В този апартамент всеки квадратен метър е бил разрешаване на казус – от изолирането на шума заради двата големи централни булеварда в непосредствена близост до намиране на място за камината с биоетанол. Но най-голямото предизвикателство било скриването на сивата фасада откъм вътрешния двор на Софийската опера, към която гледат една част от помещенията. А оттам и осигуряването на повече светлина.
Да създадеш уют и красота от бетонна, олющена и монохромна стена е истинско професионално предизвикателство. А за авторката на преобразяването – Мариана Цонева, и шанс да придаде добавена стойност на кухнята и едната спалня, чиито прозорци са с лице към неприветливата фасада. И прибягнала до различи идеи, една от друга по-смели и трудоемки. Например да се спуснат сукулентни растения, устойчиви на сянка и студ, и така да закрият неугледната мазилка. Или да “облицова” целите стени на отсрещните апартаменти с изкуствена трева. Основното предимство на този технологичен вътрешен двор за поддръжка е, че има функцията на естествен отдушник – ароматите от кухните бързо се изпаряват, а през лятото осигурява непрекъснат хлад.
Тук обаче г-жа Цонева подходила практично, бързо и красиво. Сменила се дограмата на вече остъкления балкон, монтирали по-големи прозорци и скрили скучната гледка със стикери на стъклата. Сега старата малка тераса е спретнат кухненски бокс, от който към трапезарията “надничат” зелени дървета. Отвън, над всеки от трите прозореца, е монтиран малък прожектор, който създава илюзията за дневна светлина.
Като в повечето стари софийски апартаменти, и в този почетно място било отредено на портала, който разделял жилището на две. Нашата домакиня обаче решила да го премести така, че да увеличи дневната зона за релакс. По този начин от другата страна се оформила и по-голяма спалня с отделна просторна баня – и двете с гледка към булевард “Дондуков”. “Тази стая може да бъде и чудесен кабинет”, обяснява практичната си идея г-жа Цонева.
Заради липсата на обилна дневна светлина в голямото вече отворено пространство, всичко в него е решено в светлите цветове. Стените, меката мебел, осветителните тела са главно в бяло, кремаво и много бледо розово. Трапезарната маса, както и тази в хола са от естествено дърво със стъклен плот, за да пропускат светлината и да не тежат в интериора. Единствените цветни акценти, които привличат силно вниманието тук, са цветните метални столове около трапезарията.
Тъй като отвеждането на водата към кухненския бокс идва от банята за гости, която се намира в антрето, се наложило да се жертва естественото място за камината. На нейната стена минават тръбите, чийто наклон за заустване е изчисляван с математически формули от инженер. Ето защо допълнителният уют от огъня се осигурява по най-модерния начин – с биоетанолова камина, монтирана в ъгъла на отвореното пространство.