С Валентин Захариев, бивш собственик, разговаря ВЯРА ИВАНОВА
- Г-н Захариев, наскоро сравнихте "Кремиковци" с вечното грозно пате. Защо?
- Има много работници на едно място и при социално напрежение то се пренася бързо пред Народното събрание. Вечно има заплахи от синдикати, че ако нещо не се изпълни, вземат камионите и отиват там. Затова всеки премиер гледа да е по-далече и всички набеждат комбината за нещо.
- Как си обяснявате появата на 26-годишния бизнесмен, който купи "Кремиковци"?
- 26-годишни бизнесмени по света има доста. И Бил Гейтс, когато започва, е бил твърде млад. Истинските инвеститори са създали тази фирма с цел да оперират с "Кремиковци". Много по-лесно е това да стане с нова компания, необременена с истории и задължения.
- Какъв е най-удачният вариант за комбината оттук нататък?
- Част от комбината трябва да си възстанови дейността - тази, която е без тежък добив, който замърсява околната среда, и да стане нещо като "Стомана Перник". Т.е. на базата на електростоманодобива да се добива директно стомана, да не се започва от коксохимическо, доменно производство. След това комплексът за непрекъснато разливане да произвежда сляби и те да се валцуват в стан 1700. За всичко това трябва да се направи добър разчет - за цената на електроенергията, за инвестициите, необходими за пуска. Електростоманодобивната пещ трябва да бъде съоръжена с електрофилтри, които да изпълнят екоизискванията. Новият оператор няма комплексно разрешително, трябва да мине нелека процедура, която ще отнеме минимум 6 месеца. Ето защо първо трябва да се направи бизнес план и ако покаже, че това е най-добрият вариант, да се възстановят агрегатите.
- Каква ще е необходимата инвестиция?
- Само за да тръгне, около 4 до 5 млн. евро.
- Допускате ли вариант тази обособена част да бъде препродадена, след като заработи?
- След като заработи, вече всичко може да се прави с нея. Има достатъчно заинтересувани фирми. Зависи и от пазара - дали стоманата е във възход. В следващите години ще сме свидетели на редовните циклични етапи, но основната тенденция е повишение.
- Вече бе обявено, че има сключени договори за продажба на неработещите активи, вие имате ли интерес?
- Това ме учудва. Който и да е купувачът, той е купил един голям чувал и не се знае какво има в него. Сега трябва да започне да го отваря и да види. Сигурно има котка. Какъв ще е размерът й, не се знае. Може чувалът да е много голям, а котката малка. Това е изгодна сделка за купувача, но не ми се вярва да има готови договори. Може би има проведени предварителни разговори. Активите, които могат да се продадат, не са много. Към агромашините никой няма да прояви интерес, батериите са унищожени, химическият завод е стар. Топлоелектрическата централа не е изгодна, ако няма технологични газове, които да поевтинят горивната база.
- Може би се има предвид продажба на части, които да се нарежат на скрап.
- Скрап не може да се добие така лесно. Металният фонд в "Кремиковци" е голям, но половината от него, над 40%, е под земята, във фундаменти. Този скрап не може да бъде добит никога. Съоръженията над земята пък са разположени така, че първо трябва да се направят проекти за демонтаж, да бъдат обезопасени. Това е процес, който ще е против интереса на купувача, защото лихвата, която ще му тече, е значителна.
- Вие обмисляхте ли да участвате в търговете?
- Изграждаме нова инвестиция в този район, в тръбопрокатния завод - за травлене на горещовалцувани рулони. След това инсталация за студено валцуване с прокатен стан и за термообработка. Евентуално и линия за поцинковане. До стана за студено валцуване всичко е доставено.
- Ще се конкурирате с "Кремиковци"?
- Не, ако заработи, ще е дотам, откъдето ние започваме.
- Тогава бихте могли да работите заедно.
- Да, бихме могли. Сигурно ще направим разчети за инсталацията за поцинковане на "Кремиковци". Тя е доста стара. Постоянните й производствени разходи са по-високи, отколкото на една нова. Сигурно ще се обърнем към купувача за отделни съоръжения.
- Как се стигна дотук, защо фалира комбинатът?
- Комбинатът беше в същото положение, когато ние го взехме. Не го купихме за 1 долар, а за 683 млн. лв. - толкова бяха задълженията. Два месеца след приватизацията станаха 850 млн. заради скрити дългове. В договора имаше клауза, че ако има скрити задължения до 5 млн., държавата ще предостави нейния дял от 25%. Когато поискахме да ни се прехвърли, срещнахме мълчалив отказ. След това започна чисто политическа война срещу "Кремиковци". Бяхме подложени на обществен и медиен натиск и взехме решението да продадем завода. Бях с ясното съзнание, че не го продаваме на точната фирма, но бяхме подписали договор и беше невъзможно да се откажем.
- Юпита ли ви помогнаха да намерите купувача?
- Не. Тогавашните юпита искаха да го вземат и препродадат. Получих сигнал, че едно от юпитата е разговаряло в Ню Йорк и е предлагало завода на американска фирма. Тогава те казаха, че няма такова нещо. А Прамод Митал ми беше представен от г-н Томов.
След като купихме комбината, започнахме веднага изпълнение на инвестиционната програма. Според договора за инвестиция се считат всички средства за закупуване на нови активи и възстановяване на старите. От 2000до 2005 г. инвестициите ни по смисъла на приватизационния договор бяха 316 млн. долара. Когато си правихме отчетите и включихме ремонтите, агенцията за приватизация ги отхвърли. Заведе дела и на първа инстанция спечелихме. За съжаление по това време вече продадохме "Кремиковци". Новият собственик не беше изплатил хонорара на адвоката, той не се явил на следващото дело и така бе загубено. Новият собственик започна да работи доста амбициозно. За съжаление се получи голямо недоразумение в мениджмънта му и направи няколко съществени грешки.
- Всъщност той ли ги направи?
- Поне с негово съгласие е било. Не знам дали са минали всички решения през борда. Спомням си един от директорите - Вилас Джамнис, който напусна страната, без дори да уведоми Митал. Беше получил заплахи за живота си.
- Заради интереси за придобиване на комбината от някой друг?
- Не мога да твърдя със сигурност. Разговаряли сме много пъти с Прамод Митал, приятели сме, и той ми е казвал, че е допуснал най-голямата грешка в живота си. Не че е купил "Кремиковци", а по-нататък - с ЦСКА, с мениджмънта и т.н.
- Публично не стана ясно откъде дойде разнобоят му с мениджмънта. В един момент се появи друг купувач - Константин Жеваго, а Митал явно не знаеше...
- Не знаеше.
- После се чу, че друга схема се разиграва от хора на политическо равнище с цел да обявят комбината във фалит.
- Точнотака. Нямаше нужда комбинатът да се обявява в несъстоятелност. Направи го малка фирма, която е една хилядна от "Кремиковци", и то за смешни пари - за 1-2 млн. лв. Комбинатът можеше да продължи да работи и да бъде намерен точният инвеститор. Договорът за ишлеме беше грешен, даваше възможност на ответната страна да го прекрати, когато иска. Комбинатът бе оставен без суровина и спря. Това стана по времето на синдика. Той можеше да продължи да оперира с комбината, да търси оздравяване, да контактува с кредиторите. Това несе случи.
- Вие защо бързахте да продадете комбината?
- Имахме създадена правителствена и парламентарна комисия. Тази намеса в дейността на една частна фирма не водеше към нищо добро. Смятах, че ако дойде чужд инвеститор, няма да смеят да се намесят, но за жалост се получи същото.
- Бяхте казали в едно интервю, че Ахмед Доган ви е заплашвал, че ще фалира завода. Защо?
- Да, истина е. Може би нарушени интереси. Прекратихме договорите и далаверите на много фирми. Почти всички български фирми, които работеха с комбината, ги извадихме, останаха тези, които бяха наистина прозрачни.
- Но в публичното пространство върху "Кремиковци" остава емблематаза източване.
- Източване може да е имало до приватизацията. Когато ние влязохме, успяхме да създадем доверие в ЕК и подписахме споразумение, с което поехме ангажимент да не продаваме под себестойност и под определени цени. Мониторинговият период беше 5 г. и на всеки три месеца имахме стриктни проверки. Много хора не го знаят и говорят за източване. Не беше възможно при това строго наблюдение.
- С Томов говорите ли си?
- Не, спрях в края на 2005 г.
- По ваше време Дамбовците...
- Не, не работеха за "Кремиковци". После започнаха. Спомням си, че им арестуваха един камион със скрап, в който имаше и много шлака. Около 2 г. стоя арестуван от полицията.
- Но пък сте работили с Алексей Петров.
- Да, беше съветник по сигурността и си изпълни задълженията, за които го бяхме наели.
- Явно сте имали притеснения заради всички интереси, включително и от групировки, за да имате специален отговорник.
- Точно това беше задачата на Алексей - да ни предпази от тези групировки, и той я изпълни.
- В момента имате проблеми с ОЦК-Кърджали, и спиране на част от оловното му производство.
- Там ситуацията е същата.
Продължава войната между ДПС и нас.
Никога не сме твърдели, че ОЦК не обгазява, но винаги сме казвали, че има и други замърсители.
Старото екоминистерство постави ОЦК в тежка позиция - когато внесохме проекта за ОВОС за цинково производство, първото решение бе положително. Сключихме договор за кредит за оборудването. След 6 месеца получихме писмо от министъра, че се назначава втори експертен съвет. Решението бе отрицателно. Поискахме мораториум за кредита, дадоха ни 18 месеца, които сега изтичат. Като сложим и кризата, ОЦК изпадна в тежка финансова ситуация.
Сега казват, че нищо не правим с инвестициите. Не е вярно, цялото оборудване е купено, строителните работи вървят. Очевидно тези хора не желаят да разберат, че правим инвестиция за 80 млн. евро. Около 55-60 млн. евро са вече усвоени. В ход е и инвестицията за оловно производство, но бяхме принудени да я спрем. В дъното на нещата са политически причини и може би една синдикална организация.