Познавачи на Кремъл смятат, че Путин имал две-три важни амбиции. Сред тях те нареждат връщането на руския контрол върху Украйна, тоталната ерозия на НАТО и желанието му да превърне Русия в незаобиколим противник на Запада.
Ясно е, че Русия търси реванш за загубата от студената война. Затова от години дрънка оръжия и анексията на Крим бе само част от амбициозния кремълски пъзел. Работата е там, че сигурността на Европа днес виси по хамлетовски между руския газ и независимостта на Украйна. “Северен поток 2” е просто допълнение към това сложно геополитическо и икономическо уравнение.
Защото стигне ли се до избор, (по определението на английския премиер Борис Джонсън), не е много ясно накъде ще се наклонят везните. И дали цивилизационният избор на демократична Европа няма да падне жертва заради студа и глада, които неизменно ще се настанят като неканен гост, ако Русия врътне кранчето с газ.
Затова Путин така смело притиска Запада с ултиматуми, дрънка оръжия, демонстрира нови бойни самолети. И тук на мушката му падат и България и Румъния (защото са в близката сфера до Украйна).
Случайно ли е искането НАТО да се върне към границите си от 1997 г., което автоматично изключва България и Румъния от пакта? Съвсем не. Това може да е изненада само за лаиците в политиката. Първо, защото Русия няма да преглътне членството на България в НАТО. За всичките тези 18 години сме били свидетели на всякакви опити за пропаганда от Москва за “лошото НАТО” и “добрите освободители”, на които българите са длъжни да бъдат признателни вовеки. Последната такава бе назидателната лекция на руския патриарх Кирил (а.к.а. гражданина Гундаев) пред българския президент Румен Радев насред София.
Та затова няма изненада в щенията на Русия и Путин. Той е хванал ъглошлайфа, за да определи новите зони на влияние. Както някога направиха Сталин, Чърчил и Рузвелт след Втората световна война на една ресторантска салфетка. Изненада ще бъде, ако България не успее да защити собствения си интерес и членството си в НАТО.