Ако се сложи манометър, лесно се следи налягането на водата
Ако сте приключили вече с основния ремонт или сте направили новата си баня, значи сте стигнали до окончателното завършване на облицовките с плочки и боядисване на непокритата част от стените и тавана.
Тогава идва ред на така очакваното монтиране на санитарните прибори и завършване на ремонта.
Добре е, ако при подмяната на остарялата водопроводна инсталация сте монтирали
филтри за грубо и фино
очистване на водата
от уличния водопровод, което най-малкото е необходимо за дълготрайната добра работа на смесителните батерии с керамични глави.
Ще сте готови за монтирането на санитарията в банята, при положение че местата за свързване към водопровода и канализацията са точно фиксирани, местата за механично закрепване на приборите към стойките - също, а в облицовката от плочки са оставени необходимите отвори за преминаване на свързващите елементи като тръби и шпилки.
Тоалетната чиния
Когато вече сте доставили нова тоалетна чиния от магазина, за да работите по-удобно, комплектът за монтирането ѝ може да се подреди прегледно върху пода. Той включва 2 стоманени шпилки с гайки и шайби, ексцентрични пластмасови втулки и две пластмасови присъединителни тръби - за промивната вода и за свързване към канализацията.
И двете са по-дълги от необходимото, така че, преди да се монтират, трябва да се отрежат според дебелината на плочките.
Първата задача е да се почистят отворите с вътрешна метрична резба в напречния носач на стойката, в които се завиват шпилките. Желателно е те да се навият пробно, за да се почисти резбата и да е сигурно, че после няма да възникне проблем.
Големият уплътнител може да има процеп, в който влиза разпъващ го обръч. Това място също трябва внимателно да се почисти. След това двата уплътнителя се поставят на местата си в жлебовете, като се спазва посоката и се внимава да не бъдат обърнати.
Следващата задача е да се определят точно дължините на двете свързващи чинията тръби. Първо се измерва дължината, на която всяка от тях влиза в съответното коляно на стойката. За целта при напъхана докрай тръба с помощта на линия се отбелязва нивото на облицовката с плочки.
След това същата операция се извършва откъм предния край на двете тръби, т.е. откъм тоалетната чиния. При поставен уплътнител тръбата за промивната вода се напъхва докрай в предвидения за нея отвор в чинията.
Нахлузва се и тръбата с големия диаметър. При това положение с помощта на напречно поставен върху задния край на чинията метален нивелир, линия или просто летва с равен кант върху тръбите се отбелязва равнината, определена от задния край на чинията.
Чрез пробно поставяне на чинията се определя каква част от стоманените шпилки да стърчи от стената, така че да остане достатъчно място за завиване на гайките, без те да опират в чинията. Всяка от тях се навива в отвора си до така определената дължина.
По принцип зад напречния носач на стойката има достатъчно свободно място,
за да не пречат
стърчащите части
на шпилките. Ако поради някаква причина се налага тяхното скъсяване, те се прерязват с ножовка, без обаче да се повреди краят на резбата.
Мивката и смесителната батерия
Монтирането на мивката директно към стената се прилага вече много рядко. Най-често се купува подходящ шкаф за баня с вграден в него умивалник.
В повечето случаи шкафът е комплектуван и с огледало, осветителни тела и странично разположено шкафче. Шкафовете най-често се продават опаковани в по-удобни за транспортиране кашони и се сглобяват на място, което при грамотно подготвена от производителя техническа документация и пълен комплект детайли не би трябвало да представлява проблем.
Често срещано решение е шкафчето да стъпва върху пода с двата предни крака, а в задната си част да се окачва към стената посредством две закрепени с пластмасови дюбели стоманени куки.
Мястото под умивалника е достатъчно, за да не се налага избиране на специален сифон. Често дори и най-евтиният вариант на сифон, представляващ гофрирана пластмасова тръба, е добро решение, защото позволява максимална гъвкавост, в случай че отворът за канализационната тръба е изместен встрани.
При умивалник с шкаф почти задължително е батерията да бъде от стоящ тип и да се монтира през отвор в задния край.
Това решение има редица удобства, защото батерията се фиксира лесно и също така лесно се свързва чрез гъвкави маркучи към водопроводната инсталация.
Бойлерът
Най-често срещаното решение за свързване на бойлер към водопроводната мрежа се прави с маркучи, армирани с метална оплетка. Те се монтират бързо и лесно чрез притягане на две двойки холендрови гайки.
Тези маркучи обаче имат и свойството, макар и рядко, да протекат, а
скъса ли се някой
от тях, наводнението
е в кърпа вързано,
може да шурне и гореща вода. Това би било още по-неприятно, ако бойлерът е поставен извън банята в помещение без канал на пода.
Затова си заслужава инвестиране на малко повече труд и време, като свързването се направи със специална многослойна тръба от омрежен полиетилен и сърцевина от заварено с лазерен лъч алуминиево фолио.
Тези тръби се използват и за водните отоплителни инсталации. За работата на бойлера най-важно е налягането на водата във водопровода да не надхвърля допустимото.
При по-високо налягане предпазният вентил започва да изпуска вода или направо тръгва силна струя. Когато бойлерът се намира в баня с подов сифон, ще се намокри само подът. Ако обаче той е монтиран в помещение, което не е пригодено за разливане на вода върху пода, и при по-продължителна липса на контрол обилното изтичане на вода от вентила може да се превърне в бедствие.
При последния ремонт на банята вкъщи монтирах манометър и така винаги мога да следя налягането на водата.