЧУЖДОСТТА няма почивен ден - тя е неуморима. Броди от ранни зори до късни нощи, също като нас, хората. Не спирам да мисля за това как Бог ни е сътворил по свой образ и подобие, а ние сме си толкова чужди един на друг.

Антиваксърите ходят по плоската Земя и ги е страх да не паднат от ръба

“Преди 1500 години всеки е знаел, че Земята е центърът на Вселената. Преди 500 години всеки е знаел, че Земята е плоска. А преди 15 минути ти мислеше, че хората сме сами на тази планета. Представи си какво ще знаеш утре.” Репликата е произнесена от агент Кей (Томи Лий Джоунс) към неговото протеже Джей (Уил Смит) в хитовия филм от 1997 г.

Последно от

Последно от

Най-важното

Избрано от Google

Следвайте във Viber