Ани Владимирова, психолог: Ковид не е присъда

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10371799 Ани Владимирова, психолог: Ковид не е присъда Ани Владимирова, психолог: Ковид не е присъда www.24chasa.bg
Ани Владимирова
Ани Владимирова

Хора се извиняват, че кихат. Те се виждат като биологично оръжие, някои напускат добра работа

Страхът за здравето се смеси с тревога за икономически последствия, има неспособност да се правят планове и поставят цели

Прекалената информация доведе хората до дезинформация и невъзможност да вземат решения. Няма доверие в лидерите.

Тийнейджърите имат все по-изолиран и странен свят със силно деструктивно поведение. Възрастните са все по-оцеляващи и инертни

Клиентка на 30 г. сподели, че си е представяла как никой няма да я намери и кучето й ще умре от глад след нея!

Ако във война може да си герой, в пандемията няма адаптация към “мутиращия враг”

Агресията стана по-вирулентна от самия вирус

Когато ножът опре в кокала, българинът създава гражданско общество

- Предстои ли, или имаме вече психологическа криза заради ковид ограниченията, г-жо Владимирова?

- Осезателна психологическа криза има още от началото на втората вълна. Първото осъзнаване, че ситуацията ще е повтаряема, накара все повече хора да гледат катастрофично. Страхът за здравето отдавна е примесен с тревогата за всички икономически последствия, ограничения и неспособност да се правят планове и да се поставят цели. Преди година беше повратният момент, след който ефектите върху психиката започнаха да стават все по-сериозни. Децата не могат да формират социална компетентност и стават все по-трудно обучаеми и дезориентирани.

Тийнейджърите имат все по-изолиран и странен свят със силно изявено деструктивно поведение. Възрастните са все по-оцеляващи и инертни. По-нататък ефектът може да е лавинообразен. Такъв тип криза може да доведе до стеснено поле на съзнанието, лесна манипулируемост и много хаотичност в личния и обществен живот.

- Зеленият сертификат предизвика дебати и недоволство, но има предимство - все още не е пълно затваряне. Ако неговото въвеждане бе огласено още през лятото, сега по-леко ли щеше да бъде приет?

- У нас битува всеобщ негативизъм към рестрикции и налагане на мерки от властите. Не се признават авторитети. Хората нямат доверие на институциите. Национален спорт е “да се мине между капките”. В този смисъл, дори и през лятото да беше тръгнал процесът със зелените сертификати, пак щеше да има отлагане по метода “свариха ни неподготвени”.

От друга страна, когато една идея има време да отлежи и да циркулира из обществото, тя се приема и осмисля. По правило психиката се бунтува срещу резки промени.

- Обещанието за хапче и ваксините срещу COVID-19 се оказват единствен изход от ситуацията, в която сме, заедно със спазването на социална дистанция, носенето на маска, ръкавици и дезинфекция. Защо обаче срещат съпротива?

- Необичайната ситуация продължава дълго и се преживява активно от всички. В момента механизмите за адаптация и преживяване на промени остават до голяма степен неработещи. В такива крайности човешкото същество може да реагира със съпротива. Отказвайки спазването на мерки, се реализира защитен механизъм на отмяна на опасността. В съпротивата човек се чувства смел и контролиращ.

- България е сред опасните в Европа по заразени, смъртност и нисък дял ваксинирани. Какво ще ни извади от тази група?

- Ние сме общество, в което хората оцеляват поединично, и в същото време разчитаме на връзки, привилегии и никой не допуска да бъде прецакан. Симулираме близки отношения, но всъщност никой не се доверява на никого. На този принцип се формират много различни групи, всяка със свое мнение. Същевременно има много информация и посоки за действие, което води до хаос.

В Европа, където хората са научени да спазват правила, ваксинацията и спазването на мерките е относително гладък процес. Тук обаче се движим по ръба заради недоверието и липсата на умно и мъдро лидерство. Това е нужно - компетентни, мъдри хора, които да са реално загрижени за народа си. От друга страна - стабилни правила, които ясно да показват загубите.

- У нас и мерките се прилагат различно - има ги в заведения на закрито, но не и в градския транспорт. Пускат ни без тест да си купим хляб, но не и телевизор в мола. Това не подсилва ли у хората чувството за несправедливост?

- Ако се приложат рестриктивни мерки към всички сфери на социално функциониране, шокът би бил безпрецедентен. По-скоро трябва да се търси оптимално протектиране. При отнемане на свободи, винаги има усещане за несправедливост.

- Ваш колега преди време предупреди, че градският транспорт е социална работилница, където кихане и кашляне се превръщат в предпоставки за изблици на агресия. Къде още може да избие неприемливо поведение?

- Хората започнаха да се извиняват, че са кихнали, че имат нужда да си прочистят гърлото. Обясняват се подробно, ако имат алергия или детето им просто е настинало. Всеки стана потенциално биологично оръжие за масово поразяване! Затова агресията в този контекст стана по-вирулентна от самия вирус. Има я навсякъде - в приятелствата между хора, които са решили да се ваксинират, и тези, които се страхуват. Възникна сериозна разделителна граница между хора със или без сертификат. Децата в началното училище се страхуват да споделят, ако са болни. Има безпрецедентна, хаотична дискриминация.

- Продължителният стрес е сред последствията от по-дълго затваряне. Как се отразява на психиката и доколко е опасен?

- Ниският по интензитет, но продължителен стрес е като капковото китайско мъчение. Ако човек преживее интензивно негативно събитие и травма еднократно, то след приключването на ситуацията има шанс да премине посттравматичен период, да започне да събира сили и да се справи. Дори може да се почувства герой. При продължителен стрес постепенно започват да излизат от строя всички органи и системи. Човек започва да губи надежда, забравя какво е било или спира да вярва в положителния изход. Кратките изпитания могат да каляват и да създават умения. Дългите страдания убиват психиката. След тях има тежка психосоматика, суициди, фобии, алиенация. На ниво поведение: хаос, катастрофи, аварии...

- С вас сме говорили за зачестилите семейни кризи, невротизъм, панически състояния, депресии, тревожност. Кои социални групи страдат най-много от тях и само с пандемията ли да ги оправдаваме?

- Пандемията е катализатор за всички дремещи състояния - това беше факт от самото начало. Няма застраховани групи. Страдат всички. Стабилност имат хората, които успяха да работят, да запазят донякъде динамичния си стереотип и баланса. Децата, които можеха да останат в група и да спортуват.

Тези, които страдат най-много, са хората с тотална промяна в активността. Оставането у дома вече за много е присъда, която ги накара да искат да напускат и добре платена работа. Самотните, които изградиха плашещи умозаключения в стил: “Ще умра сам!”. Възрастните, които дотолкова се уплашиха в своята дезориентираност от новия свят, че спряха да живеят, при все че са живи. Тийнейджърите, които потънаха във виртуалното с тревата, храната, алкохола и самонараняването.

- Излизат статистики, че 8 на всеки 10 млади, преболедували ковид, имат психични проблеми след това - какви са изявите им?

- Не съм запозната с тази статистика. Всички млади, които познавам след ковид, са успокоени, защото им е минало през главата.

Клиентка на 30 г. сподели, че си е представяла как никой няма да я намери и кучето ѝ ще умре от глад след нея! Това не е случайна тенденция предвид все по-трудното свързване между хората. Друг ефект след преболедуване е силното вглъбяване в телесните симптоми. Така млади хора започват да правят излишни изследвания. Появи се и т.нар. ноцебо ефект - убеждението, че си в беда и ще пострадаш, от което преживяват истински травматичен шок. В тези етапи не е изключение да се появят панически състояния, покачване на кръвното налягане, които вече са психосоматични ефекти, обсесии.

Затова след възстановяването е от огромно значение постепенно да има въвеждане на физическа активност и връщане към работен режим и контакти. Реалността измества страховете.

- Впрочем мнозина от най-възрастното поколение са споделяли, че са преживявали войни, бедност, масови смърти, но това не е разклатило психиката им, а обратното - укрепило я е. Капризи, изнеженост, недоверчивост ли характеризира днешните поколения?

- Новите поколения имат добра покупателна способност, по-разнообразен живот, огромен поток от информация, пътувания, улеснен бит. Донякъде това е вярно, защото удобствата и лесният живот не създават оцеляващи индивиди. И в природата е така - на най-суровите места живеят малко, но устойчиви организми. От друга страна, войната има своята логика и ясни параметри. Колкото и ужасяващо да е, има ясен враг, фронт, недоимък и общо бедстване. Във войната има възможности за геройство. Знае се кои са свои и чужди. Сегашната ситуация разделя хората, емоциите, създава конспирации, има невъзможност за адаптация към “мутиращия враг”. Прекалената информация доведе хората до дезинформация и невъзможност да вземат решения. Няма доверие в лидерите. Дезориентираност е по-добрата дефиниция за новите поколения.

- Как ще повлияят мерките, които правителството наложи на предстоящите на 14 ноември избори 2 в 1? Ще има ли отстъпление от урните?

- Тъй като зелени сертификати няма да се изискват за гласуване, а и хората вече гласуваха в условията на пандемия, по-скоро въпросът е: Дали избирателите не изгубиха ориентацията си и смисъла? Дали сега ще се отрекат от всичко заради липсата на перспектива, все по-големите трудности и обедняването? Колко от хората ще съзрат отново месия в някого, както е склонен да прави българският избирател? Отстъплението идва от безсилието. Надеждата създава активност.

- Какво ни каза всъщност и какво предстои да ни каже българинът с участието си в многото избори тази година?

- Въпросът е за политолог, но това, което мисля, е, че се показа ярката тенденция: Българинът може да отрича, може да мрази и заклеймява, но има много голям резервоар за търпение. Когато ножът опре в кокъла, българинът създава гражданско общество.

Наред с това българинът е склонен да вярва в големи обещания, въпреки че е недоверчив. Затова е склонен да избира месии, които популистки хващат вълната на потребностите на обществото. Все още има склонност българските избиратели да функционират като деца, за които другите са виновни и “големите” трябва да решават. Хубавото обаче е, че идва едно младо поколение, което има по-висока летва, по-критично е и задава нов тип правила, които не търпят лицемерие.

CV

Родена е в Плевен

 Завършва висшето си образование в Софийския университет “Св. Кл. Охридски”

Има дългогодишен опит в областта на практическата психология

Създава първия сайт за онлайн психологически консултации и терапия

Позната е на телевизионната публика и като психолог на “Биг Брадър”, “Байландо”, “Фермата”, “Истински истории”

Носител на годишната награда в раздел “Психология” на фондация “Св. Иван Рилски - Плевен” през 2015 г.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Иван Гарелов: Вуйчо ми се отказа официално от мен заради “Панорама”

Иван Гарелов: Вуйчо ми се отказа официално от мен заради “Панорама”

БОЖИДАР БОЖАНОВ

Божидар Божанов: Поискахме от “Фейсбук” да промени модерацията и да не усилва троловете

Д-р Цветан Ценков
СНИМКА: vidin.bg

Кметът на Видин: Не може без автомагистрални пътища в Северна България. Тук също живеят хора

Комисар Тенчо Тенев

Тенчо Тенев: Триногите камери заснемат по 1000 - 2500 нарушения на ден в София

Заместник-министърът на правосъдието Борислав Ганчев

Борислав Ганчев: Спираме съдебния туризъм в производствата по несъстоятелност

Георги Ганев е икономист, депутат от “Демократична България”, член на парламентарните комисии по бюджет и финанси и по труда, социалната и демографската политика.

Георги Ганев: Трябва ясно да се определи какво е хляб, защото и пастите се правят от брашно

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave