Пъргавият избирател - голямата електорална промяна през 2021

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10440811 Пъргавият избирател - голямата електорална промяна през 2021 Пъргавият избирател - голямата електорална промяна през 2021 www.24chasa.bg
Пъргавият избирател - голямата електорална промяна през 2021

Флуидният гласоподавател, който с лекота прескача електорални граници, измества твърдите партийни ядра

Той е млад, образован, живее в големите градове и гласува с желание да накаже “лошите”

Политически мигрант, който няма никакви колебания да обърне вота си към политическа формация аламинут, стига да е на пътя към победата. Флуид, пресичащ безвизово електорални граници, за да накаже противника и да настани на негово място нов свой избраник с надеждата, че е по-добър. До следващото разочарование.

Този е новият модел избирател, който родиха трите парламентарни избора през годината.

Видяхме го на два пъти - ако на 11 юли неговият вот качи на върха новородената “Има такъв народ” на Слави Трифонов, то на 14 ноември я детронира, за да издигне още по-новата “Продължаваме промяната” на двамата бивши служебни министри Кирил Петков и Асен Василев.

Поглед в екзитпола на “Тренд” за това кой стои зад суверена, избрал новата власт, по пол, възраст, образование и местожителство показва, че той е мобилен политически мигрант, прескочил в лагера на ПП от БСП, ДБ, ИТН, ИБГНИ и периферии от други партии. Носи чертите на масовия избирател, който решава властта в държавата. Живее и в столицата, и в областния град, има средно и висше образование,

трудово активен,

между 30- и 50-годишен,

както рисуват портрета му политолози.

Досега този избирател е решавал кой да вземе властта в държавата. През 90-те години той гласува масово за СДС, през 2001 г. избра Сакскобургготски, през 2009 г. - Бойко Борисов.

На изборите тази година обаче групата на този масов избирател от периода 2001- 2009 г. се разцепи. През април и юли части от подкрепилите някога НДСВ и ГЕРБ застанаха пак зад статуквото ГЕРБ, но и зад новата формация на Слави “Има такъв народ”, коментира анализатор.

На 14 ноември същата група гласува преимуществено за “Продължаваме промяната” и за ГЕРБ. Новата партия на Петков и Василев привлече дори част от твърдите симпатизанти на БСП, някои от които

не посмяха дори анонимно

да споделят “изневярата”

към столетницата

с анкетьорите на екзитпола в изборния ден. Според социолози обаче така са постъпили 10-15% от червените привърженици.

Част от процеса на политическа миграция към новата, необременена от кални компроматни схватки и усмихната формация е и протестната “Изправи се БГ! Ние идваме!”, която остана извън парламента.

15-20 на сто от избирателите, стигнали до урните, са взели решение в последните 3-4 дни, а част от тях буквално в деня на вота. Това също е характерен щрих от поведението на политическия мигрант. На вота през април в тази група попадаха млади фенове на Слави у нас, или учещи и работещи в чужбина, които взеха решението си за вот за него емоционално. През юли тази група намаля, докато се стигна до изборите на 14 ноември.

Разликата между вота на 4 април, на 11 юли и на 14 ноември е в това, че първите два мобилизираха по-млади гласове, докато на последните част оттях остана у дома, а други подкрепиха ИТН и “Продължаваме промяната”.

ГЕРБ запази твърдите си привърженици - гласовете на 600 000 хил. души, но остана без периферия и на втора позиция. Част от загубените около 50 000 гласа от доскоро управляващата партия се преляха към ИТН, ДБ и ПП. Първата на 11 юли ИТН стана пета. Но от всички най-много пострада БСП - нейното твърдо ядро започна да се разпада, тъкмо заради мобилния избирател, в какъвто се превърнаха част от най-лоялните ѝ привърженици, топейки над 100-годишното ѝ електорално тяло.

Как изглеждат постиженията на мобилния избирател в гласове по данни на ЦИК от изборния ден?

“Продължаваме промяната” стана първа сила с над 660 хил. гласа - почти толкова, с колкото ИТН стана лидер на 11 юли - 659 000.

Всеки 3-и от лагерите

на ИТН и ДБ и 40%

от ИБГНИ мигрираха

към новата формация на Петков и Василев. Зад бившите служебни министри застанаха най-много висшисти, избиратели в младежка възраст между 18 и 29 и 30-39 г., известни като милениали, жени, столичани, живеещите в 15 областни града на страната.

ДПС като трета сила добави 44 000 гласа, връщайки се на априлски нива във вота. А сред гласувалите от чужбина сънародници е първа сила.

“Възраждане” също е с прираст от 45 000 гласа и вкара депутати в 47-ото НС.

Големите губещи са четирима. ИТН на Слави остана без 400 000 гласа - повече от половината си избиратели, ДБ - без 180 000, а “Изправи се БГ! Ние идваме!” се смали почти наполовина - от 137 000 през юли до 60 000, и на 14 ноември остана под бариерата.

Кое мотивира гъвкавото поведение на новия тип гласуващ пред урните? Иска промяна, но в изборното състезание предпочита да наказва с вот тип “проба-грешка” до следващото разочарование, вместо да търси или да следва партия, която да го представлява. Анализаторите са категорични, че водещ мотив е попиленият в съмнения за корупция и ограбване от всяка власт социален капитал - доверието към партии, управленци, институции, държава.

Принос към този по-скоро морален, отколкото политически аргументиран вот имат и предизборните кампании на партиите, които

не защитаваха идеи,

каузи и бъдещи политики,

а се замерваха с

компромати

Това провокира и по-нисък клас състезание на равнището на махленското.

Политологът Иван Кръстев видя една от причините за мобилния вот във “втечняването” и разпада на твърдите електорати. “Гласуват по-скоро срещу, отколкото “за” и търсят победа, а не партия, близка до интересите им.”

Не по-малко тревожен факт от флуидното волеизявление е, че негласуващите стигнаха на 14 ноември безпрецедентните в най-новата ни история 60%, а на втори тур на президентските избори - 66%. Те се оказаха най-масовата партия у нас, която концентрира разочарованието, объркването и политическата апатия. И най-неповратливата според политолози.

Eдва 40,23% от българите според ЦИК на последния вот 2 в 1 избраха партиите в 47-ия парламент, а Румен Радев постигна втория си мандат като президент след балотаж при активност 34,84%.

Машини за вот, пандемия, страх от зараза, високи цени или просто безразличие отказаха мнозинството българи да отидат до урните.

Така втория си мандат президентът Радев спечели без едни 500 хиляди гласа от ГЕРБ, които го подкрепиха на вота за държавен глава през 2016 г. Откъм ДПС също дойде по-малко подкрепа.

Кое според политолозите се промени в тази негласуваща България? В нея няма идеологически мотивирани хора, повечето сред тях

гасят телевизора

на новините от деня

Част са висшисти, подкрепяли различни партии по време на прехода, което нищо не е променило. Друга група са убедени, че от гласа им нищо не зависи, защото се вписваме в европейска политика и наднационална тенденция. А за третата, най-голямата, политиката е без значение и не ги интересува. “Политическото се е загубило в парите, които започнаха да решават всичко, партиите се насочиха към фирмено поведение и лобизъм, а за политики въобще не става дума", обясни наскоро от една телевизия политоложката Мария Пиргова. Според коментатори в социалните мрежи всичко се върти около 27-те милиарда евро за България от ЕС и тяхното менажиране.

Политологът Страхил Делийски разтълкува нестабилното поведение на флуидния избирател като резултат от раздалечаването между “онези горе” и “обикновените българи долу”. Според него обаче няма криза в политическото представителство, а обратното - свръхпредставено е икономическо малцинство от около 15-20%, около което се въртят политиките през изминалите години.

 Според политическия психолог проф. Антоанета Христова българите се чувстват изоставени от политиците. Според нея трябва да се промени начинът, по който се прави политика - “не да посочваш врага, а да предлагаш решения”.

Това вероятно може да стане, ако българинът се откаже да търси спасител във всяка нова формация, както в предишните години, и да започне да търси реално представителство на своите социални интереси. Иначе сме обречени на избори до дупка, ако следваме популистката схема, според която сменяш мениджъра всеки път, когато не харесваш играта на отбора.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Трите бюджета през 2022-а - много различни един от друг

Трите бюджета през 2022-а - много различни един от друг

През 2004 г. българинът избра свободата. А днес дали би избрал НАТО?

През 2004 г. българинът избра свободата. А днес дали би избрал НАТО?

"Възниква логичният въпрос: На чия страна е днес германското правителство? На страната на свободата, с други думи на Украйна? Или на страната на агресора?", написа тази седмица във Фейсбук кметът на Киев Виталий Кличко, бивш шампион по бокс тежка категория, живял дълги години в Германия.

Военната заплаха от Русия разклаща вярата на Украйна във връзките й с Германия

Политологът Димитър Ганев от "Тренд" СНИМКА: Архив

Димитър Ганев, “Тренд”: Властта се ползва с тефлоново покритие, но ще е за малко

"Тренд": Повишаването на цените – основно предизвикателство пред новата власт (Графики)

"Тренд": Повишаването на цените – основно предизвикателство пред новата власт (Графики)

Москва гони НАТО от България? А кой ще ни пази от Турция?

Москва гони НАТО от България? А кой ще ни пази от Турция?

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber