Проф. Георги Фотев: Реформаторите винаги са в малцинство. Но интелектуалците са изтървали работата – господар е посредствеността

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10110118 Проф. Георги Фотев: Реформаторите винаги са в малцинство. Но интелектуалците са изтървали работата – господар е посредствеността Проф. Георги Фотев: Реформаторите винаги са в малцинство. Но интелектуалците са изтървали работата – господар е посредствеността www.24chasa.bg
Проф. Георги Фотев: Реформаторите винаги са в малцинство. Но интелектуалците са изтървали работата – господар е посредствеността

Където има отмъщение и омраза, някой е удушил през нощта или е разстрелял посред бял ден любовта към ближния

Животът в България тече под гнета на морална криза

Тук трудно се раждат нови форми на солидарност, възпроизвежда се това, което наричам българска меланхолия

Неразвитият индивидуализъм е инкубатор на егоизъм, завист, егалитаризъм нахалство, самомнителност

Българската модернизация е закъсняла, но по-важно е, че развитието е зависимо

Народ е изчерпваща се фикция в късномодерното общество

В дигиталния свят може да се появят под прикритие или в брутална разголеност всякакви тъмни фигури

- Реваншизъм, омраза, гняв и арогантност заливат държавата. Смяната на лидерството след два поредни избора ли отпуши тази черна енергия, проф. Фотев? Или ограниченията заради пандемията?

- Трябва да се внимава с думите. Когато думите са объркани и изкривени, настъпва хаос в обществения живот. Настъпва криза.

Това, което за част от обществото сега е реваншизъм, омраза, гняв, арогантност, за друга част е най-разумното и спасителното за България гражданско поведение.

Социалната действителност е смислово многослойна. Това, което е на повърхносттаЫ се нуждае от дълбочинна интерпретация. Обществото е във фундаментална криза на ценностите. Моралната криза е най-тежката за обществото и за отделния човек.

Тя е най-опасна, защото тегли към бездната на нихилизма. В “Българската меланхолия” ме е занимавал въпросът за приплъзването от меланхолията към нихилизма. Изпитвам голямо безпокойство. българското общество продължава да се бои от самопознание. Но няма нищо по-страшно от действащото невежество (Гьоте).

Кризите възникват внезапно и изненадващо. Моралната криза обаче не е скоротечна. Нещо повече. Трансформацията на нашето общество е перманентна криза на ценностите. Животът у нас тече под гнета на морална криза. Деконструкцията с отделни ярки изключения не е креативна. Отделните пробиви са опозорени с порои от злост.

По тази причина не се раждат или трудно се раждат нови форми на солидарност и се възпроизвежда това, което наричам българска меланхолия. Думите са действия. Човешкото същество (човекът от плът и кръв) за разлика от животното живее в думите, което не означава в призрачен свят. Една дума може да нарани човека много повече от една плесница.

Какво е реваншизъм? Отмъщение. Ресантиман. Духовно безсилие. Мрак. Омразата е разрушителна стихия. Арогантността разчита на страха. Гневът е помрачение на разума. Тези бедствия не са природни, нито са божие проклятие. Където има отмъщение и омраза, някой е удушил през нощта или е разстрелял посред бял ден любовта към ближния.

- Ваши колеги говорят за криза в лидерството по цял свят и не отсега. Но повече от всякога българинът сякаш не намира опора в лидерите, които избира начело на държавата, и лесно ги намразва. Свършиха ли достойните водачи на нацията?

- Да, много се говори у нас и по цял свят за криза на лидерството. Сълзи се леят за липсата на достойни водачи на нацията. Това ми навява тъга. Защото песента е изпята. В късната модерност е настъпил, както се изразява американският социолог Мануел Кастелс, “възходът на обществото на мрежите”.

Това е безпрецедентен епохален радикален поврат в историята на човечеството. В какво се състои радикалността? В предходните епохи интеграцията в общества е била вертикална. При нея има връх, който е мястото на лидер. Лидерът може да е харизматична фигура, демагог, популист, диктатор, тиранин и т.н.

В мрежевото общество обаче интеграцията е хоризонтална. Но не трябва да се обърква теорията с емпиричните реалности. Трансформацията на обществото е процес и са налични факти на хоризонтална и вертикална социална интеграция.

Напреженията и конфликтите са видими и невидими. Така се поражда и поддържа криза на ценностите, която е перманентна. Когато обяснявам, не оправдавам човешката подлост, мошеничествата.

Хоризонталната интеграция на мрежевото общество означава, че всеки деец, включен в социалната мрежа (реална или виртуална/дигитална), е, така да се каже, лидер на самия себе си, в смисъл, че той прави избор според наличните възможности, отговорен е за компетенциите си, взема решение и е разпознаваем като лидер, но по отношение на собствената си дейност.

Това е ключов признак на процеса на индивидуализация след Четвъртата индустриална революция, наричана още дигитална. Ех, много хора могат да са в сънищата си за една епоха, която бързо си отива. И дума не може да става за утопия или пък нещо, което членовете на обществото получават даром. Не, не, всеки има и ще има възможност да се реализира без господар или началник над себе си, ако не се страхува от свободата и не очаква някой друг да поема отговорността.

Обществото на хоризонталната интеграция не е утопия. Принципът е по-скоро регулативен. От хората и народите зависи дали ще успеят, или ще се провалят. Общественото развитие е нелинейно, т.е. не може да бъде описано и обяснено като прогрес или упадък. Истината е, че хората и обществата са и завинаги ще бъдат изправени пред проблеми.

Или решаваме едни проблеми и се изправяме пред нови, или се проваляме и се изправяме пред по-тежки проблеми.

- Коя е причината авторитетите у нас, а те по правило са успели хора, да се сгромолясват толкова бързо?

- Във “Феноменология на чувствата” съм посветил глава на завистта. В “Българската меланхолия” е отделено специално внимание на завистта. Големи имена на нашата национални култура като Елин Пелин имат горчиви изказвания за завистта в обществения живот на българите.

Този въпрос е толкова важен, че си заслужава систематично, задълбочено и всеобхватно изследване. Необходимо е обаче темата да се третира в типологически смисъл и да се избягва генерализацията. Благородство и признаване постиженията на другите се срещат в различни социални, професионални, културни, генерационни, спортни и др. кръгове на българското общество. Българската модернизация е закъсняла, но и това не е най-важното, по-важно е зависимото развитие, зависимо по много причини.

Неразвитият индивидуализъм е инкубатор на егоизъм, завист, егалитаризъм, нахалство, самомнителност.

Обществото е атомизирано, откакто е в модерната епоха. По тази причина липсват модерните форми на солидарност. Много ме опечалява неразвитата политическа, в това число демократична култура. Ситуацията, за която ме питате, наподобява в известен смисъл раждането на Галилеевата, т.е. западната наука, модерната наука, която отдавна е станала Науката. Геният на Галилей изхвърля от научното познание аргумента от авторитета, който идва от Аристотел.

Този поврат е началото на зашеметяващите успехи на науката. Нещата имат обаче и сенчеста страна. Но тук толкова по този въпрос.

В късно модерната епоха и особено в резултат на дигиталната революция тече ускорено трансформиране на модерното общество в пост-човешко общество.

Колкото по-интелигентни са машините, толкова по-малко те са инструменти в дейността на човеците. Не-човеците в подразбиращия се смисъл са се превърнали и се превръщат в актьори, които в някои функционални отношения и връзки превъзхождат човеците. Накратко човекът не може да се определи като принцип на жизнения свят. Това може да се нарече и основателно се нарича процес на дехуманизация.

- Тук не ценят и не чуват умните, а реформаторите мразят, казвате в свое интервю преди време. Обяснява ли това ставащото в страната ни?

- Пропадане на политическото общество в България. Засега дъното на политическата неграмотност и безотговорност е “Има такъв народ”, екзотично име на политическа партия, измислено, след като не можа да се регистрира с още по-екзотичното и хашлашко име “Няма такава държава”.

Това е тежка присъда над хората на словото, голямото мнозинство от които са полуинтелигенция, малодушни, безотговорни, нагаждачи, продажни, суетни или вятърничави. Участието в публичния форум на обществото е сериозна отговорност и изпитание на високите човешки добродетели, които се променят исторически, но има такива като интелектуалната честност, например, които, вярвам, са непреходни. Много от медиите са словесни развратници. Не ми е лесно да говоря така. Както казва Макс Вебер, за журналистите хората са свикнали да си формират мнението по лошите примери. Всички знаят имената на талантливи и доблестни журналисти, които са безмилостно изключени, но тези всички мълчат и това мълчание е ледено.

Ако България е на 100 и не знам кое си място в света по медийна несвобода, то тогава за какво чуване на умните да говорим и да се надяваме на признаване на реформаторите. Има много причини масата да не цени реформаторите, които винаги са в малцинство. Но българските интелектуалци са изтървали работата отдавна. Господар е посредствеността.

- С Левски и Ботев сякаш се изчерпва представата ни за идеали и национални икони. Защо личността на тези двама герои отпреди два века и днес е пример?

- Всяка нация има своите легендарни имена. Нацията е по своята природа надприроден, свръхестествен феномен, каквито са човекът, изкуството, културата, духовната сфера изобщо.

Както човекът от плът и кръв е немислим без въображение и въобразяване, така и нацията е въобразена и въобразяваща се в своите очи и в очите на другата нация, дружеска или враждебна. Нацията възниква в началото на модерната епоха, в която различните традиционни общества влизат по различно време.

Раждането на нацията е раждане на свободната индивидуалност и личността, която по своята същност е самоосновна. Нацията е колективна идентичност, а в нея е вкоренена индивидуалната и лична идентичност.

Въпросът “Кой съм аз?” стои пред всеки. Оттук идва необходимостта да се търси отговорът с мярка, която смятаме за непреходна, вярваме, че е непреходна.

Не искам да съм придирчив, но не гледам на Левски и Ботев като икони, а по-скоро като на светли лъчи в тъмата на нашето национално битие. В късно модерната епоха, когато времето е толкова ускорено, миналото става все по-ефимерен ресурс на валиден в настоящето предишен опит. Няма какво да се заблуждаване, светът на човека се е променил радикално и промяната е лудостта, която ни озадачава непрекъснато.

Хората са станали ненаситни, но се уморяват от живота, който водят в условията на непрестанна несигурност. Левски ни е жизненонеобходим като опора, но това налага все по-дълбоко вникване в тайнството на неговата личност, а не стремеж към подражание. В това е трудността, която се преодолява с мислене.

- Защо дядо Добри се превърна в герой, а номинираната за “Оскар” млада актриса Мария Бакалова трябваше да понесе обиди и хейт?

- Всеки човек е една вселена, както се е изразил така красиво и вълнуващо Хайне. Не бих сравнил двете вселени, които са толкова различни и в определен смисъл несравними. Негативното отношение към удивителния успех на младата актриса е въпрос на завист, късогледство, отблъскващ провинциализъм, комплекси и други тъмни страни на човешката природа. Признанието на младата актриса е признание и за теб, глупако!

- Защо пасивното и виртуалното лидерство, каквото е това на Слави Трифонов, днес печели гласове?

- Хората са новопридошли в създадения от хората дигитален свят, който е различен от всички други. Дигиталният свят ни е много близък, защото сме в него и все повече хора все по-дълго са будни през денонощието в него.

На всичкото отгоре, влезнал в дигиталния свят, човек става безсмъртен като дигитален и всеки миг от пребиваването му като дигитално удвоен той остава безсмъртен, освен ако космическо събитие не унищожи тотално дигиталната реалност, която, както казахте, е виртуална.

Не съм чел научнофантастична литература, а научавам, че вече са реализирани фантастики, смятани за напълно нереализируеми. Не знам. Свят ми се завива от това, което се случва и може да се случи в дигиталния свят. Всякакви тъмни фигури могат да се появят под прикритие или в брутална разголеност.

- Ще се появи ли на политическата сцена народен трибун, който да бъде ценен и обичан, а не мразен и оплюван?

- Дай боже да не се появи такъв. Народ е изчерпваща се фикция в късно модерното общество. Няма и трибуна за въображаемия народен трибун.

- Преди време нарекохте в интервю пред медия България “страна на некролози”. Защо?

- Наистина, употребих този мрачен израз. В противоречие на заключението на “Българската меланхолия”. Сам си противореча, макар да смятам последователността за една от най-висшите човешки добродетели, която се нарежда след приветливостта на човешкото лице. Човешкото лице е безкрайността, която присъства.

Визитка

Проф. Георги Фотев, доктор на науките, е почетен професор В Нов български университет и директор на Центъра за изучаване на европейските ценности при НБУ

Национален програмен директор на European Values Study

Член е на Европейската академия на науките и изкуствата

Министър на науката и висшето образование (1991)

Три мандата е директор на Института по социология към БАН

Автор е на над 300 научни публикации у нас и в чужбина (16 страни)

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Иван Гарелов: Вуйчо ми се отказа официално от мен заради “Панорама”

Иван Гарелов: Вуйчо ми се отказа официално от мен заради “Панорама”

БОЖИДАР БОЖАНОВ

Божидар Божанов: Поискахме от “Фейсбук” да промени модерацията и да не усилва троловете

Д-р Цветан Ценков
СНИМКА: vidin.bg

Кметът на Видин: Не може без автомагистрални пътища в Северна България. Тук също живеят хора

Комисар Тенчо Тенев

Тенчо Тенев: Триногите камери заснемат по 1000 - 2500 нарушения на ден в София

Заместник-министърът на правосъдието Борислав Ганчев

Борислав Ганчев: Спираме съдебния туризъм в производствата по несъстоятелност

Георги Ганев е икономист, депутат от “Демократична България”, член на парламентарните комисии по бюджет и финанси и по труда, социалната и демографската политика.

Георги Ганев: Трябва ясно да се определи какво е хляб, защото и пастите се правят от брашно

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave