Член на Съвета на Директорите на „Гимел Органик“, носител на престижната награда за биоземеделие Лауреат „БИОФАКТОР“ за 2018, споделя радостта от присъждане на отличието от Висше училище по агробизнес и развитие на регионите
Елена Герганова – член на Съвета на Директорите на Гимел, компания за производство, пакетиране и продажба на биозеленчуци, е тазгодишният носител на престижната награда за принос в развитието на биоземеделието Лауреат „Биофактор“, учредена от Академичния съвет на Висше училище по агробизнес и развитие на регионите. Елена Герганова получи отличието, което се връчва за пета поредна година в памет на проф. Георги Сенгалевич – основател на Деня на биологичното земеделие.
Елена Герганова е магистър по агробизнес. От 1999 г е част от търговския екип на „Гимел“ АД, а от 2004 г. е член на Съвета на Директорите на „Гимел” АД и „Оранжерии Гимел” АД. „Гимел“ е основана през 1995 г. и към момента е един от най-големите БИОпроизводители в Европа.
В производството си „Гимел Органик“ използват само биосемена, както и полезни насекоми, имат дори собствена научна база за изпитване, производство и внедряване на неприятели на вредителите по културите. Фермите са сертифицирани като биопроизводител през 2000 година и още следващата започват да произвеждат за елитни европейски супермаркети в Германия, Австрия и Скандинавия. Слогънът на компанията „БИОзеленчуци с чиста БИОграфия” цели продуктите им да бъдат разпознаваеми като чисти и здравословни храни, с доказан произход и сред родните потребители.
„Благодаря за оказаната чест. Сред хората, на които трябва да благодарим, е и проф. Георги Сенгалевич, който беше един от първите наши професори, участвали в трудния процес за изграждане на биологично равновесие в една конвенционална среда. Много се радваме, че той е вдъхновител на тази награда. За нас, Гимелците, е изключително удоволствие да правим това, с което се занимаваме. Когато реализираш продукт, който има голяма добавена стойност, а именно – здравето на нашите деца, здравето на всички нас, на нашите работници, които се трудят в биологична среда и не използват химикали и пестициди, е удоволствие. Работим за каузата да разпространяваме идеята и да убеждаваме все повече хора да преминават към производство на екологично чиста храна и нейната консумация“, каза при получаването на наградата Елена Герганова. Тя се обърна към ректора на ВУАРР проф. Димитър Димитров с уверението, че вратите на компанията са отворени за студентите, докторантите и дипломантите, които могат да се включат в работните екипи и да се почерпят взаимно знания от и за практиката.
- Какви са рисковете да се отглеждат биозеленчуци?
- Рисковете за отглеждане на биоплодове и биозеленчуци, както за нас, така и за фермерите от цял свят, са свързани с това, че ние не разполагаме с никакви конвенционални средства за борба с вредителите и болестите, защото не използваме химични торове, за да подсилваме добивите, и често пъти ставаме жертва на биологични процеси, които причиняват щети на нашата реколта, в резултат на което губим част от добивите. Но нашите оранжерии произвеждат по методите на биологичното земеделие от 2000 година и сме изградили свой биологичен ритъм. Създали сме балансирана среда и можем да се похвалим, че все по-успешно се справяме с този проблем. Естествено, че все още ни се случва да възникнат биологични казуси, които не можем да овладеем, но чрез нашата научно-развойна дейност продължаваме да търсим решения.
- Дайте пример.
- Произвеждаме наши собствени “биоагенти “ така ги наричаме – това са полезни насекоми, които влизат в биологична борба с вредните насекоми, нанасящи поражения на нашите растения. Компостираме сами, отглеждаме калифорнийски червеи. Създали сме си съпътстваща научно-изследователска дейност, която много силно подпомага биологичното равновесие.
- Работите предимно за износ.
- Изнасяме предимно за Германия, две от най-големите вериги са наши клиенти. Отглеждаме биологична краставица, биологични домати, чери домати, чушки. Лятото произвеждаме на външните си площи всички типични за България зеленчуци. В момента също сме в процес на износ. Наскоро бях на най-голямото изложение за биопроизводство в света „Биофах“. Нощувахме в едно германско село, в което имаше магазин на наши клиенти, и на щанда видяхме български биокраставици. Изпитахме особено чувство на гордост. Германия е световен пазар и ние сме си извоювали трайно място на него.
- С какво сме конкурентни и защо ни предпочитат?
- Конкурентни сме на Европейския пазар благодарение на нашата устойчивост, на това, че не правим компромис с отглеждането, стараем да се бъдем логистично изрядни и благонадеждни като доставчик. Не на последно място разбира се е вкусът на нашите продукти. Твърдението, че българските зеленчуци са много вкусни, не е мит, това е самата истина. Относно цените, те се формират на пазарен принцип. Никога не сме подценявали нашето производство и не сме правили дъмпинг.
- Има ли място на европейския пазар и за други наши производители или вие го задоволявате?
- Разбира се, място има за всички биологични производители. Това, което се изисква от тях, е да бъдат честни и достойни, да произвеждат истински биологичен продукт, да спазват европейските стандарти и да бъдат логистично дисциплинирани. Всеки фермер, който покрие тези условия има място на европейския пазар. Има място и в България. България се нуждае все повече и повече от биологични храни. Бих искала да окуража всеки, който се колебае, да потърси консултация и да продължи напред.
- Научи ли се българинът да цени биопродуктите и да си плаща, за да консумира качествена продукция?
- За моя най-голяма радост с всяка изминала година забелязваме все по-голям ръст на търсенето на нашите биозеленчуци в България. Преди 18 години, когато започвахме, се колебаехме дали това не е мода или временно явление, но сега вече можем да говорим за трайна тенденция. Хората искат да консумират по-чиста храна и това е в цял свят. През последните две години България е шампион в Европа по увеличение на площите заети с биопроизводство. Миналата година бяхме втори, след Русия, по ръст на този тип площи.
***
Лауреат „БИОФАКТОР“ се връчва ежегодно по време на откриването на Деня на биологичното земеделие, организиран от Висше училище по агробизнес и развитие на регионите в рамките на Международната селскостопанска изложба „Агра“ в Международен панаир – Пловдив. Тази година Денят на биоземеделието отбеляза своя десети юбилей с международна научна конференция на тема „Биологично земеделие и устойчиво развитие“.
В конференцията взеха участие 37 учени от Турция и Украйна и 40 от България с 30 доклада и 15 постера. В първите два дискусионни панела представителите на Университета Намик Кемал – Текирдаг и Университета в Чанаккале представиха нови подходи в насърчаване на развитието на биоземеделието и резултати от последни изследвания в областта на биологичното производство.
Експерти от Института за растителни генетични ресурси "К. Малков" – Садово, Института по зеленчукови култури „Марица”, Института по почвознание, агротехнологии и защита на растенията „Н. Пушкаров“, Института по планинско животновъдство и земеделие и Българската агенция по безопасност на храните направиха оценка на нови техники и мониторинг на добрите земеделски практики при традиционни и нетрадиционни култури в условията на биологично земеделие. В конференцията споделиха своя ценен опит и бизнес организации от страната.
Преди началото на конференцията бе връчена и дипломата на първия докторант по биорастениевъдство на ВУАРР - Григори Иванов от Инситута по растителни генетични ресурси. Дисертационният му труд е на тема „Установяване на генотипове обикновена зимна пшеница и грах, подходящи за биологично земеделие“.
Пленарният доклад на конференцията бе изнесен от проф. д-р Огняна Стоичкова от катедра „Финанси“ на Факултета по икономика и управление на ВУАРР, която представи възможностите за банково кредитиране на земеделските производители.
Официални гости на конференцията бяха Евелина Апостолова – зам. областен управител на област Пловдив, и инж. Ральо Ралев – кмет на район Северен на община Пловдив. Приветствие поднесе и зам.-деканът на Факултета по морски науки и технологии на Университета „Онсекиз март“ – Чанаккале, Турция доц. д-р Илкнур Ак.
По време на изложението всяка година ВУАРР присъжда и отличието Лауреат „АГРОНАУКА“ и Почетния знак на висшето училище за изключителен принос към науката, висшето образование, агробизнеса и развитието на селските региони. Титлата Лауреат „Агронаука“ 2018 бе връчена по време на Вечерта на изложителя на доц. д-р Даниела Ганева – директор на Институт за зеленчукови култури „Марица“.