Диляна Никифорова: Джеймс и Кати Пардю през година бяха в село Марян в подкрепа на млади таланти в балета

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10058877 Диляна Никифорова: Джеймс и Кати Пардю през година бяха в село Марян в подкрепа на млади таланти в балета Диляна Никифорова: Джеймс и Кати Пардю през година бяха в село Марян в подкрепа на млади таланти в балета www.24chasa.bg
Доц. Никифорова и семейство Пардю на един от спектаклите на финала на академията. СНИМКА: Силвия Зарева

20 истории, подкрепени от Фондация "Америка за България" и разказани от "24 часа".

В този проект ви разказваме 20 истории на българи от Клуба на модерните оптимисти, защото трендът днес е да вярваш, че ще успееш. И да има кой да те подкрепи.

Представяме примабалерината доц. Диляна Никифорова и нейната Балетна академия “Марян”. Тази година тя се провежда между 1-и и 15 август. Повече за академията може да намерите на страницата www.balletmarian.com. Близо 10 г. академията е подкрепяна от Джеймс Пардю - американски посланик в България между 2002 - 2005 г., и съпругата му Кати чрез техни лични дарения. Тази година Фондация “Америка за България” учреди стипендия на тяхно име в памет на Пардю, който почина на 2 юни тази година, в размер на15 хил. лв. за пет години.

Преди това в продължение на пет години (в периода 2016 - 2020 г.) Фондацията финансово е подкрепяла академията с 15 000 лв. на година.

- Доц. Никифорова, започна тазгодишното издание на Балетната академия “Марян”. Разкажете за нея?

- Първоначално започнахме в село Марян преди 10 г., което е мястото, където са родени баща ми и дядо ми. Баба ми и дядо ми са били учители тук, те са се занимавали с местното читалище, с театъра. Баща ми е гримирал момите, те искали той да ги рисува, защото после си намирали съпрузи.

Започнахме с много малко дечица от Бургас от детски балетен театър “Капка”. Постепенно с годините академията се популяризира и желаещите ставаха все повече. За да може да остане качествена работата, се разширихме и в още две читалища - в с. Руховци и с. Костел.Читалищата в селата са много подходящи за балет, защото са с дървено дюшеме - дори в големите градове вече е рядкост да имаш хубав под в залите. Намерихме тук и кой да ни произвежда балетните станки, което е много сложно.

- Колко деца се включиха тази година и откъде са?

- Децата са 50, разделени на три групи. Основно са от София, Бургас, Варна, Велико Търново, от Елена. Имаме едно дете от Гърция и две деца от САЩ, които са частично българчета и си идват редовно. Помолила съм всички да си пуснат тестове, преди да дойдат. Тази година заради COVID-19 няма да правим спектакъл накрая. Децата са разочаровани, но е по-спокойно за хората от района. Миналата година дори отложих академията.

- Кои ще са преподавателите тази година?

- Тази година сме направили формата малко по-различен, тъй като няма да има спектакъл, и ще наблегнем на обучението, което всъщност е доста полезно. Затова сме разпределили заниманията на класически балет и репертоар, характерни танци за по-големите и исторически за по-малките. В тези две дисциплини имаме нова преподавателка, наша възпитаничка от 10-годишна, която в момента учи в академия “Агрипина Ваганова” в Санкт Петербург - Маргарита Георгиева. Преподавател по модерни танцови техники е Надежда Здравкова, дългогодишен член на трупата на Балет “Арабеск”.

Другите сме аз, Дарина Бенева, Капка Роглева - примабалерини, и Станимира Стаматова, която също като дете беше в нашата академия.

- Фондация “Америка за България” ще продължи даренията на покойния американски посланик Джеймс Пардю с 15 хиляди лева за стипендиантската програма за 5 години. Как ще ви помогне това?

- Фондацията много ни е помагала във времето. Аз много се зарадвах, че те подкрепиха идеята, защото самият Пардю още идваше редовно в Марян и той ме насочи към “Америка за България”. Те дойдоха един път, видяха какво правим и ни помогнаха. В началото нашите такси бяха много символични и ако не беше фондацията, която да ни подаде ръка, нямаше да се утвърдим така успешно във времето. Те са ни помагали не само финансово, но и с популяризация, с обучения, с контакти с организации.

- Много деца ли се възползват от стипендията?

- Семейство Пардю всяка година правеха лично дарение и никога не са ми казвали за какво да го ползвам, но ако има възможност, да давам и стипендия на децата. Тогава беше само за обучение, но сега с “Америка за България” ще даваме и за спане и храна. За нея не се кандидатства, ние избираме на кого да дадем - деца, които хем да са талантливи, хем да имат финансова нужда.

- Какви са спомените ви от посланик Джеймс Пардю, който много ви е помагал, и съпругата му? Разкажете някоя интересна история.

- О да, включително той возеше децата, защото тук е трудно да се намери кой да го прави. Много хубаво си приказвахме. Един път го нахранихме с един вкиснал боб, но той беше доволен.

Щастлива съм, че последните години си говорихме по интернет, имаше с кого да си коментирам политиката на САЩ. Той ме питаше за балет, аз него - за политика, и неговите прогнози обикновено се сбъдваха.

Пардю и съпругата му през година идваха в Марян, спали са и в къщата там първата година. Аз имах спектакъл “Кармен” във Велико Търново и те с жена му пристигнаха с автобуса. Аз отивам да ги посрещам на автогарата и чувам шофьора, който възмутено им се кара защо не са си сложили багажа в багажното отделение за Велико Търново, а в това за Варна.

- Освен танците кои са най-ценнните неща, които могат да научат децата в академията?

- Научават се на много ценно нещо - на дисциплина, да се оправят сами, да си подреждат стаите. Освен това свикват да си помагат, ние самите така подхождаме към тях, работим екипно.

Морално също мисля, че има ефект, защото мястото е малко особено, възрожденско, запазило е ценностите на българското село и като че ли нещо се предава и на децата, заобикват го това място. Мисля, че ние като балетна група с децата също подпомагаме запазването на духа.

- Как академията допринася за развитието на тази местна общност?

- Покрай децата идват родители, приятели - обикновено около 150 човека се завъртат през района, било то като настаняване, ресторанти, музеи.

Другото е, че покрай нашите дейности в селото оправят асфалта, читалищата, направиха им канализация. А и самото правене на спектакли - това са много малки села и е вълнуващо хората да видят истински артисти, пък дори и децата. Винаги ни чакат, радват ни се. Малка е тази дейност, но за такъв район, който се обезлюдава и няма много перспектива освен културен туризъм, това може би е една правилна посока.

- Вие сте танцували в много държави. Оттам ли почерпихте идеята за академията?

- Не, такъв тип академия никъде няма. Има много свързани с обучение, но с този вид спектакли, които ние правим накрая - не.

10 години идвахме в родната къща на баща ми с колеги и приятели и си мечтаехме да направим нещо, свързано с балет. И една година с Капка и Гриша Роглеви си говорехме и те казаха: “Да пробваме, защо не”. Вдигнахме се, отидохме до читалището, намерихме кметицата и започнахме. Но ако не бяха те, аз никога нямаше да се осмеля. Във времето колегите ми чакат да дойдат, те си го приемат като тяхно си нещо. Аз за всичко се допитвам до тях и по-скоро съм организатор, отколкото ръководител. Работата е специфична и изисква човек, който едновременно да разбира от балет и да познава местността.

- А как решихте да правите спектакъл в края на академията?

- Тръгна от Капка, която каза, че за децата е най-важното да излязат на сцена, за да добият опит.

CV:

Диляна Никифорова е примабалерина на Софийската опера и балет. През 1991 г. завършва балетното училище в класа на изтъкнатата прима Красимира Колдамова. Същата година става финалистка на Балетния конкурс на Евровизия.

Международната кариера започва в трупата Кранко балет, Щутгарт. Танцува в Националния балет – Ролан Пети, Марсилия, в Младия френски балет, Париж, в Белгийския кралски балет, Норвежкия национален балет, Балето дел Сюд, Италия, и др.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Модерен оптимизъм

 Д-р Динко Младенов е учредител и първи дарител на фондация “Млади медици за България”. Той е лекар-интернист с 37 г. стаж и е основател на клиника “Медикус Алфа” - Пловдив.

Д-р Динко Младенов: Младите лекари заслужават справедливо заплащане, те не се страхуват от работа и от вируса

Лазар Лазоров (вляво) е завършил специалност “Облекло” в град Плевен. След това учи в Габраво текстилно инженерство.
Стелиан Радовенски е израснал в Плевен. В града е учил в механоелектротехникума със специалност “Компютърни системи и технологии”. Получава бакалавърска степен от Русенския университет пак по същата специалност.

Млади предприемачи: Бизнес се прави трудно в България, в чужбина има данъчни облекчения

Доц. Никифорова и семейство Пардю на един от спектаклите на финала на академията.

Диляна Никифорова: Джеймс и Кати Пардю през година бяха в село Марян в подкрепа на млади таланти в балета

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber