Който не работи, не трябва да яде - това гласи една от многобройните български поговорки. Но в случая с пътните фирми трябва да се обърне - който работи, трябва да яде. (Виж 10-а стр.)
Компаниите са свършили това, което им е било възложено от държавата, и идва време да се плаща.
А не става дума за лев или два, че да бъдат подминати с лека ръка, а за едни “скромни” 900 млн. лв. А доколкото е известно, времето на ангарията отдавна е отминала, че да се очаква, че някой ще полага безплатен труд в името на нечие благо.
И за да покажат, че не се шегуват, пътищарите изкараха тежките камиони на жълтите павета и се заканиха да съдят пътната агенция. В отговор вместо диалог май получиха закана за война. МРРБ обяви в позиция, че било по-добре пътният бранш да стои встрани от политическите интриги. А финансовите претенции на бранша да бъдат отправени към следващото Народно събрание, което можело легитимно да реши проблемите.
Другата теза на МРРБ е, че дълговете към фирмите са натрупани от правителството на ГЕРБ, което възлагало дейности по договори, без да има осигурени средства в държавния бюджет.
Но и самото министерство признава, че пътищата нямат партиен цвят. Тогава по-добре час по-скоро да се седне на масата за преговори.
Защото няма значение кой е възложил ремонта или строителството, нали пътищата са за всички. И тяхното добро състояние гарантира, че ще има все по-малко и по-малко катастрофи.