Лъчезар Богданов: Сега никой не смее да бута коалицията, но за да оцелее над 6 месеца - промените да не са радикални и да стават бързо

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10465555 Лъчезар Богданов: Сега никой не смее да бута коалицията, но за да оцелее над 6 месеца - промените да не са радикални и да стават бързо Лъчезар Богданов: Сега никой не смее да бута коалицията, но за да оцелее над 6 месеца - промените да не са радикални и да стават бързо www.24chasa.bg
Лъчезар Богданов
Лъчезар Богданов

Засега консенсусът е само какво да махнем - клинични пътеки, делегирани бюджети. Трудното ще дойде, като започнат да търсят работещи решения

Има много въпросителни около проектобюджета на служебния кабинет

За енергийните цени е важно не толкова регулация, а механизъм за помощ за по-бедните

- Постигнаха ли съгласие партньорите по всички важни теми, или поне по належащите, които да залегнат в коалиционното споразумение, г-н Богданов?

- Не знам дали са решили всичко - преговорите продължават, този път без публика. Ваожната среща беше за бюджета, който се гледа накрая. Може би се открехнаха параметрите, со които могат да си позволят да увеличават разходите. Опасението бе, че ако всички обещания трябва да се изпълнят, ще трябват много по-големи харчове и съответно висок дефицит в бюджета. Но сякаш не стана така.

Очаквано имаше замисъл за повишаване на осигурителните прагове - тема, която от години виси.

Трябва да има

формула,

отчитаща много фактори и икономическия цикъл - в добри времена на растеж, висока заетост и повишаващи се заплати да расте по-бързо, в лоши – не толкова или да се замразява. Пак като че ли има първоначално договаряне - да вдигнем, пък да мислим за методика.

- Тревожно ли е, че се предвиди още отсега актуализация на бюджета за догодина през юни. А на този фон се появи проектобюджет и на служебното правителство?

- Обещание за актуализация е начин да се намали напрежението заради нуждата в бързи срокове да се постигне съгласие по всички параметри на политиката. Един вид - дори да не успеем в следващите седмици да прецизираме някои нови програми или промени в разходи, да приемем сега бюджет, пък ще продължим преговорите и ще актуализираме след няколко месеца. Да тръгнем с някаква рамка, за да има все пак бюджет и сред това евентуално фини настройки. Разбира се, има и очевиден проблем - високата непредвидимост заради все още силното въздействие на пандемията, но и изключително високите цени на енергоносителите, които постепенно преливат в общо покачване на инфлацията. След 1997-а само веднъж - през 2007 г. - имаме ръст на приходите около 20%, сега до ноември дори е по-висок, но пък няма никаква предвидимост какъв ще е през 2022 г. Ако се заложи висока инфлация и оттам - голям ръст на приходите, това отпушва ограниченията върху разходите. Ако обаче раздуем разходи - заплати, пенсии, социални, а инфлацията се успокои, тогава

отиваме на висок

дефицит, защото

е нереалистично

да орежеш вече

даденото

На този фон служебният министър казва, че все пак ще изготви и внесе “базов бюджет”, пък после ако искат новите депутати да го преправят, или пък по-нататък направо актуализация. Само че няма базов сценарий - дори готова макрорамка няма, министърът каза, че ще прави нова (трета от октомври), защото икономическата картина се е променила много за месец. Оттам - как се прави прогноза за растеж, инвестиции, потребление, износ? Споменава бюджетен дефицит от 2,9% от БВП, но размерът на БВП още не се е очертал. Заедно с това и буквално преди дни преговарящите споменаха дефицит в граници 3,5%-4,5% от БВП - но изобщо без разчет за размера на разходите в левово изражение. Служебното правителство щяло да работи за бюджет без промяна в политиките - добре, но заради пандемията и енергийните цени много съществени разходи са уж еднократни и извънредни. В този смисъл, в този проект ще ги има ли програмите за компенсации на бизнеса в същия размер и при същите правила, или ще са някакви други, или пък отпадат? Ще има ли помощи през 2022 г. за бизнеса по същата формула и в същия обем средно на месец, или ще има нещо друго, или пък наистина това беше еднократно действие? Затова и не мога да коментирам нито какво предлага служебният финансов министър, нито различното в договореното досега от партиите в бъдещата коалиция.

- Може ли да настъпи промяна в коалиционната сговорчивост заради разпределянето на постовете, или очерталите се вече зони за напрежение?

- И това, разбира се, но и при конкретизацията на мерки за изпълнение на иначе консенсусни цели. Да вземем например поощряването на иновативни компании и сектори. Всички като че ли са съгласни това да става. Кризата обаче може да възникне дори и по тази тема, когато се заговори за парите и за това кой и как ще ги разпределя.

Едни ще кажат, че това отваря вратички за ваши фирми, други ще кажат, че са пренебрегнати българските, трети ще спорят за това кои сектори имат предимство и кои са изключени, и това ще създаде напрежение. Част от дебатите по Плана за възстановяване може да се повторят. Да, началото и там беше добро - ще дойдат едни пари, ще ги дадем за бизнеса, добре. Детайлите обаче направиха различието.

- Вие видяхте ли решения по отделните точки с постигнато съгласие. Детайлите са там, нали?

- Като че ли все още преобладават негативните послания, това е обединение около признаване на проблеми. Например всички са съгласни, че клиничните пътеки не са оптимален начин за финансиране на здравеопазването. И казват - да ги махнем. Добре, но това не е решението. Секторът не може да работи с консенсуса за махането им, докато не кажем с какво ще ги заменим. Ако помните, още Дянков през 2009 г. каза, че има много порочни практики в начина на финансиране в здравеопазването, започна анализ, обеща радикална промяна за повече ефективност. И някак се сблъска с реалността, с трудността да се намери работещо решение.

Същата е ситуацията в образованието – казват стига с тези делегирани бюджети и парите да следват ученика. С какво да ги заменим, пак не е ясно. Единствен министър Денков каза нещо по-конкретно, но то е какво той си представя, че трябва да се случи накрая, да има и компонент във финансирането, зависещ от добавената стойност, от

приноса на всяко

училище за

подобряване

на резултатите

на децата. Но какви ще са стъпките дотам, дали останалите ще го одобрят, дали ще работи.

- Ще скара ли коалицията енергетиката? В този сектор всяко решение е социално взривоопасно, става дума за много пари. Всъщност не само тези, а и почти всички теми, заредени с напрежение, бяха отместени за по-нататък.

- Всъщност обсъждания при преговорите успешно заместиха предизборните дебати. Това, което липсваше в изборната борба, го чухме за 5 дни. Затова бе важно всичко да се изговори, да се напишат стотици идеи, дори само за да се види кое би било източник на напрежение. Някъде има воля да се промени нещо. За енергетиката, да, тя е сектор, който носи напрежение.

Всички искат ядрени мощности, но едните искат “Белене”, другите - “Козлодуй”. Интересно е как ще се разреши този проблем. Защото това не е като социалната сфера - да си дадем и тук малко и там малко, и на едните, и на другите.

Можем да

имаме само едно

Иначе на мен ми се струва важно по-скоро да има решение за това как държавата ефективно да предоставя помощи за хората с по-ниски доходи.

- Защо намирате точно това решение за важно?

- Защото така ще се отпуши дебатът за регулираните цени и държавния контрол в енергетиката. Така ще може да отделим темата за пазара, за регулациите, за цените, за търговията с ток, газ и парно от социалните ефекти, защото хората ще бъдат защитени. Знаете, че сега, когато се заговори за него, веднага се започва - бедните няма да понесат нови цени, какво ще правим.

Във всеки момент, когато се започне да се мисли за някаква реформа в сектора се връщаме към този дебат, ако щете дори и когато се обсъжда ситуацията на столичната топлофикация.

Същото е и с водите. Веднага щом се заговори за инвестиции във водния сектор, се намира някой, който да каже “водата ще поскъпне с левче, и какво ще правим”. И така, хайде нищо да не правим и затова по прогнилите вече тръби водата изтича. Когато има механизъм за подкрепа, всяко правителство може да каже, да, имаме механизъм за подкрепа, той ще заработи, ако цените се увеличат.

Във всеки момент, когато се започне да се мисли за някаква реформа в сектора се връщаме към този дебат, ако щете дори и когато се обсъжда ситуацията на столичната топлофикация.
Същото е и с водите. Веднага щом се заговори за инвестиции във водния сектор, се намира някой, който да каже “водата ще поскъпне с левче, и какво ще правим”. И така, хайде нищо да не правим и затова по прогнилите вече тръби водата изтича. Когато има механизъм за подкрепа, всяко правителство може да каже, да, имаме механизъм за подкрепа, той ще заработи, ако цените се увеличат.

- В 135-те мерки, които ще бъдат записани, има ли по-малки, но не по-маловажни стъпки, които веднага трябва да бъдат направени?
- Електронното правителство. То обаче не е в предлагането на електронни услуги. Не е в това дали един документ вместо да го занесеш, можеш да го изпратиш по имейл. Това е подобрение, но малко. Трябва да направиш системите да си говорят помежду си, когато нещо е нужно на една администрация, тя да си го взема сама от другата, а не да те кара да го вадиш и изпращаш. Един регистър трябва да може да си дърпа информация от всеки друг регистър – за някои системи това е вече направено и мести милиони часове и левове, а отделно дава и сигурност на информацията.
Тогава всъщност се облекчават бизнесът и хората. Защо ти е контролен талон за книжката? Защо се прехвърля една кола и при нотариус, и в КАТ? Такива примери са стотици.
   - Чуха се критики, че се записват много пъти говорени неща, няма нищо ново, нищо изненадващо. Като че ли хората очакваха ПП да изненадва с нестандартни мерки, а това не се случи…
- Да, наистина много от нещата са познати. Бил съм на много работни срещи и форуми и при предишни власти, където уж всички казват - да, това трябва да се направи. И за индустриалните зони, за електронното правителство. Но всеки път се оказваше, че нещо се отлага, защото е трудно, сложно, нещо изобщо не се прави… Тестът в случая е да се случат нещата, и то бързо, а не дали има някакви новаторски идеи.
Затова ми хареса Кирил Петков, който на няколко пъти го каза - още по отношение на споровете около управлението на ББР - че някъде може да се наложи да се пипнат едно-две неща, които да променят много, вместо да се влиза в дълбоки анализи и писане на стратегии с години. Ако има такава енергия нещо бързо да се прави, важното е да се случи.

- Какво всъщност ще харчим през януари и февруари, докато се приеме новият бюджет за 2022 г. 1/12 от тазгодишния или толкова, колкото сме харчили съответния месец на тази година - т.е. през януари 2022 г. толкова, колкото сме харчили през януари 2021 г...

-. Според мен в Закона за публичните финанси ясно е записано – колкото е бил бюджетът за съответния месец на предходната година. Добре е, че това се случва в началото на годината, защото през януари и февруари няма някакви големи плащания извън регулярните социални разходи, заплатите в публичния сектор и текущата издръжка. Капиталовите разходи и големите разплащанията като правило стават през втората половина на годината и даже последните месеци. Така че не очаквам да има някакъв проблем.
Трябва обаче да знаем накъде вървим, да рестартираме растежа и
да започнем
да свиваме
бюджетния
дефицит
Не казвам да го правим изведнъж. Няма още от първата година да излезем на нула и на излишък. Но трябва да се очертае някаква тенденция към намаляването му заедно с възстановяването на икономиката и растежа.

- “Всеки понеделник теглим по едни 500 млн. лв. нов дълг”, каза бившият премиер Бойко Борисов. Защо го правим и това опасно ли е?

- Когато планираш бюджет с дефицит, това означава, че трябва да намериш отнякъде средства, за да го покриеш.
Това означава
емисия на дълг,
няма измъкване Миналата година беше същото - имаше една голяма емисия за 2,5 млрд. евро на международните пазари. Лимитът за тази година от 4,5 млрд. лв. бе предложен от ГЕРБ и от Кирил Ананиев и след това никой не го е пипал, не е имало дебат за промяна в летните дискусии. Сега разликата е, че не се прибягна до една голяма емисия от външните пазари, а към серия вътрешни емисии, по-малки по размер. Разбира се, и при вътрешните емисии нищо не пречи на някоя от големите международни банки да купи за централата или за инвеститори извън страната. Важният въпрос обаче е да се очертае траекторията на намаляващ дефицит и рестарт на икономическия растеж, и то висок, не да се влачим с 1-2% годишно. Но служебният министър на финансите изпусна идеята за лимит на новите емисии на държавен дълг от 10 до 12 милиарда (разликата между тези две числа сама по себе си не е малка). Само че падежиращият дълг догодина е 2,8 млрд. лева - значи остава възможност за увеличение на дълга от 7,2 до 9,2 милиарда, което пък е много повече от всички споменавани по-рано прогнози за дефицита. Изобщо анализаторите чакаме яснота.

- Възможно ли е след известно време всяка от партиите в коалицията да започне да се държи като патриотите и ВМРО с ГЕРБ? ГЕРБ пък, който обещава да бъде активна опозиция, може да започне да наддава с популистки искания. Това може ли да застраши ако не коалиционното споразумение, то поне бюджета?

- Има такива рискове. В краткосрочен план едва ли, защото позитивното отношение към ПП е толкова силно в момента, че едва ли някой ще посмее да извива ръце и да рискува да бута коалицията. Защото има риск съвсем да отпадне от играта.
       Но това управление, за да удържи повече от шест месеца, трябва да прави нещо, което хората очакват. И то не само бланкетно говорене. То, ако се отнася за корупцията например, решава въпроса да спечелиш изборите и толкова. Да, всеки ще одобри да посочиш злоупотреби или лоша ефективност – вредно е, недопустимо е и ние ще го спрем. Следващата стъпка обаче е да кажеш: Аз спрях лошите практики и ги замених с нещо, което дава резултати - с повече пари за хората, с помощ за бизнеса, даваща наистина ефект, качествено, бързо и евтино строителство на пътища, и т.н. По отношение на социалните ни плащания, за да постигнеш това, ти трябва бърз растеж. Ако цялата ни битка преди години беше да има работни места, тя свърши, вече има такива. Сега хората искат това да е добре платена работа. Това пък означава, че ти трябват такива работодатели, които могат да ги дават – а това са само компании, които разчитат на знание, на технологии, на големи инвестиции, на глобалните пазари. Ето това е трансформацията на икономиката, която ще доведе до висока производителност и оттам – развитие и просперитет.
Да не се залъгваме – след кризата и пропадането успяхме да се изправим, но това е просто възстановяване на предходното състояние. Дотук – добре, но 2022 г. трябва е годината на инвестиции и бърз растеж, да тръгнем нагоре, а не да се радваме, че сме преодолели пандемията.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Даниел Лорер: Три БГ компании могат да достигнат оценка по 1 млрд. долара до 3 г.

Даниел Лорер: Три БГ компании могат да достигнат оценка по 1 млрд. долара до 3 г.

Политологът Димитър Ганев от "Тренд"

Димитър Ганев: Свикнал на конфронтация, на Радев няма да му е лесно с приятелско правителство

Иван Стоянов, кмет на район "Източен" в Пловдив

Иван Стоянов: Искаме 120 000 лв., за да бутнем незаконни къщи в “Столипиново"

Вежди Рашидов

СНИМКА:
РУМЯНА ТОНЕВА

Вежди Рашидов: Съветниците на служебния министър на културата са от протестите

Иван Нейков: Намесен е бъг, има ерозия в пенсионната система

Иван Нейков: Намесен е бъг, има ерозия в пенсионната система

Негово Високопреосвещенство митрополит Антоний е роден на 17 януари 1978 г. в Стара Загора. Завършил е Богословския факултет на СУ “Св. Климент Охридски”. Избран е за Западно- и Средноевропейски митрополит от Светия синод на Българската православна църква на 27 октомври 2013 г.

Митрополит Антоний: В пандемията църквата остана на своя пост

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber