На откритите пространства вкъщи е необходимо по-голямо внимание
Застланите с облицовъчни плочки балкони и открити тераси не са вечни и от време на време се нуждаят от ремонт. Те са част от дома ни и не бива да ги пренебрегваме, когато започваме оглед и поправки на вече увредените места в къщата или апартамента.
Облицовъчните плочки на откритата ни тераса имат непреодолим недостатък и с течение на времето започват да пропускат влага. Това най-често се случва при използване на некачествени материали за запълване на фугите, например обикновен цимент вместо специален пълнител за фуги.
Терасите на открито се нагряват силно от слънцето, което предизвиква значително разширяване на покритието през деня и свиването му през нощта. Логичната последица е напукването на материала във фугите, а при по-големи по площ тераси може да се стигне и до напукване на плочките.
С една дума - при покрития върху открити тераси се препоръчва
използване на
специални фугиращи
материали, които
частично запазват
трайна еластичност
Увредените вече фуги се запълват най-добре със силикон каучук, който запазва своята еластичност и поема разширяването на площта с плочки. Пропускливи спрямо влагата са и неглазираните керамични плочки, както и различните циментови замазки.
Съществуват различни препарати, които придават на строителните материали по-голяма устойчивост спрямо влагата и водата.
От личен опит знам, че много добър за целта е предназначеният специално за балкони и тераси цимент, а той се предлага и в повечето магазини за строителни материали.
Защитното покритие с него е еднакво ефективно и през топлите сезони, когато пази плочките от проливните дъждове, и през зимата, когато проникналата в плочките, фугите или замазката вода замръзва и ги разрушава.
Малки количества от този цимент се разливат върху повърхността, разнасят се равномерно, докато я омокрят, изчаква се около 3-5 минути, за да проникне препаратът в порите на материалите. След това излишният импрегнатор се избърсва със суха кърпа.
Препаратът сигурно защитава не само порьозните строителни материали, но е в състояние да направи водоплътни за месеци напред и фугите.
Ако тепърва терасата ви се нуждае от настилка, вариантите са много. Дървената, която разгледахме в предишен брой, е подходяща за напълно покрити тераси и балкони. При откритите изцяло или частично е най-добре да използвате предлаганите на пазара различни видове плочки.
Подовите
облицовъчни плочки
отдавна не се
използват само
във вътрешното
пространство
на дома и вече са предпочитаното и най-често използвано покритие за външни балкони и тераси. Причините за това са както добрите качества на плочките, така и модерните и качествени материали за залепването им.
Покритията от плочки се правят лесно, устойчиви са на атмосферните влияния и предлагат широки възможности за декоративно оформяне.
Откритите тераси са значително по-силно натоварени в сравнение с облицовката на вътрешен коридор, кухня или даже баня. Най-съществените проблеми са свързани с неминуемото разширяване на покритието от плочки, на пласта лепило под него и т.н. до самата стоманобетонна плоча, когато я напече слънце.
През нощта цялата многопластова система се охлажда и се свива. През зимните студове то е още по-голямо.
Най-важното е да изберете добри подови плочки. Много познати са използвали плочки от мрамор или камък, но според нас най-добре е да се работи с керамични. За настилки на открито категорично се предпочитат плочките, познати у нас като гранитогрес.
Те са имитация на плочките от природен гранит, който има близък до оригинала външен вид, но и до голяма степен притежава неговата твърдост и устойчивост на времето.
Плочите от гранитогрес са изключително твърди, имат еднородна структура и цвят по цялата си дебелина, а не както при обикновената подова керамика, при която щом се олющи тънката глазура, отдолу се показва друг материал.
Най-голямото достойнство на тези плочки е, че практически не пропускат вода и влага.
Плочките от гранитогрес се полагат и залепват подобно на обикновените керамични плочки, но има и някои съществени отличия, които трябва да се познават. Липсата на отворени пори по долната повърхност на плочките изисква използване на лепила, специално посочени от производителите като подходящи за лепене на гранитогрес.
Освен това се предлагат и
материали, които
подобряват
сцеплението между
пласта лепило и
основата,
върху която се лепи.
Гранитогресът се реже и отчупва като обикновените керамични плочки. Поради крехкостта на материала за устойчивостта на покритието срещу удари е изключително важно под плочките да не останат кухини с въздух. Всяка плочка трябва добре и плътно да прилегне в пласта лепило, а фугите да се запълнят старателно с фугираща маса.
Плочките се лепят и фугират със специално пригодени за целта материали, които и след втвърдяване запазват в необходимата степен еластичността си, така че да поемат термичните разширявания и свивания, без да се напукват и разрушават механично.
Първата задача е да се направи, ако няма такава, циментова замазка с подходящ за оттичане на водата наклон. След това трябва да подберете качествено лепило за плочки. То се разбърква старателно на два етапа, като помежду им се изчаква около 5 минути.
За постигане на оптимална работна смес се добавят и до 5 л вода. Лепилото се разнася равномерно с назъбен шпахтел, като трябва да се има предвид, че времето за лепене след разстилането му върху пода е ограничено до около половин час.
След около 6 часа върху залепените плочки може да се стъпва.