В началото на 2007 г. цялата пазарджишка банда на Тото, която отвлича пернишкия бизнесмен Славчо Захаринов, вече е на свобода.
Излежали символични 12-месечни присъди за това, че държат цели 39 денонощия пленника, те знаят, че похищенията в България не се наказват тежко и решават да направят нов удар.
Този път обаче не желаеха да рискуват като преки изпълнители и станаха поръчители. Да им свърши черната работа, наеха Ивайло Ефтимов-Йожи от софийското село Лозен, с когото се познаваше човек от пазарджишката банда.
Ивайло, известен и като Йожко, изглеждаше идеалният човек за такава работа - участвал във въоръжени грабежи, което означаваше, че има кураж и да отвлича, а в същото време разпечатката на криминалните му регистрации бе повече от скромна и не привличаше вниманието на полицията.
Йожи престъпва закона първоначално като крадец. На 26 г. е през 2000 г., когато получава първата си присъда - 5 месеца условно. Година по-късно го осъждат ефективно на 4 месеца затвор.
През 2003 г. е задържан за въоръжен грабеж - вечерта на 11 януари с още четирима мъже нападат край търговищкото с. Здравец микробус на софийската фирма "Вавилон Л", който разнася лекарства. Отнемат от двамата шофьори пари и лекарства за 9000 лв., заключват ги с белезници и ги затварят в микробуса.
Половин година по-късно са задържани, но доказателствата се оказват недостатъчни и съдът ги оправдава.
В този скромен удар обаче участва и Валентин Михайлов-Ихтиманския. Така че, когато получава поръчката за отвличане от пазарджишката група на Тото, един от първите хора, които Йожи привлича към бандата, е Вальо Ихтиманския.
Третият поканен се оказва ключов играч във всичките 13 похищения на Наглите - Прокопи Прокопиев-Поли Културиста. Адвокатът му Анатол-Весел Луканов и съпругата му Габриела го представят като "лъчезарен и трудолюбив, грижовен баща". Негови колеги от бандата обаче го определяха като "много праволинеен, брутален до степен на жестокост.
Като човек, който трябва да бъде контролиран, за да не прави простотии." Тази оценка се припокрива и с криминалното му досие - 12-годишна присъда за въоръжен грабеж на турчин от 15 август 1996 г. и разследване за убийство при обир в София, което завършва с оправдателна присъда.
Културиста е на 24 г., когато напада инженер Мехмед Танриверди край сливенското с. Тополчане, за да му отнеме мерцедеса. Помагат му още няколко души, между които действащ полицай и бивш служител на УБО. След сблъсъка с тях Мехмед, който между другото е водач на кюрдската общност във Франкфурт, Германия, се оказва в сливенската болница със счупени крака и окървавена тениска.
Прокопи пък получава 17-годишна присъда. Тъй като я обжалва, е на свобода, за да бъде арестуван отново на 8 март 1998 г. Този път за убийството на о.р. полк. Стефан Семков, което става на 10 февруари същата година на борсата за хранителни стоки в софийския кв. Люлин.
Тогава в помещенията нахлуват 4-ма маскирани мъже, въоръжени с пистолети. Свалят всички хора на земята. Един от нападателите удря лежащия на земята Семков по главата с железен прът, след което стреля три пъти в тялото му.
После избягват с 4 милиона неденоминирани лева. Прокопи е арестуван, но оправдан.
Междувременно обаче, през 1999 г. втора инстанция намалява 17-годишната му присъда за въоръжения грабеж над турчина на 12 години затвор. Културиста влиза на топло, но както си му е редът в България, през 2006 г. напуска затвора за добро поведение. Точно навреме, за да се включи в бандата за отвличания.
Йожи, Прокопи и Вальо Ихтиманския са хората, които свършват черната работа по похищението на Мехмед Чакър. Пазарджиклиите от групата на Тото само им го показват. Те се разбират с Йожко, че ако той организира нападението и държането на пленника, ще получи процент от откупа. С преговорите с близките и вземането на парите се ангажират хората на Тото.
В средата на март 2007 г. бандитите от Пазарджик показват на Йожко Мехмед Чакър до офиса му на бул. "Витоша" в центъра на София. И започва подготовката за "вземането му". Йожи от своя страна посочва вносителя на скъпи часовници на Поли Културиста и на Вальо Ихтиманския. Те знаят само, че е много богат и живее в къща в софийския кв. Княжево.
Чакър е бил близък приятел на покойния баща на Фатик - митичния Исмет Шабан. Има турско, българско и швейцарско гражданство. Освен часовници внася и дрехи от популярни италиански марки.
Йожи, Прокопи и Вальо следят Мехмед Чакър 20-ина дни и постепенно научават навиците му. Всеки ден бизнесменът има почти един и същи маршрут. Сутринта тръгва от къщата в Княжево към офиса на "Витошка" и паркира най-честона ул. "Солунска" или някъде в преките наоколо.
Привечер - обикновено около 20 часа, се прибира у дома. Ползва два автомобила мерцедес, които шофира сам. Много често вечер, след като си тръгне от офиса, откарва до дома му свой служител и след това си отива сам в къщата в Княжево.
Тримата мъже дебнат точно 2 дни Мехмед Чакър, преди да го отвлекат на 12 април 2007 г. Те разчитат на бързина и изненада при нападението си, защото при този първоначален удар имат само черни маски, нямат дори пистолет. За отвличането ползват сив ван, който купуват няколко дни по-рано от борсата за коли в Горубляне.
На 12 април вечерта тримата следват мерцедеса на Чакър, който се прибира към Княжево по бул. "България". Йожи шофира сивия ван. Групата все още е в зародиш и няма изявен лидер.
Както вече няколко пъти им се е случвало, на бензиностанцията на "Шел" преди пресечката с ул. "Нишава" Чакър спира автомобила си, за да остави там своя служител от офиса. После продължава към околовръстното. След като се убеждават, че се прибира у дома, похитителите го задминават и започват да го дебнат в тясна уличка в Княжево до къщата му. Спират вана на тъмно място, обръщат на земята кофа за боклук, която препречва пътя, и дебнат. Мерцедесът се появява след 5 минути. Чакър спира пред кофата и слиза да я премести. В този миг Прокопи и Вальо Ихтиманския го грабват и го хвърлят във вана. Йожко премества мерцедеса на Чакър встрани, връща се бързо и подкарва сивия ван.
Тримата закарват пленника първоначално до изоставена сграда над родното село на Йожи Лозен. Там го държат до 5 сутринта. В този час се сменят автопатрулите на районните управления в цяла София. Няма по-удобен момент за преместването на отвлечения.
Мехмед Чакър е с белезници на ръцете и чувал на главата. Затова не разбира, че е откаран в селище в района на Сливница. Там го прибират в къща, която е осигурена предварително от Йожко.
Въпреки че човекът е възрастен и не е склонен да буйства и оказва съпротива, му връзват вече закопчаните ръце и крака за синджир, който е здраво закрепен за болт в бетонния под на стаята, в която го държат. Редуват се да го пазят тримата. Докато го охраняват, те не знаят, че групата на Тото е поискала за живота му откуп от 5 милиона евро.
Сумата е голяма, но не предполага прилични условия за живот на жертвата. За разлика от пленничеството на Славчо Захаринов търговецът на часовници не е извеждан до тоалетната. За тази цел му дават обикновена метална кофа. Хранят го със сандвичи и вода.
Около 10-ия ден обаче съседите наоколо започват да стават твърде любопитни и тримата решават, че трябва бързо да преместят Чакър. Една вечер го натоварват във "Фолксваген Голф 3" и го отвеждат в къща в забутаното пернишко с. Гоз.
Там го настаняват на първия етаж. Първоначално го закопчават с белезници за леглото, а по-късно го връзват с по-дълга верига, за да може да се изправя и да се обслужва по-лесно. В съседна стая винаги усилват телевизор или радио, за да заглушат пленника, ако евентуално реши да вика за помощ.
След около 3 седмици Йожко им съобщава, че парите са взети и Мехмед Чакър ще трябва да бъде освободен някъде в София. Вечерта на 10 май тримата го карат да се съблече. Измиват с химически препарат ръцете и краката му, обличат го в нов анцуг. Облепват очите и устата му с тиксо и го качват в автомобил.
Йожи шофира, а Вальо Ихтиманския пази пленника на задната седалка. Прокопи остава в къщата и изгаря на двора дрехите на отвлечения, както и дюшека от леглото му - къщата трябва да е окей, защото пак там, но на тавана ще бъде настанен друг пленник след по-малко от 200 денонощия.
Докато Прокопи почиства следите, Мехмед Чакър е оставен в подземен паркинг на блок в кв. Зона Б-18 недалече от борсата за цветя. Подхвърлят до него часовника и мобилния му телефон. Турчинът с швейцарски паспорт е с облепени с тиксо очи. Заповядват му да го махне след 5 минути и изчезват.
Ден преди освобождаването на Мехмед Чакър пазарджишката група взема за него откуп от 200 хиляди евро. Както и в случая със Стефко Колев няколко години по-рано, сакът с парите е хвърлен от близките от влак. Този път от композицията София-Пловдив. В района до пазарджишкото село Огняново бандитите карат сина на Чакър да отвори прозореца и да пусне навън сака. Също като при Стефко Колев чантата се къса и парите се разпиляват около жп линията.
Не се знае колко точно от откупа са отчислени на софийската група. По-интересен е фактът, че в деня на отвличането на Мехмед Чакър бандата на Йожи държи в плен вече 35-о денонощие друг пленник, смятан погрешно за първата им жертва - 20-годишния студент Илиан Цанев.
В продължение на точно 14 дни групата, която току-що навлиза в този бизнес, крие едновременно двама заложници.
"Вземането" на Цанев, както се изразяват бандитите, се случва успешно въпреки поредицата от грешки, които те правят.
Илиан Цанев, жертва:
На 9 март 2007 г. между 18 и 22 часа се намирах в центъра на София. Бях в района на "Александър Невски" и около 22 часа си тръгнах към вкъщи. Пътувах 15-20 минути, в които не забелязах нищо необичайно.
На последната пресечка, преди да завия към нас, на ъгъла има 3-4 големи контейнера за боклук.
Зад тях забелязах силует.
Беше много тъмно и той беше с качулка на главата, висок около 175 сантиметра. Подминах го и се спуснах в гаража. В момента, в който започнах да влизам, понеже гаражът е подземен, се появи у мен някакво необяснимо чувство на безпокойство.
Имах някакво предчувствие. В този гараж съм влизал всеки ден, всяка вечер в продължение на 2-3 години. За първи път обаче, слизайки по рампата надолу, се замислих дали да вляза вътре. Стигнах до главния портал и спрях.
Стоях там минута-две, но накрая влязох. Вътре има 10-ина клетки. Спрях пред нашата, отворих й вратата, обратно се върнах в колата и паркирах на заден. Тогава чух някаква кола да слиза в подземието. Видях как подмина портала и спря така, че да го запуши.
Оттам вече си личеше, че има нещо необичайно в цялата ситуация, защото колатане беше позната и стоя в продължение на 2-3 минути на дълги светлини пред мен. Аз през това време също не излизах от колата си. Направих опит да се обадя на телефона на баща си, но не ми стигна времето.
Точно преди да се свържа, те вече бяха до колата ми.
В първия момент видях един човек, доста едър, над 190 сантиметра, с голяма глава. Беше в черни дрехи и с черна маска. Не видях надписи "Полиция", но държеше пистолет в ръката си.
Извика ми: "Да ти виждам ръцете! Слизай от колата!" Излязох и бях веднага съборен на земята. Закопчаха ми ръцете с белезници на гърба. Появи се втори човек.
Претърсиха ме за оръжие.
Качиха ме в колата си - сребрист "Фолксваген Бора". Качиха ме на задната седалка, като мълчаха през цялото време. Точно в момента на качването ми в тяхната кола се чу как друг автомобил слиза надолу в паркинга. Видях и колата - тя беяше на съседи.
Единият извика на другия: "Казвай им да се махат! Да излизат на заден!" Видях как колата ни тръгна на зад да излиза от гаража. Бутнаха едно колче, обърнаха се на обратно и тръгнаха вече много бързо. На ъгъла обаче им се изпречи още една кола на съседи от кооперацията.
И тази кола ги запуши. И тези хора обаче се уплашиха, дадоха и те назад и им направиха път. Това се случи два пъти за по-малко от 30 метра. Излязохме на улицата и след стотина метра ми сложиха нещо като качулка на главата. Мисля, че това беше маската на единия от тях.
Натиснаха ме с главата надолу.
Караха на предела на възможностите и на колата, и на шофьора. Излязоха на ул. "Деян Бенишев" в посока "Тодор Каблешков", после караха около 20-ина минути, в които почти не говореха, освен няколко реплики към мен: "Лягай долу! Долу! Ще те смачкаме!"
По време на движението с колата имаше едно спиране. Шофьорът излезе навън, за да говори с някого по радиостанция. Чу се: "Къде си? Къде си? Ние сме на дирека! План "Б"!" Явно нещо се координираха.
След това тръгнахме отново и стигнахме до къща. Слязохме, първо се спуснахме към нещо като канавка стръмно надолу. После стъпвахме по стъпало отново надолу. Мястото със сигурност беше стръмно или поне подходът към него.
Влязохме в къща. Приземен етаж. Не особено голяма. Вътре имаше 2-3 малки стаи. Тази, в която ме вкараха, беше 2 на 2,50. Усетих първо, че има легло. Свалиха ми часовника от ръката. Заключиха ме и в тая стая изкарах следващите 40 дни.
Виж още Затворник грабител разкрива Наглите пред министъра и Отвлечете ме да вземем пари от вуйчо
Гледайте интервюто на Слави Ангелов пред бТВ: Кой кой е в "Наглите"
Как Наглите решиха, че отвличанията са единственият бизнес, който не е овладян и как плениха Михаил Краус в собствения му автомобил - четете утре
Четете повече в новата книга на Слави Ангелов "Наглите". Разпространява се заедно с вестник "24 часа" на всички пунктове за продажба на вестници до изчерпване на количествата. Цената на книгата в търговската мрежа е 7,90 лв. с вестник.