СССР нямаше планове да сменя Тодор Живков

https://www.24chasa.bg/Article/276098 СССР нямаше планове да сменя Тодор Живков СССР нямаше планове да сменя Тодор Живков www.24chasa.bg
СССР нямаше планове да сменя Тодор Живков

Виктор Шарапов (78) е последният съветски и първият руски посланик у нас след разпадането на СССР. Генерал-майор от КГБ, той пристига в София през лятото на 1988 г. Тръгва си през 1992 г. Китаист по образование. Работи като журналист в Китай, а през 1971 г. ръководителят на КГБ на СССР Юрий Андропов го назначава за свой съветник. По-късно е съветник и на следващите генерални секретари на КПСС Константин Черненко и Михаил Горбачов. Сега е председател на руската обществена организация Съюз на приятелите на България.

- Най-запомнящото се е това, че българските ръководители, просто българските хора, с които в онези дни се срещах, изразяваха удовлетворение, че и в България се извършват големи демократични промени. Удовлетворението на хората - това е най-яркото впечатление.

- И в ръководството, и обикновените хора. Защото се срещах и с журналисти, и с други хора, с ръководители от различни равнища, не само от ЦК, но и в районите.

- Ако някой е натрапил промените на България, щеше да е едно. А тези промени се родиха в самата България. Те бяха нужни преди всичко на българите, това беше желание на българския народ. Това е най-главното.

И второ - по това време вече и в света ставаха големи промени. В бившия СССР също. Погледнете сега за какво говори светът - за рухването на Берлинската стена. Този процес на подготовка на разрушаване на Берлинската стена не можеше да не засегне и България. Казват, че СССР е влияел някак на българските събития. Разбира се, че влияеше преди всичко с примера си.

- Според мен главната позиция на Москва беше, че тези въпроси трябва да ги решават самите българи. Имаше идея, изказвана от Живков, че може би трябва да се излети за Москва, там да се поговори със съветското ръководство. Но Москва каза - не, нека тези проблеми да се решават в България от БКП, от българския народ и българското ръководство.

- Казвате, че Москва не е планирала да сменя Живков?

- Такива планове нямаше. Москва казваше на всичките си съюзници от Варшавския договор: стават промени, трябва да сте готови за тях, да вървите в крак с времето.

- Преди всичко българите говореха по повод приемника на Живков. Срещах се с Живков и той назоваваше различни имена - и за Лилов (Александър Лилов - б.а.), и за Младенов говореше. Тези разговори вървяха преди всичко във висшето ръководство на България. Когато получихме известие, че се е състояло заседание на Политбюро и там е решено - Живков подава оставка, а на негово място предлагат Младенов, Москва каза: Ние познаваме Младенов като приятел на СССР, затова и приветстваме такъв избор.

- Имали сте няколко срещи с Живков преди 10 ноември. Какво обсъждахте?

- Обсъждахме всички въпроси, които вълнуваха българите и Москва. Аз разказвах какво става в Москва, Живков разказваше какво става в България. Говорехме за това, че демократичните промени, които ставаха в целия социалистически лагер, е невъзможно да се изолират от събитията в България.

Например през лятото, няколко месеца преди пленума в София, имаше среща на Горбачов и Кол и се обсъждаха проблемите за обединение на Германия. Как смятате, можеше ли това да не се отрази на събитията в България?

Когато обществеността и светът узнаха, че такива въпроси се обсъждат, веднага се засили натискът на различни сили този процес да се ускори. Помните какви митинги и събрания имаше в Берлин, когато не хиляди, а десетки, стотици хиляди излизаха на улицата и искаха стената да бъде разрушена. България не можеше да остане извън събитията, извън това, което ставаше и в СССР. То влияеше на настроението, на мислите и на българското ръководство и общественост.

Това беше общ, единен процес на демократически преобразувания. Струва ми се, това е главното - че събитията, които станаха в България, не са изолирани.

- С две думи е трудно да се каже, защото той имаше и силни, и слаби страни като всеки ръководител. В дадения случай бих казал по друг начин - че той не предвиди всички последствия от стъпките, които предприемаше.

- За кои последствия говорите?

- Бързото решение на германския въпрос например. Бързото решаване на вътрешните проблеми в СССР, когато икономическата реформа се съпровождаше и с реформа на политическата система. Тези две твърде силни линии се преплетоха и трябваше да се види до какво могат да доведат. Смятам, че Горбачов не виждаше всички последствия.

- Може да се каже, че не предвиждаха колко бързо ще се развие процесът.

- Не, той беше достатъчно спокоен, говореше за всичко премерено. Живков беше много опитен политик и разбираше, че ако вървят някакви политически процеси, е много трудно и ненужно да им се противостои. И той разбра, че перестройката, за която говореше, която вървеше и в СССР, изисква промени във висшето ръководство.

Затова вътрешно, струва ми се, той беше готов. Макар че ние няколко пъти обсъждахме този въпрос, връщахме се към него. Той разсъждаваше много спокойно и ми се струваше , че разбираше, че това е неизбежно. Чувствах, че иска да направи това с най-малко загуби.

- Не, не толкова в личен план, а по-скоро в общественото развитие.

- Естествено, че и Америка много работеше в соцстраните. И в ГДР, и в СССР, и в България. Тогава лидерите на СССР и САЩ решаваха съвместно големи проблеми, преди всичко глобалното разоръжаване.

Всички виждаха, че Москва и Вашингтон обсъждат политическите дела. Беше разбираемо, че и в другите социалистически страни Америка присъства. Говорим за България - да, те работеха активно. Това беше естествен процес.

- Станаха ли Русия и България отново близки, или има още недоверие, след като ние влязохме в НАТО и ЕС?

- Сега не говорим защо България е в НАТО, а казваме - обяснете ни защо са тези бази, какво ще правят там, на 1000 км от руските граници. Нужно е разбиране, обяснение и тогава няма да има вражда и хладно отношение. Смятам, че политическото състояние на руско-българските отношения е такова, че ни позволява успешно да решаваме и глобални, много големи икономически проблеми, и проблемите на мира в Европа.

ЦВЕТАНА КРЪСТЕВА, КОР. НА БНТ В МОСКВА

Абонамент за печатен или електронен "24 часа", както и за другите издания на Медийна група България.

Други от Най-важното

СНИМКА: Pixabay

Учени потвърдиха ефикасността на лекарството плитидепсин срещу COVID-19

Йенс Шпан Снимка: Ройтерс

Европа трябва да си гарантира справедлив дял от ваксините срещу COVID

Полицейска кола Снимка: Архив

Мъж загина в горяща кола в Димитровград

Генералът от резерва Бен Ходжис, бивш командващ на сухопътните сили на САЩ в Европа СНИМКА: Ройтерс

US генерал: Румъния и Русия може да влязат в спор за газовите залежи в Черно море

Министърът на младежта и спорта Красен Кралев СНИМКА: МС

Кралев: Нов комплекс на мястото на "Червено знаме" ще е сред приоритетите

Емил Димитров-Ревизоро СНИМКА: Архив

Има ли укриване на информация за замърсяването на Варненското езеро?

Покажи още

Последно от

Последно от

Видеосъдържание

  • mila
  • mama
  • zdrave
Следвайте във Viber