Банално погледнато, стълбата свързва етажите в една сграда. Но от естетическа гледна точка тя може да се превърне в специален интериорен акцент. Обезличаването на дома в панелните градски блокове и типовите селски къщи лиши семействата от нейната красота така, както им отне и топлината на живия огън.
Независимо от вида си всяка стълба се проектира индивидуално според пространствата, които ще обединява. Тъкмо затова при проектирането на апартамента или къщата изборът на място е особено важен.
Консултацията с архитект е задължителна, за да се избегнат грешки и недомислици. За да е удобна, трябва да не създава дискомфорт при изкачването, да е достатъчно широка, да е стабилна, да бъде добре осветена и добре обезопасена с надежден парапет. С тези изисквания трябва да се съобразяваме, преди да решим дали стълбата да е в антрето или в дневната. При първия вариант двете функционални зони – спалните на едното ниво и дневната на другото, се разделят най-ефективно. От друга страна, по-ефектно е връзката между нивата да е в дневната. Ако се налага допълнително пробиване на стоманобетонната плоча, абсолютно задължително е мнението на инженер конструктор.
В зависимост от конструкцията стълбите са два типа. Монолитните са излети от бетон, а стъпалата им се обличат според общия вид на интериора – с камък, плочки, ламинат, паркет, масивно дърво... Стоманобетонните са пожароустойчиви и икономични. Материалът дава много възможности за интересни архитектурни решения. Може да се изработва не само права, но и свободностояща вита стълба.
Другият тип – самоносещите се, са с конструкция от стомана, дърво, стъкло, месинг, алуминий. Облицовката на стъпалата при тях може да бъде от всякакви материали с изразителна визия и специални характеристики. За здравината подходящи са бетонът, стоманата и дървото.
За стъпалата
Височината им зависи от предназначението на стълбата и разположението є. При обществените и многоетажните височината е различна от жилищните, при които е 18-20 см. При таванските се допускат и над 21 см. Минималната широчина е 22 см, но най-удобни и безопасни са поне 25 см. Дължината на стъпалата най-често е между 80 и 100 см.
Стъпалата могат да са прави – еднакво широки по цялата дължина, коси или повити. Съчетанието на прави и коси стъпала в едно стълбище се допуска само при жилищни сгради. При облицовката им водещи са камъкът, металът, гранитогресът, масивното дърво. Специалистите обръщат внимание, че е добре стъпалата да са с еднаква дълбочина. Не се препоръчват стръмни и тесни стълби и заради качването, и заради пренасянето на вещи. Напомнят още, че противоплъзгащите бордове са необходими, особено ако облицовката е хлъзгава и гладка. Стъпалата трябва да са и добре осветени.
Каква форма да изберем
Тя се определя от избраното място. Неправилно е първо да се хареса стълбата, а след това да се умува къде ще бъде изградена. Най-удобна е правата с нейните разновидности – едно-, дву- и трираменна. Неудобството е, че е необходим дълъг прав отвор, който невинаги е постижим. След тях се нареждат Г- и П-образните. Могат да са с обръщане на 90, 180 и 360 градуса. Смяната на посоката на ходовата линия става чрез площадка. При обръщането се използват ветрилообразни стъпала, а това ги прави опасни, когато се стъпва в тясната част. При изцяло витите отворът е малък, но пък недостатък е по-голямата височина за преодоляване на стъпалата. Най-опасна е стълбата “пачи крак”. Тя е с голям наклон, а стъпалата са разместени – с една дума, трябва да се внимава с кой крак къде се стъпва. За сметка на това е незаменима заради малкия отвор.
Работа на професионалистите е да знаят формулата за определяне на ходовата линия на всяка стълба. Но за по-голяма сигурност всеки сам може да я изчисли. Независимо от вида и формата на стълбата тя е: два пъти сбора на височината на стъпалото плюс ширината му трябва да са между 62 и 64 см. В противен случай крачката се обърква. Тази формула не важи само за “пачи крак”.
Парапетът
е най-сложната и скъпоструваща част от стълбата, но и определя уникалността на всеки модел. При вертикалните балустрите се поставят на не повече от 12 см една от друга заради мерките за безопасност. Т.нар. пано може да е с орнаменти от ковано желязо, стъкло, дърво. Хоризонталните обикновено са от метални елементи.