Акад. Юлиан Ревалски: За първи път в БАН има квота за член-кореспонденти под 50 г.

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/10003146 Акад. Юлиан Ревалски: За първи път в БАН има квота за член-кореспонденти под 50 г. Акад. Юлиан Ревалски: За първи път в БАН има квота за член-кореспонденти под 50 г. www.24chasa.bg
Акад. Юлиан Ревалски
Акад. Юлиан Ревалски

Колегите са в переиод на тестване на ваксината срещу COVID върху хуманизирани мишки. Те ще произведат прототип, казва председателят на БАН

Още акценти от интервюто:

- БАН изигра съществена роля в разбирането и в овладяването на пандемията

- Математическото моделиране, извършвано от проф. Николай Витанов, подпомагаше институциите всеки ден

- В институти в областта на биомедицината средната възраст е около 35 години

- Акад. Ревалски, БАН обяви конкурс за академици и член-кореспонденти, каква е процедурата?

- БАН е единствената научна организация в България, която със Закона за БАН, приет от Народното събрание, е оторизирана да присъжда академичните звания “академик” и “член-кореспондент”. Защитили сме тези академични звания и в Патентното ведомство. Обявяваме конкурс на 2-3 г. Съгласно Закона за БАН

броят на академиците

не може да надвишава 80,

а броят на член-кореспондентите - 120. Реално никога няма действащи повече от 60-65 академици и повече от 100 член-кореспонденти, за да може да има възможност да се обявят нови места при следващ избор. В момента броят на академиците е 48, а на член-кореспондентите е 93-ма. Академиците и член-кореспондентите, които са от институтите на БАН, не надвишават половината от всички членове. Останалите са представители на висшите училища, на други научни организации или творци от различни културни институции. Това подчертава националния характер на БАН.

Академията обявява конкурс в научни области и направления, които включват математика, физика, химия и науки за земята, инженерни науки, биологически науки, медицински науки, обществени и хуманитарни науки, аграрни и лесовъдни науки и изкуствознание и изкуства. Според процедурата първо се представят номинациите.

Право да номинират имат

факултетни и академични

съвети

на висши училища, научни съвети на научни организации и научни и творчески съюзи. Това може да направи и група от не по-малко от 4-ма академици на БАН, поне двама от които са от съответното направление. Централната избирателна комисия тази година е допуснала до конкурс 118 кандидати. За първи път обявяваме специален конкурс за кандидати за член-кореспонденти под 50 г. с цел подмладяване на академията. Бях поел това като ангажимент в моята програма за управление през втория мандат като председател на БАН и получих и подкрепа от Събранието на академиците и член-кореспондентите.

На кандидатите, допуснати до конкурса, ще бъдат назначени рецензенти. За всеки кандидат ще има по 2 рецензии. Оценката се прави по комплексни критерии, които сме публикували на сайта на БАН. Взема се предвид както научноизследователската, така и научноприложната дейност, приносът на кандидатите в обучението на студенти и докторанти, както и дейности, свързани с организацията на науката в съответните научни организации. След оценката от рецензентите ще има дискусии в различните отделения, които ще подредят кандидатите и ще внесат в Събранието на академиците за гласуване по двама кандидати за място. Събранието на академиците избира с тайно гласуване. За да бъде избран за академик или член-кореспондент, съответният кандидат трябва да получи не просто повече от половината, а поне две трети от гласовете на Събранието на академиците. Искам специално да подчертая, че

обявяването на места не

означава, че непременно

ще има избрани кандидати

за всички свободни места. На миналите избори през 2018 г. бяхме обявили 9 места за академици и 13 за член-кореспонденти, но избраните академици бяха само трима, а член-кореспондентите - 10. Това показва, че Събранието на академиците е било много взискателно към кандидатите, както ще бъде и на този конкурс. Скоро ще публикуваме и научните биографии на допуснатите кандидати за конкурса за 2021 г., за да може широката общественост да е информирана за това какви са постиженията на кандидатите по този конкурс. Искам да подчертая едно важно нещо - конкурсите на БАН за академици и член-кореспонденти са напълно прозрачни и цялата информация от стартирането на процедурата до нейното завършване се публикува в национални ежедневници и на сайта на БАН.

- Какво означава да си академик и член-кореспондент на БАН, какво носят тези академични звания?

- Това са най-високите и престижни академични звания в България. Член-кореспондентите трябва да бъдат най-малко професори и доктори на науките. С изключение на творците на изкуството кандидатите за академици вече трябва да са избрани за член-кореспонденти на БАН. Академиците и член-кореспондентите са много активни, както в научно отношение, така и по отношение на образователната дейност и по отношение на привлечени проекти. Дейността на Събранието на академиците и член-кореспондентите, която се включва в годишния отчет на БАН, както и в годишния доклад за дейността на БАН, който се внася в Народното събрание, е поне колкото на един голям институт на БАН. Сред академиците има емблематични имена във всички области на науката, както и в областта на изкуствата. Трябва да се отнасяме с уважение и почит към общността на академиците и член-кореспондентите, както е в другите държави.

- Сред номинациите за член-кореспонденти са лицата на борбата с COVID ген. Венцислав Мутафчийски и математикът Николай Витанов. Какво направи БАН за справянето с пандемията?

- БАН изигра съществена роля в разбирането и в овладяването на пандемията, породена от коронавируса, в много и най-разнообразни направления. Понеже говорим за конкурса за академици и член-кореспонденти, нека споменем имената на акад. Богдан Петрунов и акад. Ангел Гълъбов, които бяха сред специалистите, които най-много разясняваха какво е COVID, какво причинява и как да се борим с него. В по-широк мащаб, насочен към институтите на БАН, Институтът по молекулярна биология помогна много при създаването на лабораторията на “Пирогов” за тестване с PCR. Колегите от още 3 института, които са свързани с направлението биомедицина, изиграха съществена роля за разясняването какво трябва да се прави в пандемичната обстановка. Има различни разработки, свързани с вируса. Работи се по ваксина.

Тестваха се

имуностимуланти,

както и средства за защита,

които да помогнат в борбата срещу COVID-19. Споменахте и работата на колегата проф. Николай Витанов. Математическото моделиране, извършено от него ежедневно, подпомагаше институциите с информация какви са тенденциите в развитието на пандемията. Направиха се разработки за това как кризата ще се отрази на икономиката. Предвижданията на нашия икономически институт в това отношение се оказаха много точни.

Да не забравим социалнопсихологическия елемент на кризата.

Институтът за изучаване на населението и човека и Институтът по философия и социология извършиха мащабни проучвания за това как пандемията ще се отрази на хората, какви са страховете им и какво очакват за бъдещето си. Инженерните институти предложиха технически решения за обеззаразяване като роботи и апарати.

Институтите и музеите, свързани с обучение, предоставиха напълно свободно всички свои интернет базирани ресурси на ученици и на студенти. Някои институти извършват квалификационни курсове с учители онлайн. Онлайн подготвяхме и отборите по информатика, математика, по биология, физика, математическа лингвистика. Не сме спирали и се справихме на ниво.

Всичко, което изброих досега, беше извършено от учените доброволно и самоинициативно. Не сме искали допълнителни средства за всички тези дейности. Нека, отново във връзка с предстоящия конкурс, да отбележа дарителската кампания на Събранието на академиците и член-кореспондентите, която събра сумата от 36 хиляди лева, с която социалното министерство закупи таблети за деца в социалните домове.

- Какво показват моделите с днешна дата, излязохме ли от черния сценарий?

- За момента сценарият е благоприятен. Според методиките, които използват нашите колеги, в близко време не се очертава развитие в лоша посока. Няма нужда да сме специалисти, за да кажем обаче, че е обезпокоително, че не е голям процентът на ваксинираните. Преди около месец бях във Франция, където тогава през първа ваксина са минали почти 50 процента на населението. При нас нивото е доста по-ниско и темпото на ваксиниране в момента е бавно. Това поражда тревога, че може да има влошаване. Всички специалисти при нас казват, че решението за справяне с кризата в момента е в масовата ваксинация.

- Вслушват ли се повече политиците в експертното мнение на учените?

- Определено да. През последните 7-8 години БАН извървя дълъг път в комуникацията си с институциите. Това започна още от времето, когато председател на БАН беше покойният ми колега акад. Стефан Воденичаров. Все повече институциите признават ролята на науката при вземането на важни политически решения, свързани с развитието на страната. Но все още не сме стигнали до европейското ниво. Има още път да извървим. Най-важното е институциите да разберат, че трудът на учения е важен, и да отчитат неговата специфика. Той трябва да бъде ценен така, както се цени преподаването например. За външния наблюдател научната дейност

може да изглежда

като някакво

ексцентрично

лично занимание

Но извършвайки научни изследвания ученият всъщност се квалифицира като експерт, за да може в един момент, както стана с COVID кризата, да реагира адекватно на актуалната ситуация. Голяма част от специалистите, които вземат решения за пандемията, са учени. Трябва да се признае важността на труда на учения и той да бъде адекватно финансиран - както като заплащане на труда, така и в развитие на инфраструктура и капиталови инвестиции. Без научни изследвания, включително такива, които водят до иновации, не можем да развиваме конкурентоспособна икономика, не можем да се справяме с кризи, не можем и да имаме качествено образование и здравеопазване.

- Какви технологични разработки на световно ниво се правят в момента в академията?

- Имаме над 120 разработки, които са на етап, който може да доведе до прототип, след което бизнесът да ги поеме и да ги въведе в производство. Те са в биомедицината, в информационните и комуникационните технологии, в изкуствения интелект, в областта на новите материали и в редица други области, които имат приложения в медицината, индустрията, енергетиката, селското стопанство и други области. Представихме неотдавна около 20 от тези разработки, които считаме, че са с най-голям потенциал, пред представители на бизнеса. Форумът, организиран съвместно с агенцията за малки и средни предприятия, се забави заради пандемията, но все пак се състоя и имаше над 500 участници. Получи се голям интерес и са осъществени вече контакти за по-нататъшно разработване на постиженията. Запознахме и Съвета на настоятелите как БАН със своите разработки може да подпомогне индустрията. БАН е водещ и в два центъра за върхови постижения и 4 центъра за компетентност по Оперативната програма “Наука и образование за интелигентен растеж”. В тях също са заложени разработки с иновационен характер. Целта на научните колективи и тук е

да разработят прототипи,

които да се внедрят

след това в

производството

Впрочем тези центрове са един от многото примери за нашето ползотворно сътрудничество с висшите училища. Учените сме длъжници на бизнеса, но и бизнесът трябва да направи крачка към нас. Успехът може да дойде само в процеса на съвместно сътрудничество.

- Ваксината срещу COVID една от тези иновации ли е?

- Да. В момента колегите са в период на тестване на ваксината върху хуманизирани мишки. Те ще произведат прототип. За да се стигне до това, което се случва с другите ваксини обаче, е необходимо мащабно клинично изпитване с 30 000-40 000 души. Това няма как да направи един научен институт.

- Върна ли пандемията трайно умове отвън?

- Ще се въздържа да кажа, че е върнала трайно умове, но все пак върна. Наши колеги все по-често са тук и остават за по-дълго. Пандемията наруши глобалния процес на образование. Кризата удари силно университетите и намали новите позиции за работа. Единият тип завръщане е на хора, които работят с IT средства независимо в коя област. Но и учени се връщат. Опитваме се по различни начини да привличаме хората на науката. Имаме вече национални програми за реинтегриране в областта на науката, както и за задържане на успешни наши учени в България. Трябва да продължим усилията

да върнем българите

от чужбина, като им

създадем

подходящи условия,

разбира се.

- Задържат ли се вече младите учени в БАН, каква е възрастовата картина в момента?

- Възрастовата структура в БАН не е добра и за съжаление, не може да се промени изведнъж. Създаването на един учен е дълъг процес. Не стига само да завърши магистратура за 4-5 г. Трябва след това да се защити докторат. След защитата на доктората трябват около 5 години, съответният специалист да се формира като самостоятелен учен. Натрупва се период от поне 10-15 години за формирането на един учен. Промените в науката не стават бързо. Има, разбира се, и добри примери. В институти на БАН в областта на биомедицината средната възраст е около 35 години. Това е една от областите, които привличат много млади хора. Надявам се, че с общи усилия тенденцията ще продължи и в другите науки. Вземаме мерки на централно и на локално ниво за привличането на млади хора. Трябва да сме постоянни, защото изведнъж в науката тенденция не се обръща. Иска се време, не е толкова лесно като в някои други области.

- Заплащането задоволява ли младите?

- Все още не, въпреки че тази година в БАН най-голямо увеличение бе постигнато за позициите асистент и главен асистент. За мен най-важното е трудът на учения да се оценява по достойнство. Напоследък се оформя разбиране от страна на Министерството на образованието и науката, че трудът на учения в БАН по нищо не отстъпва на труда на учения от висшите училища. Така че основните възнаграждения на учените от БАН трябва да са като на академичния състав на висшите държавни училища. Не искаме повече от това. С постановление на МС от декември миналата година те получиха минимално възнаграждение за асистент - нещо, за което на нас не ни е осигурен бюджет.

l Директор на Института по математика и информатика на БАН

l Професор е от 2001 година

l От 2008 г. е член-кореспондент, а от 2015 г. - академик

l Ръководител на 5 изследователски проекта с Националния фонд за научни изследвания и координатор на 7 международни проекта

l Преподавал е в Софийския университет във Факултета по математика и информатика и е бил гост-изследовател и гост-професор в Италия, Канада, Гърция, Германия, Франция и др.

l Има над 60 научни публикации, цитирани над 600 пъти

l Избран е за втори пореден мандат за председател на БАН на 30 ноември 2020 г.

За да получиш това звание,

трябва да си професор

и доктор на науките

Академик и член-кореспондент на БАН са най-високите академични звания в България.

За да стане един учен член-кореспондент в областта на науката, трябва поне да е станал професор и доктор на науките. Трябва да е извървял цялата научна стълбица и чак тогава да кандидатства за член-кореспондент.

За да кандидатства за академик в областта на науката пък, трябва да е поне член-кореспондент. При творците на изкуството важно е да са колоси в своя жанр, при тях научните звания не са определящи.

Същите са изискванията за членовете на чуждестранните академии на науките. Академиите всъщност са създадени преди повече от 350 години във Великобритания и Франция. Става дума за общност, в която членуват най-добрите от най-добрите учени. Във Великобритания например такова общество е Royal Society.

Спечели безплатна реклама на стойност 10 000 лв за твоя бизнес!

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Интервю

Георги Лозанов

Георги Лозанов: Временно правителство с конкретни цели е утопия, при това не особено красива

Петър Витанов е евродепутат и ръководител на Делегацията на българските социалисти в ЕП.
СНИМКА: НИКОЛАЙ ЛИТОВ

Петър Витанов: Проблемът на БСП не е само лидерски, а и идеен - носи ли левите ценности

Комисар Георги Мангараков

Комисар Георги Мангараков: Газови бутилки гърмят страшно, бетонови колони се чупят като вафли

Димитър Аврамов: Трябва коалиция, която да разпределя отговорности, а не сфери на влияние

Димитър Аврамов: Трябва коалиция, която да разпределя отговорности, а не сфери на влияние

Христо Хаджитанев, програмен директор на "Би Ти Ви Медия груп"

Христо Хаджитанев: Михаил Билалов ще води "Стани богат" по Би Ти Ви

Проф. Анастас Герджиков

Проф. Анастас Герджиков: Реформата във висшето образование бе успешна, защото за нея имаше надпартиен консенсус

Покажи още

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

Последно от

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber