Зуека: Напуснах България преди 3 месеца

https://www.24chasa.bg/ojivlenie/article/10124047 Зуека: Напуснах България преди 3 месеца Зуека: Напуснах България преди 3 месеца www.24chasa.bg
СНИМКА: NOVA/ Красена Ангелова

Издържам се с картините си, казва популярният водещ ексклузивно и много откровено в първото си интервю, откакто е заминал

Със семейството ми решихме просто да сменим страната с друга, в която законите се спазват

Той е един от най-талантливите ни комедийни актьори на всяка сцена, на която стъпи - и с театър “Кредо”, и във филмите и сериалите, които играе, и в забавните предавания, които води по телевизията. Заради тях едва ли има човек, който да не познава Васил Василев-Зуека.

Вчера, 27 август, обаче от Нова тв изненадващо съобщиха, че той няма да е водещ в “Маскираният певец”. 

А пред “24 часа” Зуека още по-изненадващо обяви, че от 3 месеца вече не живее в България.

- Г-н Василев, защо няма да сте водещ в “Маскираният певец”? Напускате само шоуто или и телевизията?

- Защото напуснахме България. Махнах се не само от телевизията, но и от държавата. Така че не е добре да остана в предаването, когато живея в друга държава, защото е много трудно. Иначе Маги (продуцентът Магърдич Халваджиян - б.а.) ми предложи вариант, в който да пътувам за лайфовете. Но това е сериозен ангажимент. България е дъждовна страна със снегове и мъгли. Някой самолет да закъснее и какво, лайфът ще пада ли? Така че това не беше добър вариант за мене. А и да оставям семейството си по три дни в седмицата, също не искам. Това е.

Причината да не съм в телевизията

е много дълбоко семейна

Решихме да сменим държавата с друга, в която законите се спазват. Простичко е.

- Не изглежда лесно. Напротив, доста сериозна стъпка е това, както и твърде изненадваща, когато човек не е вече на 20 години. Защо го направихте?

- Виждаме какви промени се правят в България и накъде отива страната. От 31 години у нас почти нищо не се промени. Има някакви неща, но те са дребнички. Главното, същественото, което трябваше да промени живота на българите, не се е случило. Ние сме най-бедната страна, страната, която не се чува никъде, която винаги ще слугува и за народа ще е много лошо, не за управляващите. Ясно е защо.

- Двамата с жена си Ани бяхте уредили живота си. Вие сте популярен и обичан, у вас едва ли има онова огорчение или икономическа безпътица, заради които много хора заминават за чужбина. Какво не ви стига тук?

- Да, само че аз избрах едно малко по-добро бъдеще за детето си, за малкия ми син. Разликата между България и държавата, в която сме, е точно тази - има едни закони, които се спазват, има и едни хора, които се грижат за бъдещето на страната си. За мен това е важно в момента. За моя живот от пиедестала на 56-годишната ми възраст работата е ясна. Няма какво да търся за себе си. Единственото, което мога да кажа, е, че

изключително добре започнах да продавам картини

почти цяла година. Така че се заемам само и единствено и много сериозно с рисуване.

- Сега това ли правите вкъщи?

- Да, да. Вече имам някои контакти в чужбина, както и предложения, разговори за бъдещето. Животът продължава. Въпросът е човек какво си мисли, какво иска да прави и трябва да знае как да го осъществи. Мисля, че аз и Ани знаем.

- Имаше ли нещо конкретно, което ви накара да напуснете? Пострадали ли сте по някакъв начин от това, че законите у нас не се спазват?

- Не. Аз пряко не съм пострадал от никого и от нищо. Но няма как да се съглася нито с управляващите, нито с абсолютно никоя политика, която се води в България, че животът на българина, видиш ли, за 31 години толкова много се е променил, и то към добро. Нищо не му се е променило. Напротив. Храната му е много по-скъпа от цяла Европа, той мисли само и единствено за храна и не може да си позволи абсолютно нищо друго. Ако го направи, то е със заеми. Говоря за средния българин и надолу. Това е истинската причина. За 31 години в България нищо не се е променило.

Същите хора, които ръководиха зад кадър политическия живот в България, ръководят и в момента

- Как тръгнахте? Взехте си багажа и заминахте ли?

- Буквално.

- А как уредихте битовите неща, къде живеете?

- Имаме къде да живеем. Да не се притесняват тези, които мислят за подобни неща. Уредили сме се, спокойни сме, щастливи сме. С Ани вчера си говорихме, че все едно сме на курорт тука. Прекрасно е.

- Ще кажете ли къде сте?

- Няма смисъл.

- Защо?

- Защото има прекалено много българи извън България.

- Там, където сте, има ли?

- Има, разбира се. И поддържам контакти с тях.

- С езика как се справяте?

- Справяме се, няма проблем. Все пак Ани говори два езика, аз се опитвам да говоря три - руски, английски, френски.

- Синът ви какво ще прави там?

- Той ще бъде в първи клас, вече е записан и след една седмица започва училище.

- Той как ще се оправи с езика?

- Той е супер, повярвай ми. Децата са много по-напред от нас с всички материали. Всичко е за децата, няма какво да се залъгваме. Казах го и преди малко, целта е една-единствена - детето да получи добро образование, ако иска да учи, след което да живее в една нормална държава. Там, където знае, че като пише еди-какво си и го спазва, значи ще получава това.

- Съпругата ви Ани, която е режисьор, с какво ще се занимава?

- Ани започва в момента частен бизнес. Да сме живи и здрави, да тръгне всичко и да е наред.

- Чувството ви за хумор не ви ли помогна да продължите да живеете тук?

- Абе, Паола, 31 години бе. То чувство за хумор, ама както казваме ние, българите: “На гол гъз...”. Чувството за хумор е донякъде.

- Някой опитваше ли се да ви разубеди да не тръгвате?

- Много хора - близки, роднини, приятели, познати. Но в крайна сметка всички ни казваха едно-единствено нещо: “Много сте силни, шапка ви свалям, на добър час!”

- Няма ли да ви липсват ролите, киното, театърът, телевизията - всичко, което сте правили досега с талант и много любов?

- Аз съм се занимавал с телевизия 31 години. Има един момент, в който човек леко се поуморява. Да не говоря за последните 10 години, когато се занимавах само и изключително с лайфове по 3 часа. Четири часа преди това репетиция. Това е изключително тежко. Ако трябва да съм честен, аз не съм младо момче. Може да изглеждам така на сцената, но не съм. Това си натежава. До момента, в който замених телевизията с рисуването и сега се чувствам прекрасно. Напротив, дори по-добре се чувствам, защото съм си сам, не завися от никого.

След като напуснах театър “Кредо” (правеха го двамата с бившата му жена Нина Димитрова - б.а.), аз не съм се занимавал с театър. Сега някак си започнаха да излизат образи, които никога не са ми идвали. Усещането е прекрасно - да се занимавам отново с истинско изкуство. Правя си кефа, удоволствието.

- Имате ли идея да продължите да играете? Вие все пак снимахте много активно и в киното.

- Ще цитирам Стефан Командарев. За всички, които не знаят, аз съм му кум. Той каза:

“Добре де, Зузо, искаш да кажеш,

че тази година ще заснема

първия си филм без теб?”

Айде сега, няма да плачем за това, казах му аз. (Смее се.) Ако идвам само за снимки, става, но няма да мога да участвам в репетиционния период, няма как два месеца да оставам в България, затова му отказах. Не знам дали ще ми липсва, но в момента не. Сега имам заместител, който е много силен като заряд, като провокация, като реализация. На всичкото отгоре аз харесвам това, което правя. Което е странно, защото в театъра, киното и телевизията почти никога не съм харесвал моите неща. Винаги съм смятал, че могат да бъдат много по-висок процент. Докато сега ми харесва като краен резултат това, което правя.

- Как се върнахте към рисуването? Съзнателно ли беше, за да изоставите всичко тук и да си тръгнете от страната?

- Не, много неща се случиха през 2020 г., имаше много фактори, които повлияха на това да започна да рисувам. Не на последно място и икономически. Имаше и едно предложение от една наша много добра приятелка - собственичката на галерия U Park в Пловдив, която просто ми предложи да направим първата изложба. А за да направиш изложба, човек трябва да рисува. Ако трябва да изложиш 20 картини, трябва да нарисуваш някъде към 40, за да има какво да се избере, да е най-доброто. Така че това беше ритникът отзад - предложението на Радост Коцева и галерията ѝ U Park.

Оттам започнах да рисувам и сега

през август стана точно една година,

откакто го правя.

- Как рисувате - всеки ден, все едно сте на работа, или чакате вдъхновението?

- Постоянно рисувам. Нямам друго определение. Сутрин, като стана и си изпия кафето, ако детето не е станало, аз подкарвам, докъдето съм стигнал, или започвам наново. Обикновено работя по няколко неща наведнъж. Следобед също работя. Вечер също. И по нощите някога. Оная нощ си легнах в 5 ч сутринта. Много е различно. Примерно вчера пуснах един триптих с Дон Кихот за продажба - три доста големи картини. Когато разбрах, че това ще бъде триптих, буквално не спах, докато не го направих.

- Колко картини вече имате?

- В момента са над 310 за една година, от които около 260 продадени.

- Само в България ли ви купуват?

- Не. В цял свят. Онзи ден пратих за Америка. Там купуват и българи, една много известна българка си купи две, но има и чужденци. От Европа най-много купуват.

- Бихте ли сравнили българския художествен пазар с чуждия, каква е разликата?

- Българският пазар е много малък, защото България е много малка. Тези, които могат да си позволят да си купят картина, са много малко хора. Всеки един от тях има определени вкусове. Нормално е да се продават картини по интернет. Но пък

2020-а беше щастлива за

абсолютно всички български художници

Общувам с около стотина български художници и всички са много добре в момента.

- Пандемията ли помогна за това?

- Пандемията отвори нов за България пазар, наречен интернет. В чужбина той не е нов, съществува отдавна. Но в България много бързо станаха нещата. Буквално за три месеца започнаха да се продават картини по интернет. И през платформата “Купи изкуство. Спаси художник”, и през много други български платформи, които вече има и продават изкуство. България е малка и много бързо се разпространяват новините, новостите. Докато в Европа не е точно така, там старата машина си действа по стария начин, защото е смазана, работи добре, има сито и само най-добрите продължават напред.

- Имате ли агент, който предлага ваши картини?

- Имам няколко предложения, засега нямам още договор, но с няколко човека работя.

- С какви бои рисувате?

- Смесвам ги. Но най-много работя с акрил, защото съхне много бързо. Чат-пат с масло. Ползвам и много други неща с акрила като строителни материали например. Но акрилът засега ми върши работа. Маслото го чакаш да изсъхне 2-3 седмици. А после то продължава да съхне с години в дома, където е. Освен това работя дебело, не знам как да го обясня - влагам повече материал, използвам едра текстура с много боя и на практика моето масло никога не съхне. Слагах какви ли не втвърдители, няма съхнене. В момента все още върви изложбата ми заедно с Гергана Лалова в Бургас в галерия “Богориди”, там ще е до 7 септември. Моята картина, която е на плаката и вече е продадена, е масло и акрил, смесена техника. Тази картина съхна при мен повече от месец. Накрая бащата на Гергана ми каза: “Пръскай лака отгоре, изсъхне ли лакът, я пращай”.

А и художниците ми дават добри съвети, благодаря им и доземи им се кланям. Защото има специфики, техники, които, дори и да съм работил с тях, не познавам. Както се казва, откривам топлата вода или пък работя с това, което си го знам. Определено ми е забавно. Но ако някой ме пита какви картини рисувам, бих дал един-единствен отговор: “Рисувам идеи”.

- Имате ли намерение да се запишете на някакви курсове по рисуване?

- Засега поне нямам тази необходимост, защото това носи плюсове и минуси. Мислех

да се запиша на курс за рисуване на лице,

защото там не смятам, че съм добър. Но всички художници, с които говорих, ми казаха: “Не, напротив, тези лица, които ти рисуваш, са само твоите, разпознават се. По-добре да са такива, отколкото като на всички.” Впрочем и аз вярвам в това.

- От една година рисувате и някъде от това време у нас има процеси, протести, желание за промяна. Вероятно следите какво става в България?

- Абсолютно.

- Нямате ли надежда, че нещата ще се оправят?

- Ох, надежда винаги имам. Сигурно така и ще си умра, с надежда. Звучи песимистично. Лошото е, че някак си много лесно се манипулира българският народ, много лесно му казват: “Ето това е новият месия” и хората започват да гласуват за него. Следя коментарите и как вървят нещата около новите министри Кирил Петков и Асен Василев. И си мисля как ще се изманипулира пак общественото мнение. Пак всички ще си помислят, че това са новите двама месии, вкопчваме се в тях и нищо друго не ни интересува. Не трябва да е така нещо, което се избира. Само вмятам, че ние също гласуваме от тука. Трябва да се избира по една-единствена причина. Този човек да ни върши работата, да е полезен на хората, а не на себе си. На себе си той си е полезен, защото работи. Всеки, който работи, би трябвало да си е полезен. Но обществената работа е тази - да помагаш на държавата, тя да е силна, съответно жителите ѝ да се чувстват добре в нея. Това, което ме огорчава, е, че нивото на начетеност в България е силно спаднало. Българинът освен във фейсбук избягва да чете други неща и да получава друга информация.

Да не говорим и за проблема с ваксинирането и COVID-19. Антиваксърството стигна до такива размери в България, че по всяка вероятност страната ще бъде затворена до няколко дни.

- Вие с Ани ваксинирани ли сте?

- Естествено, още през януари. Бяхме едни от първите. В момента, в който дойдоха ваксините, го направихме веднага. Не може сега във всеки мол да има по две-три места, на които да слагат ваксини, и да няма желаещи. А тук, където живея, в момента от заразените в болница 96% са такива, които не са ваксинирани, защото не е дошъл редът им да го направят. Има още 3% ваксинирани, но с проблеми отпреди - кой сърце, кой бял дроб. И само нула цяло и нещо са ваксинирани, които са се разболели. Ако това не е доказателство, че ваксините работят, не знам какво друго да кажа.

Това пак го казвам във връзка с избори, във връзка с надеждата, с това, че ще се оправим. Съзнанието на българина трябва да се оправи, върху него трябва да се работи. Защото от 20-ина години активно беше работено, казвам го със съжаление. По всяка вероятност и аз съм участвал в този процес. Не съм 100% сигурен, но като човек, който работеше в медия, вероятно и аз съм участвал в това нещо. И не се гордея.

- Със Слави се познавате отдавна, работили сте заедно. Той и неговата партия могат ли да променят нещо, все пак ги познавате?

- Аз ги познавам, но не знам кой стои зад тях, нито програмата им знам, нито плановете. Никой не знае тези неща. Хубаво, тяхната първа стъпка беше да спечелят изборите. Направиха го, но оттук нататък? Само за да съставят два кабинета, те допуснаха около 60 грешки накуп, ей така. Това не е шоупрограма. Това е политика, там трябва да си малко по-гъвкав, да си дипломатичен, да говориш по малко по-различен начин, без да нагрубяваш, без да използваш езика на омразата или действието “унищожи другарчето, за да съм добре аз”.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Оживление

Пламен  Масларов е режисьор на филма “Похищението”.

Юлия Пересилд от руския кинополет в Космоса играе в български филм

Калин Ботев

Събери боклук и получи снимка - кампанията на фотографа Калин Ботев

Всеки мъж може да подари цветя. Бъди оригинален, плати и? тока!

Вицове за тока

Откакто напусна политиката, Алесандра Мусолини започна да публикува секси снимки в инстаграм.

Ракеле - внучката на Мусолини, която стана най-гласуваната от римляните

Мая Манолова се появи в студиото с чисто нова визия. Кадър: Btv

Мая Манолова стана брюнетка

Френски булдог (вляво) и бостънски териер (вдясно)

Защо френски булдог и бостънски териер често се бъркат

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber