Тихомир Безлов: Банди от София гастролират в страната, преди беше обратното

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10279120 Тихомир Безлов: Банди от София гастролират в страната, преди беше обратното Тихомир Безлов: Банди от София гастролират в страната, преди беше обратното www.24chasa.bg
Тихомир Безлов
Тихомир Безлов

В Бургас има по-малко страх и несигурност сред хората, отколкото в столицата, казва Тихомир Безлов от Центъра за изследване на демокрацията.

- Вече проведохте първата от кръглите маси на тема “Битова престъпност и доверие в полицията”, посветена на София. Следващата е за Бургас. Защо в морския град хората се чувстват по-сигурни, отколкото тези в столицата?

- Това е от едно от изследванията на Евробарометър. То сравнява 83 града в Европа, включително в Турция, Сърбия, Македония и други страни извън ЕС. София е на трето място по страх и несигурност. Измерването се прави с един класически въпрос - “Изпитвате ли страх, когато се движите по тъмно във вашия град?”. Бургас е значително по-назад в класацията. По някои други въпроси се ориентираме защо е така. Доверието между хората в Бургас е значително по-високо в сравнение с това в София (в анкетите са включени въпроси за доверието между хората и за това на хората към полицията). Столицата е с второто най-ниско доверие между хората в изследваните европейски градове. Може да се обясни с това, че София е град, който привлича миграция от цялата страна, докато към Бургас има значително по-малко миграция и тя е локална - от близките населени места. Това води до различно чувство на сигурност. В София например хората, които често сменят жилището си, които не познават съседите си, изпитват по-висока тревожност. Другото обяснение е свързано с доверието към полицията. В София е по-ниско, отколкото в Бургас, но и в други по-малки градове. София е различна държава и се вижда не само в сигурността, но и при доходите, нивото на безработицата и в много други различни аспекти на всекидневния живот. Много е различна картината от останалата част на страната.

- Според данните от доклада ви около 50% от престъпленията в страната са извършени в София и въпреки това градът постоянно се увеличава. Защо?

- Само при част от престъпленията имаме подобна концентрация в столицата, но тези престъпления са по-чувствителни за хората. При кражбите на коли например са 52-56% от всички в страната. При този вид кражби виждаме как във времето този вид престъпност се е концентрирала в столицата. Преди 15-20 г. в София са ставали 30% от кражбите на коли в страната. Постепенно криминалният контингент очевидно се концентрира в София и софиянци стават по-виктимизирани в това отношение. Същото е с взломните кражби, които са сред най-масовите престъпления. Криминалистите коментират, че в големите градове на страната кражбите се извършват от софийски престъпни групи, които гастролират. Навремето беше обратно - хора от вътрешността на страната идваха да крадат в София. Това е още един факт, който говори, че столицата има особено място при битовата престъпност.

- Въпреки това хората продължават да прииждат в София. Избират по-високите доходи пред по-малката сигурност ли?

- Има индикации за промяна в това отношение - за забавяне демографския растеж на София. Трябва да изчакаме новото преброяване на населението.

- Преди години имаше проблем с регистрацията на престъпления в МВР. Каква е тенденцията сега, ако сравним данните на МВР с виктимизационния индекс?

- Криминалният индекс, на който сме направили анализ, е на база полицейски данни. Ние правим друго проучване - изследване на жертвите (виктимизационно изследване). То се опитва да предостави алтернативни данни на класическата полицейска статистика и пита хората директно дали имат опит с престъпления. Не дали имат мнение за престъпността, а за личен опит в последните 12 месеца. Този тип изследвания се провеждат от моя институт от 2001 г. Тогава доверието към данните на полицията беше много ниско. Във времето оттогава има отклонения при сравняването на полицейските данни с опита на хората. Тенденциите като цяло съвпадат. Има периоди, когато има различия в периоди на политическа нестабилност например. Тогава полицията регистрира по-нисък от нас брой престъпления. Навремето имаше голяма разлика между регистрираните престъпления и опита на хората с престъпления заради т.нар. полицейските филтри. Сега ножицата е по-затворена. Виждаме, че има и зависимост от населените места. Има градове, където филтрирането, обезкуражаването на хората да докладват е по-голямо от средното за страната. Има и обратната тенденция - заради обезлюдяването на определени региони, за да могат полицията и прокуратурата да показват, че работят, се опитват да регистрират всичко възможно. И обратното. Там, където има стабилна демография, като че ли има повече филтриране.

- Кражби, грабежи, обири по домовете или друго битово престъпление - разкриването на кое от тях е най-определящо за доверието на хората в полицията?

- Не мисля, че някое престъпление има значение за това. Основен проблем е липсата на обратна връзка - хората да знаят какво се случва с тяхното разследване. Обикновено ако престъплението не бъде разкрито за 1 г., то дознанието се спира. След определен срок се прекратява. Това спиране хората го възприемат като липса на интерес, отказ от работа. Това силно обезкуражава, защото не се показва реално работата и преобладава нагласата, че нищо не се е свършило.

Един от ключовите проблеми е, че няма усилия за тази обратна връзка, каквато има в страните с високо доверие към полицията. Като цяло доверието в полицията в България след 2018 г. е повече от недоверието. На протестите от лятото на 2020 г. Евробарометър показа спад, след това ръст, сега отново спад при измерването от юни-юли 2021 г. В преходен период сме и обикновено в такива времена доверието в институциите намалява. Но Но през последните 3 години в България доверието в полицията е по-високо от недоверието. Сравнявайки обаче с останалите 27 страни и Великобритания например, България е в най-долната част на класацията по този показател. След нас са само 3 държави. Доверието към полицията в ЕС е много високо, особено в скандинавските страни и Западна Европа - около 71-74%, в България е 45% до 51%. Един от проблемите е, че хората също не са достатъчно активни. Един от проблемите е, че хората също не са достатъчно активни.

- Отношението на хората към полицията свързва ли се с работата на прокуратурата, която не е толкова разбираема? Има случаи, когато извършителите са разкрити, но не са обвинени или са оправдани.

- На равнище борба с престъпността е много различно в страната. Има активни прокуратури и такива, които се опитват да намалят работата си. За съжаление, няма система за обективна оценка. Би трябвало да се търсят референциите на хората, които работят с прокурорите по места - на полицаи с репутация и на съдии. Тогава бихме могли да направим оценка на ефективни и неефективни прокуратури.

- Как се отразяват шумни случаи като този с полицейското насилие по време на протестите или с Венци Боксьора от Световрачене към доверието в МВР? Хората отчитат ли, че рано или късно се вземат мерки?

- Инцидентите водят до намаляването на доверието към полицията. Случаят в Световрачене е подобен на този в Галиче с Ценко Чоков. Има такива герои от стар тип, които използват насилие, популярни са в населените места и полицията филтрира тези инциденти. В настоящето това не е масова практика. С възможностностите на мобилните устройства и социалните мрежи подобни инциденти не могат дълго да останат скрити. Проблемът е друг - там, където има завладяване на местната власт. Няма физическо насилие, но икономически и социално градът е под контрол на група от бизнесмени, общински съветници. Там има стена от мълчание, защото хората живеят в това населено място и предпочитат да живеят спокойно, вместо да коментират завземане на собственост, уволнение, натиск за определено поведение на полицаи или магистрати. При случаи на насилие в такива завзети населени места полицейските началници предпочитат да филтрират тези перстъпления, защото те ще продължат да живеят там с техните семейства. Това е класически случай на комбинация между организирана престъпност от бели якички по места и полицейско филтриране.

- Препоръчахте на МВР да комуникира по-активно с гражданите, включително през социалните мрежи. Как това ще повиши доверието в институцията?

- Опитваме се да направим дискусия, не само да даваме препоръки. Имаме идеи как да се подобри комуникацията с хората, за механизми за втора допълнителна мрежа за контрол, за по-активна обратна връзка. Не е достатъчно само общуването през социалните мрежи, а да се намерят активните хора, които биха споделили своите усилия в реалния свят. Има най-различни дискусиоинни групи в социалните мрежи - за жертви на кражби на коли, за инциденти с хулигански прояви, насилие над малолетни. Една от темите на дискусията за София беше за имотните измами, за видеонаблюдението. Има много теми, при които може да се търси активност. Най-сложният проблем за решаване е ситуацията с доверието в полицията. Тя е свързана като цяло с ниското доверие между хората в България. Ниското доверие е реален проблем в страната, включително и по време на пандемията. Темата с ваксинацията е типичен пример за това.

- При всички 9 районни управления в столицата регистрираните престъпления спадат през 2020 г. в сравнение с 2019-а, но с малко, вероятно заради пандемията. Адекватен ли е този спад с ограниченията?

- Имахме участие в един голям европейски консорциум, който се опитва да оцени как пандемията въздейства върху престъпността. За разлика от други кризи, при които спадът на доходите и ръстът на безработицата води до ръст на престъпността, както през 2009 - 2010 г. например, сега също има спад на доходите и ръст на безработицата. Имаме обаче видим спад в цяла Европа на престъпността. Обяснението е свързано с локдауните. Данните тук показват, че има спад през март-април и през октомври-ноември, а когато няма локдаун, нивата се възстановяват. Като цяло пандемията доведе до по-малка мобилност на хората и това също влияе. Освен в София големите градове също са със спад на престъпността на глава от населението. За Бургас и Варна например се дължи и на спада в туристическия поток. В София вероятно спадът се дължи на по-контролираните мерки. Начинът, по който се контролира пандемията в София и малките населени места, е различен. Тук повече хора останаха в домовете си, работиха и учиха дистанционно.

- Въпреки спада на регистрираните престъпления в София се запазва тенденцията най-висока престъпност да има в централните райони и в тези, където има ромско население. Но защо не се измери и с разкриваемостта на престъпленията в тези райони?

- Не сме сравнявали данните с разкриваемостта. Освен разкриваемост трябва да има и осъдителни присъди. Сложно е да се оцени ситуацията в столицата. Има проблем с начина, по който е райониран градът. Районните управления на МВР, които отговарят и за села около София, имат по-малко регистрирани престъпления. Ромските квартали също влияят, но се забелязва подравняване на софийските районни управления едно спрямо друго и спрямо предишните им резултати. Не съм сигурен доколко тази статистика реално отразява ситуацията в съответния район. Няма как да се направи виктимизационно изследване по райони, защото е много скъпо.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

СНИМКИ: КРАСЕНА АНГЕЛОВА И ЛИЧЕН АРХИВ

Орлин Павлов: Чувал съм и такива коментари: Я, този можел и да пее

Адвокат Михаил Екимджиев

Михаил Екимджиев: Казусът “Кирил Петков”: Архаични забрани не бива да ограничават избора кой да ни управлява

МИХАИЛ КОНСТАНТИНОВ

Проф. Михаил Константинов: Най-много нови избиратели - на балотажа през 2001 г. за Първанов

Хасан Азис: Направихме скок от тютюневите лехи до високотехнологичните производства

Хасан Азис: Направихме скок от тютюневите лехи до високотехнологичните производства

Д-р Силвия Стоева

Д-р Силвия Стоева: Колеги пишат фалшиви сертификати - нека да дойдат само за час при нас в инфекциите!

Андрея Андреев

Андрея Андреев: Летище Пловдив тъне във фекалии, не мога да остана директор

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber