Може да обикаляте различни кътове, без да изкаляте обувките си
Стабилните пътеки са много важни за всеки двор и градина, когато живеете трайно в къща. И за вилата, и за къщата те са “артериите” от улицата до дома. Ако са направени подходящо и удобно, настланите пътеки позволяват обхождане на различни кътове, без да изкаляте обувките и да измокрите краката си.
За да си направите стабилна и дълготрайна пътека, първо трябва
да определите
широчината ѝ,
наклона за оттичане
на дъждовната вода,
вида на настилката и технология за нейното полагане. За пътеката от дворната врата до входа на къщата е подходяща широчина около 1,5 м, докато за вътрешните са достатъчни 60-80 cм.
За оттичане на водата трябва да имат наклон 1,5-2% в посока към мястото, подходящо за оттичане. При страничен наклон водата се оттича направо в градината покрай алеята. При всяко положение наклонът на пътеките, включително и на настилката, ограждаща къщата, трябва да бъде такъв, че да отвежда водата колкото е възможно по-далече от основите.
Има десетки начини да си направите пътеки. Българинът най-често прави плътна бетонна настилка, облицована с плочки, или щампован бетон. Много предпочитани за градината са и свободно наредени върху пясъчна основа павета, тротоарни плочи или такива от естествен камък. Често се използават за настилане големи каменни плочи или специално отлети бетонни плочи.
Те се вкопават в почвата на известно разстояние една от друга, така че да са удобни за стъпване, а помежду им се засажда трева.
Бетонните
пътеки
се използват масово и днес, защото се правят по-бързо и по-лесно. При тях изискванията за дълбочина на изкопа под алеята са по-малки, бетонният разтвор може да се достави готов или пък с лекота да се приготвя на място. За един ден двама души спокойно може да направят бетонна пътека с дължина 15-20 метра.
Леснината и бързината при направа на алеята обаче може да са подвеждащи, защото откритият бетон със сигурност загрозява градината и е в дисхармония с природната среда. Затова по-добрата според нас и задължителна операция е облицоването на всички открити площи с плочи от естествен камък или тротоарни плочи. Изборът и на едните, и на другите е голям.
За асортимента от бетонни изделия и техните производители сравнително успешна справка може да се направи и в интернет, още повече че редица от фирмите са регионални пазарни лидери и невинаги продукцията им масово се предлага във всички краища на страната.
Тротоарните
плочки
от бетон се различават по формата си - квадратна, правоъгълна или шестоъгълна. На пазара се предлагат и оцветени плочи, така че можете да избирате според вкуса си.
При отливане на бетонната настилка трябва да се предвидят и деформационни фуги, за да не се напука вследствие на разширяване от топлината. При пътеките е нормално деформационна фуга да се оставя на всеки 2 метра. Тези фуги се правят винаги перпендикулярни на канта на алеята.
Заедно с направата на настилката
трябва да се помисли
и за бордюрите,
които ограждат алеята. Те също може да се отлеят от бетон, примерно на височина 10 cм и след това да се облицоват с каменни плочи. Бордюрите може да се направят и от готови бетонни елементи, каквито се продават на пазара.
По-добре се вписват в околната среда пътеките, направени чрез т.нар. мит бетон. Върху още пресния бетон се насипват внимателно, без да се натрупват едно върху друго, добре измити, мокри дребни камъчета. След това те се набиват внимателно с дървено трупче, докато потънат и съвсем леко се покрият с избилото от бетоновия разтвор циментено мляко.
Много по-предпочитан начин за градината са пътеки от свободно положени плочи или камъни, като настилките бъдат изпълнени така, че да са едновременно устойчиви и стабилни и същевременно безпрепятствено да пропускат дъждовната вода. По тази причина добро решение е алеята, водеща до гаража, да бъде направена от две успоредни бетонни ивици, а между тях да се засади трева.
Камъкът несъмнено е един от най-добрите варианти, що се отнася до избор на материали. Разбира се, има и множество други. Чакълените пътеки например предполагат чувство на непринуденост, но остатъците по подметките на обувките не са особено приятни.
Варианти за подредба има много. Могат да се наредят като пъзел, може да формирате желаните от вас текстури, за да постигнете естествено изглеждаща пътека в градината. Ако положите камъните далеч един от друг, ще имате възможност да добавите между тях пълзящи растения, зеленика, мъх и други растения, издръжливи на стъпкване.
Има вариант със
спояване на
камъните с разтвор,
може в разстоянието между тях, освен да се посади трева, да се насипе ситен чакъл.
След като вече сте купили материала, решили сте каква ще е пътеката, е време да започнете подготвителните работи по изграждането ѝ.
Първо се премахва
горният земен слой
на дълбочина около 10-15 см. Това безпроблемно може да се направи с помощта на лопата. След това е нужно целият участък добре да се трамбова и подравни.
Може най-отдолу да се положи слой геотекстил, който добре ще пасне на дренажа. Изборът е ваш, но е задължително да има основа под облицовъчните камъни. Тя може да бъде пясъчна, с дебелина около 10 см, или от няколко слоя дребен чакъл, който добре се отъпква след полагането на всеки слой. Също може да се положи бетонен слой, който да не е повече от 2 см.