Проф. ДРАГОМИР ДРАГАНОВ
В статията в “24 часа” от миналата седмица, подписана от г-н Лютви Местан (защото е очевидно, че е ползвал експертна, и то висококвалифицирана помощ), има няколко големи истини.
Първо: който уличава ДПС в частнопартиен интерес при отстояването на пропорционалната система, е завършен политически мошеник и тотален невежа по въпроса за същината на политическия модел на Република България.
С всичките ми добри чувства към моя приятел Валери Найденов, неуморен радетел на мажоритарната избирателна система, ще му напомня, че ние не сме САЩ, които са друг модел на демокрация. И ако той не спре упорито да популяризира мажоритарния вот, най-накрая неговата убедителност и красноречие току-виж ни вкарали в голяма беда.
През 1991 г. с новата ни конституция ние обаче избрахме “модел на демокрация”, който е далеч както от американския, така и от английския, а също и от френския, където се прилагат трите разновидности на мажоритарните избирателни системи. И се ориентирахме към пропорционалната.
Само дето в нея вкарахме принципа на “твърдите” листи, вместо, както вече го направиха почти всички държави, да предпочетем “меката”, иначе по-известна като “преференциална”.
Разликата е много съществена – при “твърдата” листа всичко в последна сметка зависи от химикалката на партийния лидер, който я реди.
А при “меката” гражданинът не само гласува, но и наистина избира предпочитания от него кандидат-депутат.
Следователно изводът (и изходът) е – не на мажоритарния вот, да живее преференциалната пропорционална система!
А ако за нещо никога няма да се съглася с ДПС, то е в претенцията му за високия праг на преференциите (те май искат 50%). И категорично ще заявя – който иска праг над 7%, както е в нормалните държави, просто убива предварително преференциалната система. Сиреч се превръща в поредния демагог...
Истина втора от материала, подписан от г-н Местан: при мажоритарна система ДПС само би спечелило. При това в два аспекта.
От една страна, от Силистра през Шумен, Разград, Търговище, Хасково, та до Кърджали то би отнесло всички останали конкуренти. Спорът би се водил само за второто и третото място. И то между БСП и ГЕРБ. Защото от третото надолу просто няма да има спор, тъй като няма да има кой да участва в него.
Или, иначе казано, няма да има ни “Атака” на пътешественика Волен, ни РЗС на лъжливото овчарче Яне, нито реформаторите, които не знаят какво точно искат да реформират, нито който и да е друг.
Истина трета: при мажоритарен вот България би се приближила плътно към функциониращата през 60-те - 80-те години на миналия век германска система на “2 плюс 1”. В смисъл една голяма лява и една голяма дясна партия, които обаче не могат да сформират самостоятелно мнозинство и неизбежно прибягват до услугите на “малката средна”. Която (в нашия случай ДПС) автоматически придобива две функции – не само на балансьор, който се присламчва към по-удобния партньор, но и на фактор, с който която и да е от двете големи трябва да се съобразява.
И, естествено, да угажда на всичките му капризи.
За това ли ратувате, драги привърженици на мажоритарната избирателна система? И ако да, аз пък бих поставил под дълбоко съмнение пламенния ви “българизъм”...
Истина четвърта: абсурдното искане на г-н Плевнелиев за референдум по избирателната система. Отново според “модела”, към който принадлежим, ние сме в категорията “пряка демокрация”. При нея допитвания до народа може да се правят винаги и по всички съществени за нацията въпроси.
Ние обаче (единствени от “новите” демокрации) не проведохме двата най-важни – за членството ни в НАТО и за присъединяването ни към ЕС. Имам обяснение и защо си ги спестихме, но това е друга тема.
Но референдум за нещо, което може да се реши с най-обикновен закон на Народното събрание, наистина е излишно трошене на пари. В този смисъл своеобразен “референдум” би бил, ако сегашният парламент не промени Изборния кодекс (апропо, дело на “фидоските” от ГЕРБ), а гласоподавателите накажат онези партии, които в името на собствените си интереси ги лишат от правото на реален избор.
Ето ти референдум. Хем по-евтин, хем по-ефикасен. Не като онзи за “Белене” – скъп и неефикасен...
Ще завърша с едно само несъгласие с позицията на г-н Местан – че май е срещу свикване на ново Велико народно събрание.
Не, то трябва да се състои. При това само за един ден и само с една-единствена точка в дневния му ред. Казва се “харакири”. В смисъл че то би трябвало да приеме, че се закрива самата институция Велико народно събрание и “нине и присн и вовеки веков” всичките му права се делегират на “обикновените” парламенти.
Както впрочем е във всички държави, вече учредили демокрацията си...