Харалан Александров: Хората не могат да поемат повече отрова и ненавист, искат лидер помирител

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10397305 Харалан Александров: Хората не могат да поемат повече отрова и ненавист, искат лидер помирител Харалан Александров: Хората не могат да поемат повече отрова и ненавист, искат лидер помирител www.24chasa.bg
Социалният антрополог Харалан Александров
Социалният антрополог Харалан Александров
  • В яростните и безсмислени конфликти през последната година пропиляхме не само финансовите си резерви, но и голяма част от социалния си капитал – доверието към лидерството и институциите и солидарността между хората
  • ГЕРБ и “Продължаваме промяната” ще са двете доминиращи партии в следващите години
  • Разделено общество като нашето логично ще възпроизведе на изборите си фрагментиран и трибализиран парламент, в който враждебните племена ще враждуват и съзаклятничат
  • Предизборната кампания беше на глупостта, умората, депресията и омразата
  • Цели райони се крепят на държавно субсидиране, хората там са уплашени и се чувстват изоставени и предадени
  • Уплашените хора лесно могат да привидят властта като лидерство, амбицията като визионерство, фантазиите като реалност, насилието като сила
  • Виждам в следващия парламент крехки съюзи на две или три политически племена, колкото да си разчистят сметките с четвърто

- Намирате ли разлика в онова, което очаквахте да се случи на този вот, и реалния резултат от него, г-н Александров?

- Първото, което за мен беше изненада, е ниската избирателна активност. Очаквах повече хора да гласуват поради големия залог на тези избори. Навярно умората и страхът са си казали думата.

На второ място е радикалното преразпределение на гласовете на партиите на промяната - изумително е как “Продължаваме промяната” изсмуква останалите протестни партии.

Очертава се интересна ситуация - на терена имаме две големи партии. Едната новина е, че има лидер на консервативния вот, който го консолидира и това е ГЕРБ. Другата новина е, че лидер на прогресисткия вот е “Продължаваме промяната”, която налага императивно лидерството си в това поле. Ако тази ситуация се стабилизира, изглежда, че това са двете политически сили, които ще доминират в политическото пространство през следващите години.

- Според вас ще имаме ли най-сетне редовно правителство и ако да, какво?

- Силно се надявам този път магията да се получи, макар че политическите магьосници се ненавиждат люто и постоянно си хвърлят черни заклинания. В своята война обезумелите магьосници освободиха демоните на мрака и сега не могат да ги овладеят. Но се налага, защото българското общество трудно ще понесе още безвремие и разруха, особено в условия на множествена криза, която ни атакува отвсякъде. Отчаяно се нуждаем от нормално, компетентно и отговорно управление и добро лидерство – тоест точно обратното на това, което получаваме от служебното правителство и неговия патрон Радев. Важно е обаче да се каже, че провалът е системен, а не индивидуален, защото ние сме склонни да свърхперсонализираме вината, особено в тази озъбена политическа ситуация.

Проблемът не е в характера на Радев – който не е ангелски, но не е и злодейски – а в едноличната власт, която президентът упражнява безконтролно и безотчетно при липса на парламент и в една все по-враждебна и конфликтна среда. Ескалиращите страхове и недоволства и лавината от проблеми, които клетото служебно правителство няма нито мандат, нито капацитет да реши, го вкарват в защитен режим. То видимо губи връзка с реалността и започва да се държи все по-безпомощно и неадекватно, като прави грешка след грешка и се бори да оцелее, вкопчвайки се във властта. Това е спиралата на упадъка, която засмуква държавата и обществото, а решението е само едно – по-сговорчив парламент и редовно правителство с широка политическа и обществена подкрепа, което спешно да се заеме с належащите задачи по управление на кризата.

- Предизборната кампания беше двойна - за парламент и президент. Каква е оценката ви за нея и според вас оказа ли влияние върху изхода от вота?

- Двете кампании се развиха като паралелни сюжети в рамките на общ разказ, но този разказ не е с щастлив край. Кампанията беше доминирана от кризисния контекст, който описах, и дълбоката, почти психотична тревожност, която той отключи. В яростните и безсмислени конфликти през последната година ние пропиляхме не само финансовите си резерви, но и голяма част от социалния си капитал – доверието към лидерството и институциите, солидарността между хората, готовността за подкрепа на уязвимите, способността за ангажиране с общото ни бъдеще. Сега, когато имаме най-голяма нужда от сплотеност и солидарност, сме изправени самотни, обезверени и смразени пред ударите на кризата.

Всичко това създаде крайно неблагоприятна среда за позитивна, информирана, ориентирана към бъдещето кампания. Кампанията беше вяла и тревожна, доминирана от обвинения и компромати, помпозни речи и нарцистична себевъзхвала. Телевизионните студиа бяха наводнени от скудоумни препирни, а дигиталното пространство – от агресивна автореклама. Това беше кампания на глупостта, умората и депресията – дори омразата, която движи политическия живот през последната година, беше някак вяла и изтощена. Дори най-самовлюбените и самозабравили се политически авантюристи започват да си дават сметка какво натвориха и какво ги очаква.

- Това е тежка диагноза, имате ли лични впечатления и основания за нея?

- Надявам се, че не драматизирам излишно, може би попивам тази тревога при моите обиколки из периферията на страната и многобройните срещи с хора от социалните низини. Българското общество е силно стратифицирано, разломено от социални и регионални неравенства, които кризата задълбочава. Кризата не се преживява еднакво от всички – най-тежка цена винаги плащат най-уязвимите групи, защото имат ограничени ресурси и възможности за справяне.

Образованите, заможни и глобализирани хора в големите градове разполагат със значителни ресурси – спестявания, собственост, алтернативни доходи, социални контакти и пр. Дори да обеднеят, дори и да фалират, оцеляването им не е поставено на карта – в краен случай могат да напуснат страната и да си намерят прилична работа. За разлика от тях бедните, болните, старите и самотни хора са фатално зависими от функционирането на държавата и крехката местна икономика. Знаете ли на колко места общината е най-големят работодател? Цели райони се крепят на държавно субсидиране. Тези зависими и магинализирани хора, които отглеждахме в продължение на десетилетия, в момента са много уплашени, защото се чувстват изоставени и предадени.

- Дали политиците са наясно с това?

- Като повечето хора политиците предпочитат удобно да не забелязват социалното страдание, за да си спестят угризенията на съвестта, ако имат такава. В момента уязвимите хора са по-невидими и изключени от всякога, защото елитите, от които се очаква да се погрижат за тях, са погълнати от политическите си конфликти – някакви обсебени от своите каузи хора водят люти битки из социалните мрежи, сякаш светът извън тях не съществува. Елитът, ако можем изобщо да говорим за елит, е все по-отчужден от народа си и това явно го устройва. Но най-вредни са онези политици, които са наясно какво се случва и накъде тласкат страната и въпреки това продължават да рушат и да извличат изгода от разрухата. Имам предвид безсрамните популисти, които експлоатират безогледно социалното страдание и имат наглостта да се обявят за застъпници на унизените и оскърбените.

- Какво ще възпроизведат изборите при тази ситуация?

- Според мен едно общество, което е социално и политически трибализирано, закономерно ще възпроизведе фрагментиран и трибализиран парламент, в който враждебните племена ще враждуват и съзаклятничат, ще се подозират, дебнат и прецакват. Понякога две или три племена ще се събират в крехки и нетрайни съюзи, колкото да си разчистят сметките с четвърто племе, след което ще следват предателства и разпад. Страхувам се, че това ще засили процесите на дезинтеграция и вътре в политическите племена, особено при тези, които имат слабо и оспорвано лидерство. В тази ситуация ще нарастват рискът и изкушението от радикално напускане на демократичния цивилизационен ред и сриване към някаква форма на авторитарно, или дори тоталитарно варварство.

- В тази безрадостна ситуация какъв президент и какъв премиер бихте си пожелали?

- Най-важното качество на политическия лидер в ситуация на дълбока криза е моралният интегритет. Преди всичко това е способността да се устои на авторитарното изкушение, чийто призрак винаги витае около властта и започва да се уплътнява и материализира в периоди на хаос и разруха. Човешката психика е така устроена, че търси изход от безизходицата в силния и решителен лидер. Уплашените и отчаяни хора се оглеждат около кого да се скупчат, подобно на деца, изгубени в мрака. Те лесно могат да привидят властта като лидерство, амбицията като визионерство, безразсъдството като смелост, патоса като мъдрост, фантазиите като реалност, насилието като сила.

Страховете и налудностите на регресиралата група са отровната почва, от която покълва тиранията. Историята е пълна с примери за провалени революции, които раждат диктатури.

- Има ли все пак надежда за помирение и нормализация? Може ли да се излезе от кръга на омраза, в който се завъртяхме и който вие така добре очертахте?

- Да, защото хората са преситени от озлобление, обвинения и закани и копнеят за нормализация. Неслучайно партиите на омразата започват да губят подкрепа, ексцесиите на техните лидери изглеждат все по-нелепо, истеричните призиви за мъст и саморазправа отекват кухо и самотно. Хората не могат да поемат повече отрова и ненавист, те имат нужда от успокоение и надежда. По същество това е заявка за нов тип лидерство, което да бъде удържащо, подкрепящо, помиряващо, дори изцеляващо. Ако се появи такова лидерство, то със сигурност ще бъде разпознато и подкрепено. Предстои ди видим дали това ще се случи, или мракът ще ни погълне.

CV

Харалан Александров е роден през 1967 г. в София

Завършил е българска филология в СУ “Св. Климент Охридски"

Има защитена докторска степен по антропология в България и по организационни изследвания във Великобритания

Преподавател е в НБУ

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Иван Гарелов: Вуйчо ми се отказа официално от мен заради “Панорама”

Иван Гарелов: Вуйчо ми се отказа официално от мен заради “Панорама”

БОЖИДАР БОЖАНОВ

Божидар Божанов: Поискахме от “Фейсбук” да промени модерацията и да не усилва троловете

Д-р Цветан Ценков
СНИМКА: vidin.bg

Кметът на Видин: Не може без автомагистрални пътища в Северна България. Тук също живеят хора

Комисар Тенчо Тенев

Тенчо Тенев: Триногите камери заснемат по 1000 - 2500 нарушения на ден в София

Заместник-министърът на правосъдието Борислав Ганчев

Борислав Ганчев: Спираме съдебния туризъм в производствата по несъстоятелност

Георги Ганев е икономист, депутат от “Демократична България”, член на парламентарните комисии по бюджет и финанси и по труда, социалната и демографската политика.

Георги Ганев: Трябва ясно да се определи какво е хляб, защото и пастите се правят от брашно

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave