Щедрост за бедните или бюджетна строгост? Има сценарий, добър за всички

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10009998 Щедрост за бедните или бюджетна строгост? Има сценарий, добър за всички Щедрост за бедните или бюджетна строгост? Има сценарий, добър за всички www.24chasa.bg
Щедрост за бедните или бюджетна строгост? Има сценарий, добър за всички

Може ли “ястреби” и “гълъби” в икономическия екип

Ключът е в обръщане на фокуса навън, а не към вътрешния пазар, бърз растеж и повишена събираемост

Буквално за дни се създаде усещането, че в България се възражда фундаментален дебат за ролята на държавата в икономиката. И по-конкретно – за параметрите на фискалната политика през тази и следващите няколко години.

Всичко като че ли тръгна от заявката на номинирания (но оттеглен) кандидат за министър-председател Николай Василев за почти незабавно балансиране на бюджета, последвана от пространни интервюта и изявления на министри от служебното правителство.

Те намериха за нужно да обяснят неколкократно, че

имат съвсем

различни

виждания за

приоритетите

на фискалната

политика

– а именно увеличаване на бюджетните разходи и поддържане на по-висок дефицит.

Подобен сблъсък се натоварва с излишен драматизъм и идеологически багаж. Вместо да се замеряме със заредени с ценностни оценки сложни теоретични постановки, да изчакаме буквално няколко дни: министърът на финансите Асен Василев още до края на седмицата се очаква да предложи свой проект за актуализация на държавния бюджет за 2021 г. Тогава ще видим за какви точно политики той иска одобрение от народните представители – кои разходи иска да вдига, кои да пренасочва, вижда ли нужда от някаква промяна в данъците, в крайна сметка и какъв дефицит смята за приемлив. Тогава пък ще видим всяка от парламентарните групи на какви позиции стои.

Следващият тест ще са проектобюджетът за 2022 г. и евентуални идеи за промяна в данъчните закони – това ще е “тестът” за новото управление, ако такова се сформира.

За пръв път от

много години

България има

широка свобода

– поне в краткосрочен и средносрочен план – да определя фискалната си политика. Не сме фалирала страна (както през 90-те), че да зависим от волята на МВФ; няма натиск от пазарите, който да застрашава финансирането на дефицит и обслужването на държавния дълг. През 2020 г. независимо от пандемията имаме третия най-нисък бюджетен дефицит в ЕС.

От своя страна правилата за бюджетен дефицит така или иначе не важат за 2021 и 2022 г., така че дори формално няма изискване страните да преследват салдо под 3% от БВП. Нямаме и изрична препоръка от Европейската комисия за незабавни мерки по отношение на дефицита за тази и идната година. Въпросът е какво да се прави с тази “свобода” – няма външно ограничение и дори диктат, който да даде извинение на българските политици за формиране на бюджетна цел.

Съвсем разумно ми се струва да приемем, че има достоверни твърдения и разумни аргументи и от двете страни. С други думи, незадължително позициите са напълно взаимно изключващи се, особено ако отчитаме икономическата ситуация и предизвикателствата пред Европа и България в момента. Ето защо:

1. Дългосрочен просперитет не се постига с трайни бюджетни дефицити. България е малка, отворена и изостанала икономика – накратко тя не може да постигне висок дългосрочен растеж, разчитайки на вътрешното търсене.

Реално забогатяване може да има само чрез подобряване на производителността и глобална конкурентоспособност. Това не може да бъде заместено от увеличаване на публичните разходи. По-голям дефицит не е автоматична рецепта за разширяване на производствения капацитет и догонване на по-развитите икономики.

2. Философията за трайни дефицити като инструмент за растеж е опасна. Заявка за

икономическа

политика,

поставяща в

центъра

вътрешното

потребление,

дава и вредни, и опасни сигнали към бизнес и домакинства. Стимулите насочват повече усилия, предприемаческа енергия, инвестиции, работна сила към задоволяване на вътрешния пазар – вместо към търсене на успех извън пределите на малката ни икономика.

3. Трябва

да премахнем

дефицита, но е

важно как ще

стане това

Ако четем анализа на Европейската комисия, там изводите са в този дух: след началото на икономическо възстановяване България трябва да се върне към благоразумна бюджетна позиция (разбирай – да свива дефицита до балансиран бюджет), като гарантира в политиките си устойчивост на публичните финанси (разбирай – да избягва популизъм в увеличаване на разходи, които могат да тежат години наред). Заедно с това се препоръчва и стриктен контрол над увеличаване на разходите, финансирани от националния бюджет. Средносрочната ни бюджетна позиция изглежда добре - правихме умерени излишъци в добрите времена до 2019 г., което позволява в криза да имаме известен период на дефицит при икономически спад.

4. Трябва да се съкращават неефективни разходи. Това става с процедури, прозрачност, контрол, а в по-дългосрочен план - със структурни реформи. Това са важните действия, по които трябва да оценяваме действията на бъдещите управляващи -

ако ще са

“ястреби”, нека

имат и остри

инстинкти да

орежат най-

неефективните

разходи

Ако се премахне прахосничество за милиарди – още по-добре, това ще балансира бюджета. Но често такива икономии са най-трудни точно защото изискват дълбоки промени – най-лесно е временно да се отложат проекти, да се спрат плащания или да се замразят социални програми. Също така тези реформи често не дават резултат веднага – колкото и да са полезни, те често се отразяват в по-ниски разходи едва след няколко години. Пословичен е примерът със съкращенията или пенсионирането на държавни служители – това дългосрочно облекчава бюджета, но в текущата година разходите се увеличават заради изплатените обезщетения.

5. Бедността е реален проблем и не трябва да се бяга от решаването му. Няма как да заобиколим и неблагоприятната статистика за бедността – над 23% от населението живее в риск от бедност, като над 9% са с изключително ниски доходи (под 40% от медианния доход); около 60% от самотно живеещите хора над 65 години са в риск от бедност, и т.н. В момента

“виси” въпросът

за увеличение

на пенсиите, най-малкото – за някакъв механизъм за трайно запазване на месечните добавки от 50 лв. Инструментите за действие са различни – някои настояват за по-висок ръст на пенсиите, другото решение е реформа и засилване на целенасочената подкрепа през социалното подпомагане на хора с изключително ниски доходи. При всички случаи обаче да преследваме рязко свиване на дефицита още тази година чрез ограничаване на социалните разходи, не изглежда нито реалистично, нито желано.

6. Свиване на дефицита може да стане и без механично свиване на разходи или увеличаване на данъци. Забравяме за най-благоприятния сценарий, който е основа на добрата политика – постигане на бърз икономически растеж и повишена събираемост.

Това носи повече приходи, без да се повишават данъците Достатъчно е дори само една или две години да имаме ограничен растеж на разходите – т.е. да се увеличават по-бавно от приходите – за да свием и дори премахнем дефицита. Изглежда, че дори за 2021 г. това може да е подходът - без големи нови разходи при относително благоприятната стопанска конюнктура, включително възстановяването на износа, индустриалното производство и заетостта, е възможно да постигнем по-нисък дефицит от планираното. Това е най-доброто разрешение на коментирания дебат - и ще постигне едновременно целите, заявени от всички.

Спечели безплатна реклама на стойност 10 000 лв за твоя бизнес!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Историкът Светослав Живков

Тройна сделка с дългове помага Великите сили да преглътнат българската независимост

Когато Мангъров се лее отвсякъде, всички станахме на мангър*

Когато Мангъров се лее отвсякъде, всички станахме на мангър*

Борис Велчев е юрист, съдия, преподавател, автор на научни трудове

Борис Велчев: Езикът на Наказателния кодекс трябва да е разбираем

Опаковането на Триумфалната арка – зле прикрито лицемерие

Опаковането на Триумфалната арка – зле прикрито лицемерие

СНИМКА: Pixabay

Какъв е профилът на антиваксърите у нас

В следващия парламент без лагери - всеки ще е сам за себе си

В следващия парламент без лагери - всеки ще е сам за себе си

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber