Геновева Петрова, Слави Василев: Успехът на харвардци зависи как ще си подават топката с Румен Радев

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10193503 Геновева Петрова, Слави Василев: Успехът на харвардци зависи как ще си подават топката с Румен Радев Геновева Петрова, Слави Василев: Успехът на харвардци зависи как ще си подават топката с Румен Радев www.24chasa.bg
Геновева Петрова, Слави Василев: Успехът на харвардци зависи как ще си подават топката с Румен Радев

На 14 ноември активността пред урните ще е висока - на хората им е омръзнало да няма за кого да гласуват

 

Още акценти:

Знаме на кабинета “Стефан Янев 2” няма да е изчегъртване, а подобряване на живота на хората

В сравнение с френския президент Макрон издигането на Кирил Петков ще е по-дълго заради пропорционалната избирателна система

Ако формацията на Петков и Василев успее, ще е благоприятна развръзка година и половина след протестите най-накрая да имаме правителство, което обръща страницата “Борисов” с мнозинство в НС

Най-големи щети от провалилите се два парламента понася “Има такъв народ”, защото към тях имаше най-много очаквания

- След по-малко от два месеца ни чакат трети избори за годината, имаме нов играч, който до дни ще бъде обявен. Какъв е потенциалът на “харвардската партия” на Кирил Петков и Асен Василев?

ГЕНОВЕВА ПЕТРОВА: Бъдещата формация според мен разполага с популистки потенциал. Защо мисля така? Двамата споделиха бъдещите си намерения и от тях чухме, че няма да има идеология, а само почтени хора и десни инструменти за постигане на леви цели. Също - че като мандатоносител ще се търси вече регистрирана партия, но със заявка към отдавна присъстващи представители в политиката, че няма да се съобразяват с техните позиции, а обратното - те ще трябва да следват техните. Такива заявки политическата наука определя като популизъм. Най-характерните елементи на такава формация са харизматичен лидер, липса на партийна структура и идеология, разделяне на обществото на две части - почтени и непочтени.

- Какво показват данните от вашето проучване?

Г. П.: Че потенциалът на бъдещата партия е 8-9% от твърдо решилите да гласуват. Но тези данни се отнасят до времето, преди да бъде регистриран техният проект, преди да са ясни всички лица в него и начините, по които ще участва в изборите. За разлика от подкрепата за системни партии, която бавно и трудно търпи резки промени, тази за популистка формация може както много силно да расте, така и много силно да намалява. Това обаче е процес, на който предстои да станем свидетели в рамките на кампанията.

СЛАВИ ВАСИЛЕВ: Аз смятам, че потенциалът на формацията на Кирил Петков и Асен Василев е много голям. Акумулиращите събития са протестното движение, довело до вдигнатия юмрук на президента, преминаването през възхода и падението на “Има такъв народ” и два провалени парламента. Сборът от тези събития превръща Кирил Петков ако не в новия спасител, то в сериозен играч, който при правилно стечение на обстоятелствата, със сериозна работа по партийната структура и с изсветляване на част от неговите послания - “десни политики с леви цели”, би могъл да привлече голяма подкрепа.

- Новата партия ще следва модела на Макрон, а Кирил Петков е убеден, че за 4 г. държавата ни може да бъде вдигната на крака. Как ще успее този проект?

Г. П.: Възможностите да успеят са реалистични, доколкото се заявяват през промяната и протеста. А това е група от избиратели с лявоцентристка и дясноцентристка ориентация. Затова и представени в двата предишни парламента са не една, а няколко формации, които концентрират подкрепата на тези различни избиратели. Така че със заявката “Промяната продължава” подкрепа може да дойде именно оттам. Много е вероятно обаче проектът на Петков и Василев да засегне и периферията на системните партии. И не на последно място слагам конформизма - когато няма играч, който да събира доверието на по-голямата част от избирателите, тъкмо конформизмът е посока за много от тях. Те решават за кого да гласуват според това кой се очертава да е печеливш.

С. В.: Интересен е паралелът с Франция. Днешният президент Еманюел Макрон произхожда от администрацията на президента Франсоа Оланд.

Проектът на Петков и

Василев е популистки.

Към него се

ориентират

избиратели на

протестните

партии, но и от

перифериите

на системните

В някакъв смисъл възходът на нашия служебен министър на икономиката Кирил Петков прилича на случилото се с ранния Макрон. Разликата обаче е, че Франция е президентска република и изпълнителната власт там е олицетворение на една персона. При нашата парламентарна форма на управление Кирил Петков събира подкрепа, но пропорционалната избирателна система и парламентарната форма на управление много трудно ще го издигнат до върха на държавата, без самият той да влезе в коалиции и договорки с останалите партии.

Но за разлика от Макрон, който за 4 и половина години се издигна от икономически министър до президент, пътят на Кирил Петков ще е по-дълъг. Затова изграждането на структури на неговата партия и възможността да обикаля страната са абсолютно задължителни.

Г. П.: Съгласна съм и затова ми е още по-интересно заявеното, че хоризонтът, който си поставят, е 4 г. При положение че при нашата избирателна система трудно може да се реализира дори един мандат, ще е важно хората да чуят аргумента за този кратък 4-годишен срок.

- Дали поведението на второто служебно правителство на Стефан Янев в зависимост от линията, която ще следва - изчегъртване, социални плащания и политики, или просто организация на поредните избори, ще повлияе на избора на хората на 14 ноември?

Г. П.: Няма как да не повлияе, защото това е предизборна кампания. Сякаш има осъзнаване на предстоящата тежка зима и желание да се работи по-скоро в посока подобряване на живота на хората, отколкото на реваншизъм и изчегъртване. Вярно, има министри, които ще продължат и във втория служебен кабинет и вероятно ще продължат по тази линия, но тя не е негово знаме.

- В каква посока е по-добре да работи правителството, като отчитате нагласите в последното проучване на “Алфа рисърч”?

Г. П.: Избирателите оценяват като успешни организацията на изборите, усилията за справянето с корупцията, премахването на недобрите практики при изразходването на публични средства.

Но направления като икономика, състояние на бизнеса, подпомагането му в кризата, управление на ковид кризата хората оценяват като неуспешни в дейността на първия служебен кабинет и продължават да имат сериозни очаквания в тази посока.

- Станахме свидетели на драстични уволнения, последното - на проф. Асен Балтов, оглавяващ доскоро “Пирогов”. Цените на основни хранителни продукти, парно и ток вървят стремглаво нагоре. Назад сме с мерките против ковид и ваксинацията, смъртността е висока. Какво влияние ще окаже тази ситуация върху вота на хората на 14 ноември?

С. В.: Проблемите, които цитирате, са структурни. Те не са резултат от дейността на служебния кабинет в последните два месеца. Покачването на цените на ток и парно е заради липсата на дългосрочна стратегия в енергетиката на България, особено на последните три правителства. Съчетано със световни тенденции, това превръща шоковите цени в шок за обществото.

Но да се върнем на въпроса как служебният кабинет ще повлияе върху вота на хората. Без да съм адвокат на служебното правителство, съм сигурен, че и вдигането на пенсиите, и изсветляването на истината, и различният начин на управление с млади хора, и готовият план за устойчивост и развитие, който е съвършено различен от този на Борисов, са направили много повече впечатление на хората, отколкото евентуалните критики към него.

Смятам, че ако партията на Кирил Петков се появи, със сигурност ще обере големите позитиви от това. Партиите на протеста, които припознаха служебния кабинет като легитимен и успешен, също ще спечелят. А партиите, които критикуват кабинета, по-скоро ще стагнират, защото успехът на това правителство е нещо, което социологията измерва.

- Кой ще понесе най-много щети от неспособността на 45-ия и 46-ия парламент да съставят редовно правителство?

Г. П.: Според данните от най-новото ни проучване всички партии търпят щети от неуспешните последни два парламента, но с различна тежест. Най-съществени щети търпи победителят на вота на 11 юли “Има такъв народ”. Към тях имаше силни очаквания за съставяне на редовен кабинет, но невъзможността да намерят начина, по който да реализират мандата си, отдръпна съществена част от симпатизантите на ИТН и те се преориентират към новия проект Петков - Василев. От тази ситуация понасят повече или по-малко щети и другите протестни партии, особено “Изправи се БГ! Ние идваме!”.

Тенденцията на нарастване в подкрепата за “Демократична България” от юли сега е спряла.

ГЕРБ отново е първа политическа сила, макар и с лек спад спрямо юли. Това, че не бяха във фокуса на скандалите, им позволи да запазят първото си място. Но пък липсата на обединяваща президентска кандидатура от тяхна страна влияе негативно върху подкрепата за тях.

При БСП има подобряване на позициите - беше партията, която се опита да подходи консенсусно в 46-ия парламент, и това, макар да не постигна успех, е оценено от избирателите ѝ.

С. В.: Промяната като основна цел на по-голямата част от българските избиратели продължава да е на дневен ред. Въпросът е кой ще спечели този вот. С данните на социолозите не споря - със сигурност при ИТН ще има отстъпление, а партиите на промяната ще се борят да спечелят гласа на тези хора. При твърдо решените да гласуват за ГЕРБ и ДПС разлика няма да има. Според мен всички ще се опитат да се изкарат жертви на обстоятелства, които не зависят от тях - имам предвид партиите в двете провалени народни събрания. Скептичен съм обаче, че избирателите ще припознаят това послание, и ще ги накажат.

- Какъв ще е изходът от изборите 2 в 1 на 14 ноември? И най-важното - има ли шанс следващият парламент да излъчи редовен кабинет?

С. В.: Изходът има две възможни пътеки. Едната е да продължим в същия дух и следващото НС пак да е провал. Това е хипотеза, която не бива да изключваме, макар катастрофиралите в стремежа си да съставят редовен кабинет партии на промяната да обещаха, че ще седнат и ще се разберат. Но допускам, че това може и да не се случи, защото издълбаха помежду си прекалено големи разстояния.

Другата пътека е да се състави власт. Случи ли се и формацията на Петков е вътре, ще е благоприятна развръзка. Година и половина след протестите най-накрая имаме правителство, което обръща страницата “Борисов” с мнозинство в Народното събрание. Кое от двете ще се случи, зависи от хода на кампанията. Имаме шанс, ако проектът “Петков и Василев” влезе в политиката.

Г. П.: Рано е за прогнози, още няма обявени кандидати, предстои кампания, при това за избори 2 в 1. Успехът на проекта на Петков и Василев зависи от начина, по който ще си подават топката с президента Радев. И в рамките на кампанията, и въобще. Макар да чухме и от президента, и от харвардските министри, че проектът не е президентски, генезисът и на двамата (участваха в отделни служебни правителства) като популярни политически лица, посланията им и тези на президента, дори и да нямат общо, ги поставя в една общност. Затова начинът, по който ще си подават топката, е важен и за електоралния им резултат, и за подкрепящите втория мандат на Румен Радев партии, и за личния му резултат в президентската надпревара.

- Сигурен ли е вторият мандат на президента Радев?

Г. П.: Смятам за безотговорно и спекулативно към днешна дата да правя такава прогноза при необявен нито един друг кандидат за поста.

С. В.: По-скоро е сигурен, защото той беше последователен не само в последната година, когато вдигна юмрука, но и преди това. И това ще бъде възнаградено с втори мандат.

- Каква избирателна активност очаквате на 14 ноември - уморени ли ще са хората да ходят за трети път до урните, ще ги спрат ли страхът от коронавируса и машините?

Г. П.: Изненадващо, но според последните ни данни регистрираме около 52% готовност за участие в предсрочните парламентарни избори и 55,4% в президентските. Обяснението е в разочарованието от работата на парламента, което мотивира хората да дадат гласа си за формация, която би могла да поеме отговорност за управлението.

Вторият мотив е, че президентският вот като мажоритарен по правило качва активността.

С. В.: Смятам, че гражданите винаги биха предпочели да отидат отново на избори, отколкото да гледат стария цирк. Убеден съм, че активността пред урните ще е нормална и даже по-висока, особено ако Кирил Петков се появи на сцената. На хората им е омръзнало да няма за кого да гласуват, а не от това, че пак трябва пак да гласуват.

Геновева Петрова е част от екипа на “Алфа рисърч” от създаването ѝ и е неин съуправител сега. Магистър по политически науки от СУ

Слави Василев е политолог, завършил е международни отношения в Бостънския университет в САЩ. Работил е в американския Конгрес, беше главен експерт в кабинета на президента Румен Радев

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Инж. Илиян Терзиев

СНИМКА: РУМЯНА ТОНЕВА

Илиян Терзиев: Ще защитим строителството от трусовете на времето

Емилия Цоконова: Създаваме домове, в които животът е истински комфортен

Емилия Цоконова: Създаваме домове, в които животът е истински комфортен

Милко Ковачев
СНИМКА: ЛИЧЕН АРХИВ

Милко Ковачев: Ако България реши, АЕЦ “Белене” може да заработи от 2030 г.

Бившият конституционен съдия Георги Марков

Георги Марков: Грешка е, че КС отказа на Кирил Петков да даде писмено становище

Димитриос Хронопулос е посланик на Гърция в България от октомври 2019 г. Завършил е Юридическия факултет на Атинския университет, има следдипломна квалификация от Харвардския университет в САЩ. Работил е в посолствата на Гърция в Турция, САЩ, Германия и Нидерландия, както и в представителството на страната в НАТО.

Димитриос Хронопулос: Учители и медици, отказали да се ваксинират, бяха спрени от работа и заплата, в Гърция мерките проработиха

СНИМКИ: КРАСЕНА АНГЕЛОВА И ЛИЧЕН АРХИВ

Орлин Павлов: Чувал съм и такива коментари: Я, този можел и да пее

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber