Зрителите сами разбират кой запали Партийния дом

https://www.24chasa.bg/Article/84895 Зрителите сами разбират кой запали Партийния дом Зрителите сами разбират кой запали Партийния дом www.24chasa.bg
СНИМКА: АРХИВ НА ФИЛМА

Първото заглавие на филма на Малина Петрова "Приключено по давност" е "Гюро Михайлов и подпалвачът". Гюро Михайлов, легендарният войник, който през 80-те години на ХIІХ век в Пловдив не напуска поста си при охраната на важни документи, макар че пожарът около него щял да го погълне, в случая е самата режисьорка. Защото в нощта на 26 срещу 27 август 1990 г. тя е влязла в обвитата в черни пушеци сграда. И когато в три часа среднощ не вижда около себе си жива душа, а димът се напластява по коридорите, наистина си помисля, че може да изгори или да се задуши.

През седмицата преди пожара Малина Петрова ходи в Партийния дом, за да чете делото срещу Трайчо Костов.

МАЛИНА ПЕТРОВА
МАЛИНА ПЕТРОВА

Заедно с Велислава Дърева подготвят филм за него. Виждат, че никой от 1949 г. не се е докосвал до страниците. Казали им, че през цялото време папките са били напъхани в чували в мазето хранилище и до тях имали достъп само Тодор Живков и Милко Балев. В читалнята им носят да четат първите папки, когато запалват сградата. Тогава Малина Петрова отива на площада и също влиза в нея. Изкачва се с асансьора до читалнята, където са папките за Трайчо Костов, и остава да ги пази. По едно време разбира, че е сама. Шумът наоколо е утихнал, а жегата се е засилила. Димът пречи да се ориентира, не знае накъде водят коридорите и стълбищата. Опитва се да се обади по телефона, но връзката е прекъсната. Минава й наум, че ще остане завинаги там. Но успява да се измъкне. Във фоайето вижда червените барети. Един офицер ходи насам-натам, надниква тук-там, оглежда как гори огънят. Пита я коя е, тя обяснява, че е режисьор и подготвя филм за Трайчо Костов. "О - казва офицерът, - камък върху камък няма да остане!" Ами аз тогава ще се върна да си взема папките, заявява наивно Малина Петрова. Обаче военният я изгонва.

Когато започва следствието, отива сама да даде показания. Първия път я изслушват, втория не искат, третия път приятел следовател вдига скандал, че имат важен свидетел, а не искат да го разпитват. Нейните показания стоят в делото наред с куп други, които са на очевидци, видели кои палят, говорили дори с тях.

"Поводът за филма е пожарът, но той се занимава с всичко, което ни се е случило през изминалите оттогава години - как е започнал преходът и по какъв начин сме били манипулирани. - говори Малина Петрова. - Той надскача криминалния случай с пожара и говори какви са били силите и хората, които са стояли отзад. Съзнателно не включих 40-те души, обвинени в това дело. Неколцина от тях присъстват, но по-голямата част не са във филма. Не са включени и хората, за които знам как са участвали. Не съм направила журналистическо разследване, за да докажа какво са вършили те. Делото срещу тях - лумпени или както искат да ги наричат, е приключило поради давност. Някои са починали, други са избягали. Но се занимавам с причината, поради която това дело никога не е влязло в съдебна зала. А също и с хората, за които никой не говори, а всъщност са свързани с пожара."

Режисьорката настоява, че за всичко, което се показва в 167-минутния филм, има доказателства. Проверявала е фактите от всички посоки. Някои от свидетелите са се уплашили и не искали да говорят. Тогава тя ги изключва от работния си материал. Не иска да е уязвима дори за най-дребното непроверено или недоказано детайлче.

Предисторията на "Приключено по давност" започва с подкрепата на Националния филмов център, където той печели субсидия. Понеже е в категорията 54-минутни ленти, взема едва 70 хил. За да започне работа, Малина Петрова харчи наградата „Паница" от 10 хил. лева, която печели през 2006 г. Тя пуска молба до Софийската градска прокуратура и до главния прокурор за разрешение да прочете делото за пожара.

В продължение на година Малина Петрова се рови в архива и се среща с различни свидетели. Разбира, че книгата на ген. Семерджиев "Пожарът" е едностранчива и разглежда версията, върху която стъпва и следствието, отхвърляйки всички останали - лумпените са запалили пожара. Томовете на делото са 82, страниците - към 8000. Режисьорката изчита специализирани книги, описващи подобни пожари. Понеже в Народната библиотека разгръща т. нар. кафява книга, разследваща Лайпцигския процес извън Германия, тя се чуди защо не сме дали разследването на пожара на независимо следствие.

Досиета ли е трябвало да бъдат унищожени? "Не, не, там някъде може и да е имало досиета, но те не са стояли в този дом. Главното са връзките, с които е бил обвързан режимът от 1946 до 1989 г. - комуникации, финанси, износ и внос на капитали и пр. Там са се пазили материалите по процесите като този срещу Трайчо Костов.

Преди деня на пожара пред сградата на банката е паркиран бял мерцедес. Стои известно време, след това е запален и изгаря.

Полицаите наоколо не се намесват. "Във филма на колата съм отделила малко място. Очевидно е имало знаци за изпитване на полицаите - как биха се държали, ако избухне пожар. И в документите един казва: "Ние знаехме за този мерцедес, той е на един търговец, който се занимава с внос на коли и явно е решил да получи застраховка." Но в интернет попадам на материал от Красимир Райдовски, който казва, че цялата работа с пожара не е случайна, и се чуди защо никой не си задава въпроса как и къде са изнасяни документи. Мерцедесът бил на негов колега от някое от управленията на МВР. В делото обаче открих документ, според който е издирван собственикът на мерцедеса. Оказва се, че е на криминално проявен от близко до София градче. На кое да повярвам? Кой криминален, лежал в затвора, може да има в началото на 1990г. бял мерцедес? Какво са искали да пробват? Не знам."

Във филма няма изводи. Зрителите трябва сами да стигнат до тях. "Това не е агресивен филм. На всички политици и на другите хора съм казвала: "Вие преценявате какво да кажете. Няма да ви спра или да ви опонирам, или да твърдя, че нещо скривате. Вие си носите отговорността. Но на края си проличава. Защото въпросът не е само в думите, а и в поведението - какво ще премълчиш, кога ще ти потрепне окото, щом си притеснен, как се преобразяваш в сравнение с началото. Всичко това стига до зрителите и те точно преценяват кой казва истината, кой хитрува и кой премълчава."

В работата си върху "Приключено по давност" Малина Петрова е говорила с ген. Атанас Семерджиев, Желю Желев, Димитър Луджев, Александър Лилов, ген. Любен Гоцев, Константин Тренчев, Пламен Даракчиев, Михаил Иванов, Ненчо Ненов, Петко Симеонов и др. Само двама не се съгласяват да говорят. Според режисьорката единият е ключов в събитието - Румен Сербезов, защото е бил в сградатапрез онази нощ. "Много месеци водихме разговори, но той казваше, че има много работа в "Токуда". Казах му, че независимо дали ще се съгласи, или не, името му ще излезе, защото го има в много документи, и тогава ще трябва да говори с журналистите. Той знае отлично какво се е случило. Другият е Румен Андреев, който по онова време е следовател в екипа от около 80 следователи.

Обобщавал е заключенията на колегите си и е подписал заключението на следствието. Има няколко тома със стенограмите на парламентарната анкетна комисия, които са много интересни. И тя излиза със същите изводи, както следствието - виновни са членовете на "Гражданско неподчинение". Но филмът разказва как са влезли хората в сградата, какво е унищожено, кога е станало."

Работата върху филма продължава две години. Едната е загубена в диалог с Народното събрание, което не допуска екипа в сградата на бившия Партиен дом. Мотивите са несъстоятелни за Софийския административен съд (всеки може да ги прочете в сайта на програмата "Достъп до информация" и в сайта на НС), който след 6 месеца протакане осъжда парламента. Преди четири месеца решението на съда налага да се определят двата дни, когато екипът може да си върши работата в сградата на бившия Партиен дом. В момента формалните домакини на Народното събрание - началникът на кабинета на неговия председател Мирон Гаврилов и главният секретар Огнян Аврамов, обжалват това решение. Но режисьорката прекроява сценария и докато текат баталиите да бъде ли тя пусната, или не, филмът вече е готов.

Прожекция ще има на 1 май в Дома на киното.

ДИМИТЪР СТАЙКОВ

КОГА ПЛАМНА
В края на лятото на 1990 г. Народното събрание взема решение в срок от 5 дни да бъдат свалени символите на комунистическата власт. Висшият партиен съвет на БСП се съгласява да се махне петолъчката от партийния дом, но не го прави. Тогава Пламен Станчев и свещеникът Димитър Амбарев обявяват, че ще се самозапалят, ако тя не бъдат свалена до 20,30 ч на 26 август. Когато срокът изтича, Радой Ралин и Йосиф Петров излизат по БНТ с призив до президента Желев да се намеси, обаче ефектът е обратен - хората се стичат на площада. Намесва се Тренчев, който дава ултиматум - ако не се свали петолъчката, сградата ще бъде атакувана. Следствието тълкува това като знак за щурма.

 

След нея остават спрени филми

Филмът на Малина Петрова и Велислава Дърева за Трайчо Костов е пуснат по БНТ в потайна доба - половин час след полунощ. Втори път е излъчен по Канал 2 в 20,30 ч. В лентата е показана ролята на Съветския съюз и Сталин за унищожаването на лидера на БКП и вицепремиер на страната. Но не само това - документирани са жестоките методи на БКП при ликвидирането на опозицията след 1944 г.

Не е пуснат „Фермата", подготвен през 1989 г., който проследява съсипването на селското стопанство. Не е излъчен по телевизията документалният "Духът и камъните" за поета Борис Христов. Няма прожекция игралният филм „Пътешествие" със Стефан Мавродиев и Пламена Гетова. В първите месеци след 9 септември 1944 г. група деца, надъхани от приключенията на Магелан и други авантюристи, решава да направи околосветско пътешествие. Но ремсовата организация бди и се опитва да ги приобщи към идеите на партията. Манипулира ги, прави някои от тях предатели.

„Пантеонът" е за вандалщината на деца на партийни величества в Бургас. Разбили входа на пантеона в Бургас и откъртили металните букви, за да си направят въдици. Когато тя заснема първата част на филма, градският комитет на БКП в Бургас забранява на режисьорката да продължава.

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Анализи

Димитър Ганев

Димитър Ганев: Огромни промени в изборния кодекс 80 дни преди вота - опасно е

А ако БСП направи фронт “срещу ГЕРБ”? Макар че няма да е лесно

А ако БСП направи фронт “срещу ГЕРБ”? Макар че няма да е лесно

Широка коалиция? След година на омраза няма да стане без промяна в партийните върхове

Широка коалиция? След година на омраза няма да стане без промяна в партийните върхове

Мечтаният граждански контрол на изборите ще се изроди в обидно селски драми

Мечтаният граждански контрол на изборите ще се изроди в обидно селски драми

Читателите в анкетата на "24 часа": 50% за бързи избори, 17% - през април

Читателите в анкетата на "24 часа": 50% за бързи избори, 17% - през април

Мярката по импийчмънт бе одобрена в долната камара на Конгреса с 232 "за" срещу 197 "против", като "за" гласуваха десетима републиканци и всички демократи.Снимка Ройтерс

Искате единство? Импийчмънтът на Тръмп бе първата стъпка в тази посока

Последно от

Последно от

Видеосъдържание

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber